Решение № 436 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Катерина Рачева

Петя Алексиева при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000501457 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294 връзка с чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 52/17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2388/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г.о., е отменено Решение № 328/02.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2635/2020 г. на САС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания за допускане на поисканата от ответното дружество допълнителна или разширена съдебно-оценителна експертиза.

С оглед горното отменително решение, предмет на настоящото въззивно производство е въззивната жалба на ищците В. Д. А. и М. Г. Я. срещу Решение № 2843/07.05.2020 г., постановено по гр.д. № 9253/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-20 състав, в неговата отхвърлителна част, с която исковете на ищците за присъждане на обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата от по 150 лв. до пълните предявени размери от по 168 107,50 лв.

В осъдителната част за сумите от по 150 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано.

1

Въззивниците - ищци поддържат, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че вземането за разликата до увеличения размер от 336 215 лв. е погасено, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, позовавайки се на Тълкувателно решение 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че това тълкувателно решение е неотносимо към спора, тъй като предявеният иск по чл.59 от ЗЗД не е заявен като частичен, а първоначално предявеният размер е увеличен, съобразно приетото по делото заключение. Твърди се, че изводът на съда, че докато трае съдебния процес, давността е спряла да тече по отношение на първоначално заявения размер, а за разликата до увеличения размер давността е продължила да тече, е правно неиздържан и е изграден в нарушение на процесуалния и материалния закон-чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД и чл.116, б.“б“ ЗЗД. Твърди се, че погасителната давност за целия размер на вземането е прекъсната и спряна в момента на подаване на исковата молба, поради което вземането не е погасено по давност за разликата над първоначално заявения размер до увеличения размер.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълния му предявен размер.

По делото е представен отговор от въззиваемата страна-ответникът Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, с който моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В отговора са развити подробни съображения по съществото на спора.

В открито съдебно заседание въззивниците-ищци поддържат въззивната си жалба чрез своя процесуален представител по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендират се направените разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ответникът в първоинстанционното производство и чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди обжалвания съдебен акт. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендира направените разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

2

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от първоначалния ищец Г. М. Я. починал в хода на производството срещу Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ за заплащане на обезщетение за лишаването му от право на ползване на собствения му недвижим имот, а именно: част в размер на 4 390 кв.м. от поземлен имот с пл.

№ 1474, кв.7 по плана на гр. София, м. „НПЗ Хладилника-Витоша“, разположена в южната част на ПИ 1474, с административен адрес: ул. „***“ № ***, за период от пет години назад, считано от датата на подаване на исковата молба-09.07.2007 г. в размер общо на 300 лв., или 5 лв. на месец, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото обезщетение за лишаването на ищците от право на ползване на собствения им недвижим имот, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от по 150 лв. обезщетение за целия процесен период от пет години, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, т.е. установено е, че ответникът е ползвал за процесния период (09.07.2002 г.-09.07.2007 г.) имота - собственост на ищците, и с това той се е обогатил, спестявайки си разходи за ползването, което от своя страна е довело до обедняване на ищците, лишавайки ги от възможността да ползват същия или да получават наеми за него. Със СПН, формирана по влязлото в сила на 19.01.2017 г. Решение от 05.04.2016 г. по гр.д. № 1796/2002 г. на СГС, е признато за установено, че ищците са собственици на процесния имот на основание реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и наследство. Това са правнорелевантните факти, правилно установени от първоинстанционния съд и по тях няма спор. Съответно с въззивната жалба не са въвеждани доводи за 3 неправилно установени фактически и правнорелевантни обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване .

В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск съдът квалифицира по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Спорът между страните на първо място е, относно правилността на извода на първоинстанционния съд, че вземането за разликата до увеличения размер от 336 215 лв. е погасено, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок и на второ място относно справедливия размер на дължимото обезщетение.

По първия спорен въпрос. Основателно е възражението, въведено с въззивната жалба на ищците, тъй като неправилно първостепенният съд е приел, че вземането за разликата до увеличения размер от 336 215 лв. е погасено по давност.

