Решение № 9905 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9905 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110170359 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която срещу Й. М. Ш., както и срещу А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. и И. А. П., като наследници на Н. М., са предявени при условията на разделна отговорност обективно съединени осъдителни искове за следните суми: сумата 1882,91 лева – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата 332,40 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022 г., сумата 23,77 лева – стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 4,90 лева – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 01.12.2019 г. – 08.11.2022 г., при следните квоти: Й.

М. Ш. и И. А. П. по 1/10 част; А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М. и В. Н. С. – по 2/10 части.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ********, аб.

№ ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед на което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.

Ответникът Й. М. Ш., чрез адв. Й., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител или на страна по договор с ищеца. Оспорва да е сключен договор между 1

СЕС и ФДР, както и между ФДР и ищеца. Навежда ищецът да не доказва, че е предоставил на ответника топлина енергия в процесния период на стойност и количество, равняващо се на претендираната сума, съответно ответникът да не е заплатил същата. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. са депозирали общ отговор, чрез адв. С., с който оспорват предявените искове. Поддържа никога да не са сключвали договори с ищеца, респективно с ФДР, поради което и не били известявани за дължимите суми за доставена ТЕ, респективно за начислена лихва за забава. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. По изложените съображения отправят искане за отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.

Ответникът И. А. П. не депозира отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от приетите по делото Заповед № РД-41-812/19.06.1987 г. (л. 139 от делото), с която се изменя Заповед РД-40-979/11.07.1986 г. на СНС-ИК ДИ2982/1986г., декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 135-155 от делото), извършени служебни справки по Наредба № 14 НБД се установява, че А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С., П. А. П. и И.

А. П. са придобили на основание наследствено правоприемство от починалите им праводатели Н. С. М. и Н. С. М., собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент ****, находящ се в гр. София, *******, при следните квоти А. Н. Н., С. Н.

С., С. Н. М., В. Н. С. по 2/10 ( като деца на починалите праводатели), съответно П. А.

П. и И. А. П. (внуци па праводателите) по 1/10 част.

Видно от приетия по делото Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот за движима вещ № 75, т. VII, рег. № 8764, дело № 1132/28.08.2015 г. на нотариус И. Н., П. А. П. прехвърля на Й. М. Ш. собствената си идеална част от процесния недвижим имот – апартамент ****.

2

Следователно всеки от ответниците са легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство, респективно договор за замяна на следните ид. части от процесния топлоснабден имот: А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С. по 2/10, съответно И. А. П. и Й. М. Ш. по 1/10 част.

По делото липсват доказателства ответниците да са се разпоредили преди или по време на процесния период с притежаваното от тях право на собственост в полза на трето за спора лице, поради което през процесния период същите са притежавали качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота. Поради изложеното, ответниците имат качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ, съответно отговаря съразмерно на притежаваната идеална част.

В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответниците А. Н. Н., С. Н. С., С. Н. М., В. Н. С., че не се намират в облигационни отношения с ищеца, доколкото не са сключили договор с него, тъй като процесното правоотношение произтича от сключен при общи условия договор с ответниците на основание притежаваната от всеки от тях ид. част в собствеността на процесния имот.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Ш., че не се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като безспорно се установи, че същият е собственик на 1/10 ид. част от целия недвижим имот.

От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците се легитимира като собственик на процесният имот ****, находящ се в гр.

София, *******, през релевантния за делото период от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. при посочените от ищеца квоти в съсобствеността.

Следователно през процесния по делото период от м.05.2019г. до м.06.2020г. легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са ответниците, които следва да понесат отговорност в заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ в обема на установените по делото притежавани от тях идеални части в съсобствеността в имота.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за 3 защита на потребителите.

Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП.

С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.

Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответниците дължат нейната стойност, поради което така наведеното възражение е неоснователно.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, *******, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От експертното заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че в имота през процесния период не е имало отоплителни тела и узаконен водомер. Ето защо през исковия период не е начислявана ТЕ за отопление на имота. През 2000 г. е изключено отоплението на стълбите. Начислявана е служебно топлинна енергия за БГВ на база 2 броя потребители по 140 л./ден за един човек, поради липса на водомер. Вещото лице е посочило, че ТЕ за отдадена от сградната инсталация е разпределяна на пълен отопляем обем на имота 162 куб.м.