Определение № 2475 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2475 гр. Варна , 13.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100501537 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Ж. ИВ. Д., чрез адв.

Д.Г. като особен представител, срещу Определение № 263821/23.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3866 по описа на ВРС за 2020 г. , с което е прекратено производството по гр. д. № 3866/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по изложени подробни съображения в частната жалба. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по исковата молба на Ж. ИВ. Д., в която се излагат твърдения, че ищцата е собственик по наследство на следния недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрена със Заповед № 18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК – Варна, с административен адрес: град Варна, ул. ******, в сграда с идентификатор ***, предназначение: за търговска дейност, брой нива: 1, с площ от 22,41 кв.м., прилежащи части: 0,0588 % ид.ч. от общите части на сградата /идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр.

Варна по КП, одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.2003 г. на ИД на АК, с административен адрес: в гр. Варна, *******, а именно: тото-пункт, състоящ се от едно помещение и 1 санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., при граници: ****** общ жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750, отгоре - жилище, отдолу - зимник и стая хоби, състояща се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750, отгоре - жилище, отдолу - ПРУ, по Нотариален акт вх. peг. № 15920/18.07.2011 г., Акт № 171, том XLV, дело № 9690 по описа на СВ, Скица peг. № 331/07.07.2011 г. на район "Одесос" и Удостоверение изх. № 94-1838903-10-7175/ 18.07.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Варна. Ищцата посочва, че от страна на ответника е съставен Акт за държавна собственост № 9780/25.07.2019 г. по отношение на процесния имот с предоставени права на управление върху имота на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, като със Заповед № ДИ-20-7703-30/06.03.2020 г. на Областния управител на Област Варна, на ищцата е отказано деактуване на имота.

Ответникът - Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост на предявения иск по подробно изложени съображения.

С обжалваното определение, ВРС е прекратил производството като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

Настоящият състав, с оглед изложеното в исковата молба и направените в последствие въз основа на подробни указания на ВРС уточнения, изцяло възприема мотивите, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота на изложението и в отговор на твърденията, направени в частната жалба, следва да се посочи, че:

На настоящия съдебен състав са служебно известни водените през годините множество съдебни производства между ищцата и нейните вече покойни родители и ответника във връзка с процесното помещение.

С влязло в сила Решение № 436/02.08.1994 г., постановено по гр. д. № 1034/1993 г. по описа на ВКС, постановено по реда на надзора, с което са отменени влезли в сила решения от 11.03.1993 г. по гр. д. 102/1993 г. по описа на ВОС и от 06.01.1993 г. по гр. д. № 2126/1992 г. по описа на ВРС, е отхвърлен предявеният от Иван Иванов, Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеков срещу Районна дирекция на “Български спортен тотализатор“ иск за собственост върху магазин с площ от 22,41 кв.м., ведно със сервизни помещения, находящ се на партерен етаж в сграда в гр. Варна, ******, имот с пл. № 6 в кв. 60 по плана на гр.

Варна. Производството по гр. д. № 2126/1992 г. е било образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Иван Иванов, Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеков относно собствеността на посочения магазин, като ищците Иванови са основавали правото си на собственост на договор, обективиран в НА № 73/1975 г., а Ж.Д. и Милен Жеков на основание учредено в тяхна полза право на строеж по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ /отм./ 2

Ответникът е твърдял, че е придобил право на собственост върху същия обект въз основа на договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в НА № 18/1978 г., който е бил и обект на предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. По-късно е депозирана молба за отмяна на влезлите в сила решения по посочените дела, която е оставена без разглеждане с Определение № 213/25.11.2010 г. по гр. д. № 1407/2010 г. по описа на ВКС, потвърдено с Определение № 145/15.04.2011 г. по гр. д. № 117/2011 г. на ВКС.

С влязло в сила решение по гр. дело № 1654/1995 г. на ВРС е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с което Дафинка Иванова, Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Жеков са осъдени да предадат на ДП „Български спортен тотализатор“ владението на процесното помещение. Настоящият състав на ВОС намира, че независимо дали жалбоподателката нарича недвижимия имот „тото-пункт“, „магазин” или го описва с идентификатор, площ и граници, това не променя извода, че по отношение на този обект съдът се е произнесъл с влязло в сила решение, постановено на осн. чл. 108 ЗС.

Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл. 108 от ЗС, формира сила на пресъдено нещо между страните, а именно - че ищцата по настоящото дело не е собственик на помещението. Правото на собственост на ищцата е отречено със сила на пресъдено нещо по образуваното между страните производство по ревандикационния иск и е недопустимо пререшаването на този въпрос отново. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.

1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Решението влиза в сила между същите страни, респ. техните наследници и правоприемници, за същото искане и на същото основание /чл.

298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/. При наличието на нормативно установена забрана за пререшаване на спор относно процесното право на собственост, повторно заведеното дело следва да бъде прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Съдът може и е длъжен още при подаване на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл. 130 ГПК, да я провери и ако констатира, че предявеният иск е недопустим, да върне същата. Именно, в изпълнение на това свое задължение, след като е установил, че спорът вече е бил решен с влязло в сила решение, ВРС е прекратил повторно заведеното дело служебно, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Отделно от горното, съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на ДП "Български спортен тотализатор", придобитото от последното имущество е държавна собственост и се управлява по реда на ал. 1, а именно: държавното предприятие упражнява правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество от свое име и за своя сметка в рамките на закона. Въз основа на предоставеното им от държавата право на управление върху вещи, държавна собственост (чл. 14, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗДС), държавните учреждения и предприятия, които не са търговски дружества (чл. 62, ал. 3 от ТЗ), са овластени да предявяват искове и да отговарят по искове за собственост на вещи, които са им предоставени за управление и стопанисване. С предоставяне управлението на 3 имота, публичният субект, който упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата. Следователно държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е ненадлежен ответник, доколкото със сила на пресъдено нещо е установено, че Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ е собственик на процесния недвижим имот.

С оглед изложеното, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно.

Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение - потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263821/23.04.2021 г., постановено по гр. дело № 3866 по описа на ВРС за 2020 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4