Определение № 4120 от 19.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20238002104865 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. К., чрез адвокат А. С., срещу въззивно решение № 2965/06.06.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8222/2022 г.

С влязло в сила определение № 2998/13.06.2024 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба, подадена срещу влязъл в сила, неподлежащ на обжалване, въззивен съдебен акт.

Със същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 1000 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Постъпила е молба от Г. С. К., чрез адвокат А. С. С., за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия на процесуалния представител на касатора; правният интерес е многократно по-нисък от присъдените разноски.

Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 13.06.2024 г., когато е обявено. То подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече за Г. К. от 08.07.2024 г. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срока за обжалване на определението – на 15.07.2024 г,, изхожда от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е допустима.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна Т. П. Т. – П., чрез съдебен адресат адв. Р.

В. Ш., който се явява и неин процесуален представител по делото, по реда на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК. Връчването е редовно, на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК. Не е постъпил отговор в 1 указания й законен срок.

Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал.

1 ГПК и данните по делото, установи следното:

Разноските от Т. П. Т. - П. са сторени поради процесуално недопустимата касационна жалба на К. и, поради тази причина, подлежат на възстановяване. Грешните указания на въззивния съд, че решението му може да се обжалва пред ВКС и последващите действия по администриране на касационната жалба, не могат да ангажират финансово Т.-П., като оправдаят имущественото й ощетяване с извършване на съдебноделоводни разноски поради недопустима жалба на насрещната страна. К. е трябвало да се съобрази с ясната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК:

Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производство по чл.

248 ГПК и в случая то се явява допустимо.

Възражението е основателно.

Процесуалният представител на Т. - П. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба, който не е формален, а пълен и обоснован. В него са изложени съображения, както относно предварителната селекция по чл. 288, така и по основателността на касационната жалба. Те обаче са извън преценката за допустимост на касационното обжалване, която в случая е единствено съществена за постановения резултат, но не е съобразена. Касае се за приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, който по казуса е безспорен, ясен и не предполага отделяне на време за проучване.

По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет единствено допустимостта на касационното производство.

Предмет на спора е иск по чл. 74 ЗЧСИ, с цена 273 лв.

След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер над 1000 лв. в случая се явява прекомерно, поради което следва да измени своето определение в частта за разноски и признае за възстановяване, след приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, на сумата от 500 лв. Намалението е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса (допустимост на касационната жалба и приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Съдът отчита и това, че макар делото пред ВКС да е с изключително ниска фактическа и правна сложност, то касаторът е отговорен за сторените от противната страна разноски. Гражданите и юридическите лица имат право на защита и съдействие от съда, но все пак следва да преценяват дали имат действително нужда точно от предприетата от тях, като носят тежестта за разноските при 2 неоснователно претендирани права, съответно неоснователно отричани насрещни права, вкл. недопустимо сезиране на съда. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ по чл. 248, ал. 1 ГПК свое определение № 2998/13.06.2024 г., постановено по гр.д.

№ 4865/2023 г. от ВКС, в частта за разноските, като осъжда Г. С. К. да заплати на Т. П. Т. – П. съдебноделоводни разноски за производството пред ВКС в размер на 500 лв., вместо присъдените 1000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3