Решение № 369 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Галина Тонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201129 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. Б. – адв.П. срещу решение № 124 от 27.10.2023 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново (ВтАС), постановено по ВНОХД № 262/2023 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения, допуснати от инстанциите по същество, логично довели и до неправилно приложение на материалния закон. Обосновано е и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като исканията към касационната инстанция, направени в условията на алтернативност, са за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, които да бъдат определени при условията на чл.55 от НК.

По делото е депозирано и допълнение към касационната жалба, изготвено от упълномощения за касационната инстанция защитник – адв.Л., в което се доразвиват доводите, изложени в касационната жалба.

Като основно оплакване в жалбата и допълнението към нея е посочено, че въззивната инстанция изцяло е възприела фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, без да подложи на самостоятелен анализ и оценка доказателствената съвкупност по делото. Така се е стигнало до пълното игнориране на обясненията на подсъдимия Б. и поставяне в основата на осъдителната присъда показанията на св.Ц. Г., за който по делото са налични доказателства за влошените му отношения с подсъдимия. Твърди се, че в подкрепа на този извод инстанциите по същество са се позовали на показанията на св.П., без да подложат същите на прецизен анализ, който би ги довел до съмнения в достоверността на показанията на основния свидетел Г..

1

Съдържанието на последните не е съпоставено също и с данните по досъдебното производство относно датите, на които Г. е бил разпитван, което би дало основание показанията му да бъдат поставени под съмнение. Въз основа на изложеното в жалбата и допълнението към нея се прави извод, че показанията на св.Ц. Г. са ценени единствено в онези им части, които обслужват обвинителната теза.

На следващо място защитниците на подсъдимия Б. възразяват срещу игнорирането и на показанията на св.Б. – майка на подсъдимия, като се твърди, че основанията за това са противоречиви – от една страна съдилищата приемат, че същата е в напреднала възраст „близо 80-годишна“, а от друга твърдят, че проявявала „завидна памет“.

Като превратен се оценява анализът на останалите доказателствени източници по делото, което има за последица и неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че не е подложена на самостоятелна оценка защитната тезата за това, че инкриминираните наркотични вещества са били „подхвърлени“ в дома на подсъдимия, поради наличие на парични задължения към него от страна на св.Г..

От гледна точка на оплакването за нарушение на материалния закон се сочи още, че не е доказано по категоричен начин притежаване от страна на подсъдимия на наркотични вещества с цел разпространение. В подкрепа на това се изтъкват показанията на полицейския служител – св.П. В., според който подсъдимият Б. не е известен като разпространител на наркотични вещества и няма контакти с наркозависими лица. Освен това в дома на подсъдимия Б. не са намерени съоръжения (като например електронна везна), каквито са неизбежни при продажба на наркотични вещества с оглед необходимостта от отмерване на съответни количества от тях.

В заключение защитниците изтъкват, че определените наказания на подсъдимия са прекомерни и несправедливи, като сочат необичайно ниското процентно съдържание на активно действащите компоненти в наркотичните вещества, напредналата му възраст и изключително тежкото му здравословно състояние, за което прилагат медицинска документация.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Б., редовно призован не се явява поради пребиваването му в болнично заведение, но изразява желание делото да се гледа в негово отсъствие. За него се явява адвокат К. Л., която поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения и отправя същите искания.

Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия Б. за неоснователна, а решението на ВтАС за правилно, законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260 000 от 12.05.2023 г., постановена по НОХД № 953/2020 г., Русенският окръжен съд (РОС) е признал подсъдимия Р. Б. Б. за виновен в това, че на 12.09.2019 г. в гр.М., обл.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества на обща стойност 3 661,78 лв., както следва:

- амфетамин с нетно тегло 121,7 грама на стойност 3 651 лв., от които 24,44 грама със съдържание на амфетамин 8,9 % и 97,26 грама със съдържание на амфетамин 4,5 % общо разпределени в четири пакета;

- марихуана с нетно тегло 1,7963 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 0,4 тегловни %, на стойност 10,78 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4 и чл.54 от НК го осъдил на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим и глоба в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.

С присъдата си РОС признал подсъдимия Б. за невинен в това, извършеното деяние 2 да е продължавано престъпление в периода от началото на месец септември до 11.09.2019 г. включително, както и за това да е осъществена формата на изпълнително деяние „придобиване“, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението деянието да е извършено във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по пр.3 на ал.1 от чл.354а от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 520/2018 г. по описа на РС-гр.Троян в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК окръжният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 12.09.2019 г. – 31.10.2019 г.

Съдът се произнесъл още по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.

