Решение № 2268 от 24.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507219 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20039594 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 17999/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 46 състав е осъдено „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати разделно на А.А. М., ЕГН ********** и на Т. Т. М., ЕГН **********, сумата от 1058 лв. (или по 529 лв. за всеки от ищците), представляваща обезщетение за ползването за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. на собствените им 5,729 % идеални части от присъединителен тръбопровод и абонатна станция за жилищна сграда с адрес в гр. София, ул. „******* ******* ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 16.03.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на общо 1250 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Д., с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост. Излагат се съображения, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, в случая е налице изрична правна норма, регламентираща спорните правоотношения - чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), оспорва се да е налице фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. Сочи се, че ищците не са депозирали необходимите документи ( чл. 31, ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) за извършване на процедура по изкупуване в „Т.С.“ ЕАД на процесните енергийни съоръжения, с което са нарушили принципите на добросъвестността, на справедливостта, за забрана за злоупотреба с право и са поставили „Т.С.“ ЕАД в обективна 1 невъзможност да сключи окончателен договор за присъединяване, в който да уреди отношенията относно собствеността на енергийните обекти с ищците, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди се, че по делото не е доказано ищците да са собственици на енергийните съоръжения, както и да са изпълнили задължението си, произтичащо от § 4, ал. 4а от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕ. Липсват доказателства от ищците, че са подали заявление за изкупуване и им е отказано необосновано да се сключи договор за изкупуване на енергийните обекти. Заявява се и че исковата претенция е частично погасена по давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД - с изтичане на тригодишен давностен срок. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите - А.А. М. и Т. Т. М., чрез пълномощника си - адвокат Р.И., са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който я оспорват по подробно изложени съображения, молят същата да бъде оставена без уважение и претендират разноски за настоящата съдебна инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районния съд, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищците А.А. М. и Т. Т. М. срещу ответника „Т.С.“ ЕАД, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за заплащане на сумата от общо 1058 лв. (след допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание на 08.12.2020 г.), представляваща обезщетение за ползване на топлопреносно съоръжение (присъединителен топлопровод и абонатна станция) в жилищната сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„******* ******* за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.03.2018 г. до 2 окончателното изплащане на сумата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото, като във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

Въззивният съд приема, че СРС е дал правилна правна квалификация на предявените искове като такива по чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, като се касае за специален иск, уреждащ частен случай на неоснователно обогатяване в областта на енергетиката (чл. 59, ал. 2 ЗЗД).

Основателността на предявените искове е предпоставена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ищците да са собственици на процесните енергийни съоръжения за присъединяване, за чието ползване претендират заплащането на обезщетение; че съоръженията са изградени от ищците след съгласуване с топлопреносното предприятие; че се ползват от ответника; липса на правно основание за ползването им от ответника; в резултат на ползването да е настъпило обедняване на ищците за сметка обогатяване на ответника, и размера на претендираното обезщетение. За уважаване на иска следва да е налице още една предпоставка - да отсъства друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ не е обусловено от отправянето на покана до неоснователно обогатилото се лице за възстановяване равностойността на неоснователното обогатяване, поради което наличието или липсата на покана са ирелевантни за основателността на предявените искове.

С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, ищците следва да докажат наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

При установяване на горните факти, ответникът следва да докаже възражението си за наличие на валидно основание за ползването на съоръженията, или че е изпълнил задължението си за заплащане на цена на ползването на изградените съоръжения, както и обстоятелствата, изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че кумулативно изискуемите от закона - чл. 59 ЗЗД, чието частно проявление е и приложимата правна норма на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, материалноправни предпоставки в случая са налице, поради което и претенцията на ищците за присъждането на обезщетение за ползването на процесните съоръжения - присъединителен топлопровод и абонатна станция, изградени в жилищна сграда - етажна собственост, находяща се в гр.

София, ул. „******* ******* за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., следва да бъде уважена.

Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия са нормативно регламентирани дейности, чиято правна уредба, включваща и отношенията между потребителите и енергийното предприятие, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), както и в действащата преди това Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно чл. 133 ЗЕ 3 топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти (потребители - според действащата от 2003 г. до 2012 г. редакция), разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.

Наредбите за топлоснабдяването предвиждат всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор за присъединяване. По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик (чл. 137, ал. 1 ЗЕ), като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на тези съоръжения (чл. 137, ал. 2 ЗЕ), пораждащо задължение за изкупуването им от топлопреносното предприятие.

Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост (ал. 1), като в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите/клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, то заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите/клиентите (ал. 2). Разпоредбата е частно проявление на основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване, като санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуване на съоръженията - чл. 137, ал. 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Такъв е именно и настоящият случай.

В конкретния случай, на етапа на въззивното производство страните по делото не спорят, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищците А.А. М. и Т.

Т. М. са съсобственици на самостоятелен обект (апартамент № 13 и паркомясто № 3) в новопостроена жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.

„******* ******* ведно с 5,729 % ид. части от общите части на сградата (нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 174, том II, рег. № 5451, дело № 341 от 19.08.2008 г.), че сградата, заедно със съответната инфраструктура за централно топлоснабдяване уличен топлопровод, топлопроводно отклонение и абонатна станция, наречени „съоръжения за присъединяване“ са изградени през периода 2007 г. - 2010 г. по възлагане и за сметка на собствениците на апартаментите, сред които и ищците, след съгласуване с топлопреносното предприятие, въз основа на Разрешение за строеж № 119/17.08.2007 г. и Договор за строителство от 28.08.2008 г. с изпълнителя „П.-2006“ ООД; същите са въведени в експлоатация с разрешение за ползване № 04-05-619/28.05.2010 г. на ДНСК; на ответника е предоставен достъп до съоръженията през исковия период (01.01.2014 г. - 31.12.2017 г.) за целите на преноса на топлинна енергия до клиенти; че с решение на Съвета на директорите по Протокол № 54 на „Т.С.“ ЕАД от 05.04.2013 г. е възложено на изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД да сключи договори с нотариална заверка на подписите за изкупуване на енергийни обекти - присъединителен топлопровод и абонатна станция в сградата на ул.

„******* ******* като сумата от 75 619 лв. без ДДС да бъде изплатена чрез еквивалентно 4 количество топлинна енергия; че ищците са депозирали молба за сключване на договор за изкупуване на енергийните обекти при цена, отговаряща на притежаваните от тях идеални части от продаваните вещи (с вх. № И-121/27.06.2013 г.), но ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 137, ал. 3 ЗЕ - да придобие собствеността върху съоръженията.