Решение № 260207 от 31.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ№ 260207

31.05.2022, гр.Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, в открито заседание на трети май през две хиляди, двадесет и втора година в състав:

Председател:

Албена Зъбова-Кочовска

Членове: Таня Русева-Маркова

Мл.с. Кристиян Попов

При секретаря : Стойка Вълкова като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело

№ 589/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция

„Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, чрез гл.ю.к.Габриела Розенова, против решение

№ 3703/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5819/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да заплати на К.Х.Х. ЕГН **********,***, сумата от 1644.89 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 243.82 часа, получени като разлика между положения от Х. за периода 22.07.2016 г. – 22.07.2019 г. 1705часа нощен труд и величината, получена от преизчисляването му с коефициент 1.143 в дневен, възлизащ на 1948,82 часа, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 215.95 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г.(сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения за главница от настъпването на тяхната изискуемост, до предявяването на иска(на 22.07.19г.), а също сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 115.80 лв. и 180 лв. разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за неправилно. Оспорва извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и за уреждането на отношенията им с работодателя намирала субсидиарно приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ). В тази връзка сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, а прилагането на КТ или ЗДСл и издадените по приложението им подзаконови актове е изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство и времето им за отдих и почивки, се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съдът. Поддържа, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима и защото не са налице две от визираните в нея предпоставки: съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. За неправилно намира и заключението на първата инстанция, че неприлагането на правилата на общото законодателство поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Счита че служителите в системата на

МВР са компенсирани с други допълнителни възнаграждения към основното месечно такова, посочени в чл.178, ал.1 ЗМВР и изплащането им е съобразено с фактори като прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, работа при специфични условия и други подобни, които законодателят е предвидил с оглед категорията труд и характера на служебните правоотношения. Поддържа, че нормите, уреждащи спорните правоотношения между служителите на МВР и работодателя им са ясни по смисъл, отразяват волята на законодателя и не се налага да бъдат тълкувани. Намира, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, които са повдигнати в отговора на исковата молба и писмената защита. Моли за отмяна на съдебното решение и за произнасянето на друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени.Позовава се и на правна консултация от проф.д.ю.н. Васил Мръчков-приложена към жалбата.Дири юрисконсулско възнаграждение. Няма доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец К.Х.Х..

При поверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение №1358/27.05.20г., съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.Проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.

С оглед изменение в ЗМВР,

ГД“Национална полиция“-МВР е заличена като страна по въззивното дело, а вместо нея е конституиран правоприемникът й ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР с адрес:гр.София, ул.“Патриарх Герман“№202.

По съществото на спора и с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред

РС-Бургас по исковата молба на К.Х.Х. против ГД “Национална полиция“ – МВР, съдържаща обективно кумулативно съединени претенции по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Главната е за възнаграждение за извънреден труд от 738лв. за положен извънреден труд от 123 часа за целия процесен период, получен в резултат от преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, а акцесорната е за сумата 90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата-възнаграждение до завеждането на исковата молба.Върху главницата е претендирана и законна лихва за забава от образуването на делото, до окончателното изплащане на задължението.

За да обоснове претенциите си, ищецът твърди, че в периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. е работил при ответника на 12-часови работни смени – по график, на длъжност “старши полицай/младши инспектор“ в група 1 ППД(патрулно постова дейност) към СООРЖТ в ЗЖУ – Бургас-звено към Дирекция “Жандармерия“, със статут на държавен служител, като ГД “Национална полиция“ не му е платила дължимото за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд. С оглед направено изменение на исковете на основание чл.214 от ГПК, е заявил след приемането на заключението на вещото лице по назначената експертиза, че е положил общо

243.82 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, вр. с чл.140 от КТ, за които му се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 1 644.89 лв..Увеличена от 90 лв. на 215,95 лв. на същото основание е и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г.Поискано е присъждането и на законна лихва върху главницата до изплащането й.

В отговора си на исковата молба ответната ГД оспорва исковете по основание.

Признава, че с ищеца са в служебни правоотношения- той работи в системата на МВР, както е посочено в исковата молба.Излага съображения обаче, че положеният извънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по действащите правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Посочва подзаконовите нормативни актове на МВР, регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането му за процесния по делото период(Наредба №8121з-407/11.08.14г., Наредба 8121з-592/25.05.15г., Наредба №8121з-776/29.07.16г.) и заключава, че само в първата е предвидено умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по коефициент 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. В другите наредби такъв механизъм липсвал, а при отчитането им, броят часове нощен труд се посочвал само в цяло число.Счита горепосочената уредба и ЗМВР за специални и обосновава извод, че т.к. не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща отношенията на служителите в системата на МВР, общият нормативен акт Наредба за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) е неприложима по аналогия на закона.

Намира, че само горецитираните актове:ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на МВР във връзка с прилагането му, регламентират отношенията на служителите в системата на МВР.

Претенцията за мораторна лихва сочи за частично основателна в случай на основателност на главния иск за исковия период, през който е действала наредбата от 2014г.(29.07.16г. -02.08.16г.), но не и след отмяната й, т.к. заявеният с начало на периода след посочената дата главен иск, е неоснователен, а този за обезщетение за забава му е акцесорен, следователно също неоснователен.

Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и я е осъдил да заплати на ищеца поисканото допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху него от подаването на исковата молба, до пълното изплащане, както и поисканата мораторна лихва за забава до образуването на съдебното дело.

Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:

Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е спорна пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло същата, съобразена и със събраните в процеса доказателства такава, а именно:

През периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. ищецът е заемал длъжността “старши полицай/младши инспектор“ в група 1 ППД към СООРЖТ в ЗЖУ – Бургас- Дирекция “Жандармерия“към

ГД “Национална полиция“–МВР, определяща го със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.

Като такъв той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Според заключението на вещото лице(Т.Джалева), за горепосочения период ищецът е положил общо 1 705 часа нощен труд, за което ответникът му е изплатил 426,25лв.

– по 0.25 лв. на час. Преизчислени в дневен труд с коефициент 1.143, горепосочените часове нощен труд възлизат на 1 948.82 часа. Разликата от 243.82 часа между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв, не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е платена. Експертът е изчислил като дължимо трудово възнаграждение за този извънреден труд, съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, сумата от общо 1 644.89 лв., колкото е претендирал Х..

Посоченото възнаграждение не е заплатено от работодателя на ищеца до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Мораторната лихва върху горепосочената главница, според вещото лице възлиза на общо 215,95лв., изчислена като сбор от всички лихви за забава, дължими върху всяко просрочено плащане от последното число на месеца, следващ всяко съответно тримесечие, до датата на завеждането на делото – 22.07.19г.

По правните изводи:

По иска за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд:

Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде преодоляна чрез субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4948002-cd9d-4ede-a709-6829b7e0a391