По жалба на подсъдимия Б. чрез неговия защитник – адв.П. било образувано ВНОХД № 262/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, който с решение № 124 от 27.10.2023 г. изменил присъдата на Русенския окръжен съд на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като намалил наложените на подсъдимия Б. наказания както следва: лишаването от свобода от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца на 2 /две/ години и глобата от 8000 /осем хиляди/ на 5000 /пет хиляди/ лева.

В останалата част присъдата на Русенския окръжен съд била потвърдена.

Касационната жалба ведно с допълнението към нея от защитниците на подсъдимия Б. – адв.П. и адв.Л. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 вр.чл.253 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия е основателна.

Основното оплакване на касатора е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в осъществената от инстанциите по същество доказателствена дейност, в резултат на което обясненията на подсъдимия Б., подкрепени от многобройни свидетелски показания в съдебната фаза на процеса, са игнорирани напълно. Вместо това съдът е поставил в основата на мотивите си показанията на св.Ц. Г., приемайки ги за подкрепени от показанията на св.П. без да ги съпостави и установи несъответствия между тях, което би му позволило да оцени обективно обясненията на подсъдимия. По същия начин, без да ги провери по надлежния процесуален ред, съдът е отхвърлил като недостоверни показанията на останалите свидетели, депозирани в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което сочи, че не е положил необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, релевантни за установяване обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия.

Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.

От фактическа страна по делото е прието следното:

Подсъдимият Р. Б. Б. живеел в гр.М., област Русе. Имотът му се състоял от къща с двор, в който имало изградена едноетажна постройка, тип „лятна кухня“. В двора си държал и каравана, която ползвал през лятото. В гр.М. подсъдимият живеел сам, като в къщата, макар и рядко, идвали майка му – св.Е. Б. и синът му – св.К. Б..

Подсъдимият Б. се познавал със свидетеля Ц. Г. от повече от 20 години. Последният се занимавал с културни ценности и бил осъждан през 2018 г. за опит да изнесе такива през границата на страната. Двамата дълго време били с влошени отношения, но през пролетта на 2019 г. отново подновили контактите си. В този период подсъдимият дал на св.Г. две бронзови статуетки, които последният предложил да продаде в Англия на цена от около 7000 лв. Отново по това време подсъдимият Б. предложил да снабдява св.Г. с наркотични вещества, които същият да продава в Англия. Подсъдимият обяснил, че ще смесва 3 наркотика със специална „мешилка“, каквато смес притежавал в дома си. Тогава св.Г. решил да запознае подсъдимия със св.П. П., който живеел в Австрия, за да може и той да продава наркотици. При посещението на двамата свидетели в дома на подсъдимия Б. в гр.М., последният дал на св.П. мостра от наркотика – бяла бучка, твърдейки че това е кокаин, но в последствие свидетелят решил, че няма да се занимава с такава дейност и изхвърлил мострата.

Впоследствие отношенията между подсъдимия и св.Г. отново се влошили по финансови причини, тъй като свидетелят не изплатил обещаната сума за статуетките. През лятото на 2019 г. подсъдимият Б. отишъл на морето с караваната си, където работел.

Прибрал се в началото на месец септември и паркирал караваната в двора на имота си в гр.М..

Междувременно била получена оперативна информация, че подсъдимият Б. държи в дома си наркотични вещества. На 12.09.2019 г. било извършено претърсване и изземване в дома му, като на поканата на разследващите да предаде доброволно незаконно притежавани вещества, той посочил в лятната кухня, зад барплот тенджера под налягане, в която се намирали шест пакета – пет от тях съдържали кофеин, а един – бензокаин. Извършеният полеви наркотест не реагирал на наркотично вещество, поради което тези пакети били оставени в дома на подсъдимия. След този момент било предприето същинско претърсване, при което в шкаф под печката в лятната кухня и под мивката в караваната били намерени вещества, които при извършения полеви тест реагирали на амфетамин – веществото, намерено в лятната кухня било плик, съдържащ 24,44 грама амфетамин, а това, открито в караваната било 97,26 грама амфетамин. Отново в лятната кухня, в керамична ваза били открити 11 бр. саморъчно свити цигари, реагирали при теста на марихуана. Те били с общо тегло 1,7963 грама.

Така откритите наркотични вещества, както и мобилен телефон на подсъдимия били иззети с протокола за претърсване и изземване, одобрен по надлежния ред с определение на ОС – гр.Русе. Установените пет пакета кофеин и един пакет бензокаин първоначално били оставени в дома на подсъдимия Б., но в последствие, по преценка на разследващите органи за необходимостта от приобщаването и на тези вещества към доказателствените материали, те заедно с подсъдимия се върнали в гр.М., където подсъдимият Б. предал намиращите се в лятната кухня на имота му кофеин и бензокаин с протокол за доброволно предаване. В протокола саморъчно написал, че кофеинът е негов, закупил го е от аптека за лично ползване преди повече от пет години. Подсъдимият Б. бил задържан.