Изводът на първостепенния съд е в противоречие с константната и непротиворечива съдебната практика по въпроса за давността в случай на увеличение на иска за парично вземане, който не е заявен като частичен, включително и с приетото в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОСГТК, в които е прието: „Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за 4 увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск.“

В горния смисъл е и Решение № 69 от 31.07.2020 г. по т.д. № 2461/2019 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което съставът на съда е приел, че: „Спирането на давността съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и прекъсването й по чл. 116 б.

„б“ от ЗЗД настъпват от датата на завеждане на иска за първоначално предявения иск в първоначално заявения размер. Но при увеличение на иска на основание чл. 214 от ГПК, не е налице нов иск, а само увеличение по размер, поради това давността е прекъсната и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото са заявени изцяло претенциите, които впоследствие са уточнени. В случая категорично искът не е предявен като частичен с исковата молба, за да се приложи спрямо увеличената част от иска давността.“ В този смисъл е и решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. ВКС, ГК, 4-то отделение, Решение № 6 от 15.03.2012 г. по т.д. № 20/2011 г., Т.К., І т.о. на ВКС и др.

По отношение на второто спорно обстоятелство, размерът на дължимото справедливо обезщетение.

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно оценителна експертиза, изготвено от вещото лице К. Б., от което се установява, че процесният недвижим имот представлява празен терен, не засегнат от строителни мероприятия, покрит с бетонова площадка, захранен с ток, водопровод и канализация. Оценката е дадена от вещото лице по метода на пазарните аналози, като е взето предвид, че процесният имот се намира в новоразвиващ се квартал, характерен с многофункционалния характер на изградените и новоизграждащите се сгради, успоредно с това се развива и съществува техническа инфраструктура, транспортната достъпност е много добра. Въз основа на горното и взетите аналози за терени, представляващи УПИ, без застрояване, захранени с ток, водопровод и канализация, вещото лице е определило обща стойност на обезщетението за процесния период от пет години в размер на сумата от 336 215 лв.

Във връзка със задължителните указания дадени с отменителното решение на ВКС, пред настоящата въззивна инстанция е прието заключението на разширена СТЕ, изготвено от вещите лица инж. П. и инж. Д.. От същото се 5 установява, че процесното място е ъглово и се намира на ъгъла, формиран от ул. „Филип Кутев“ и ул. „Атанас Дуков“. Към момента в имота е изградена масивна сграда, изпълнена в груб строеж. Установява се, че в претендирания период, процесният имот и съседните такива са ползвани основно за производствени и промишлени дейности (цехове, складове, офиси и др. на различни предприятия).

С оглед липсата на данни за реално осъществени наеми, за процесния период, за имоти с подобна характеристика и в същия район, при определяне на размера на средно месечния пазарен наем, експертизата се е позовала на Български стандарти за оценяване и е изходила от наемни цени на такива недвижими имоти, които в достатъчна степен съвпадат по характеристики с тези на подлежащия на оценка за наем имот. При извършване на оценката, експертизата е взела предвид и възможността за ползване на имота като открит паркинг, стигайки до заключението, че при дългосрочно отдаване под наем на имота, при константен наем, който би бил в размер на 0,65 евро/кв.м., наемната стойност за целия период би била 172 031 евро, което е левовата равностойност на 336 463 лв.

От разпита на вещите лица в проведеното открито съдебно заседание се установява, че при оценка на процесното място вещите лица не са взели предвид, че мястото е електрифицирано, има ВиК и поставен асфалт, тъй като същото е оценено като открит паркинг, за който не са необходими нито асфалт, нито вода, нито ток. Установява се също така, че цените са по-високи, защото мястото се намира в промишлена зона. Също така за процесния период, целият район, в който се намира и имота на ищците, е бил в регулация, захранен с ток, вода и канал, и това не е подобрение извършено от конкретно лице, а инфраструктура, която се ползва от целия район, а не само от процесния имот.