Решение № 39 от 08.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. *, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200427 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Г., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 22-0274-000287/23.05.2022 г., издадено от **** – началник РУ * при ОДМВР София, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност, неправилност на наказателното постановление, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Жалбоподателят твърди, че не е установено по безспорен начин извършване на процесното нарушение, както и мястото, времето, начинът, обстоятелствата. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. П. - САК, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление по подробно изложени съображения, в условията на евентуалност пледира за наличие на маловажен случай. Претендират се сторените разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие. Жалбоподателят лично дава обяснения, в които излага доводи по предмета на доказване в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозирана е молба, в която са изложени съображения по същество, прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско 1 възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2022г. около 13:00 часа по време на дежурство свидетелите А.

М. и С. Н. – служители на Районно управление на МВР – *, и двамата на длъжност „младши автоконтрольор“, били изпратени по оперативен сигнал , за да търсят свидетеля ***, ЕГН: **********, който живеел в град *, ул. „*“ № 35. Пристигайки на ул. „*“ събрали се на улицата лица им посочили как * се качва в зелен автомобил „*“.

На 22.04.2022 г., около 13:20 часа в гр. * на ул. „*“ жалбоподателят Д. Г.

Г., ЕГН: ********** и свидетелят ***, ЕГН: ********** се качили в лек автомобил, собственост на жалбоподателя, марка „*“, модел „*“ ДК № * и потеглили, автомобилът бил управляван от жалбоподателя. Свидетелите М. и Н. тръгнали със служебния си автомобил след автомобила марка „*“, модел „*“ ДК № * като подавали звуков и светлинен сигнал, но автомобилът не спирал. Автомобилът изминал около километър разстояние като се движил по ул. „*“, минал покрай площад „Джонсън“, завил по ул. „С. *“, като на кръстовището на ул. „* *“ автомобилът е бил препятстван да продължи движението си, поради наличие на друг автомобил пред него и е спрял. При проверка свидетелите М. и Н. констатирали, че търсеното от тях лице ***, ЕГН: ********** пътува на задната седалка на автомобила, а лицето, което управлявало автомобила, е Д. Г. Г., ЕГН: **********.

За констатираното нарушение, изразяващо се в неспиране плавно при подаден сигнал за спиране от контролен орган, свидетелят М. в присъствието на жалбоподателя и свидетеля – Н. съставил

АУАН серия GA № 616257/22.04.2022 г. на Д. Г.. Жалбоподателят подписал посочения АУАН с изявлението, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На същата дата –22.04.2022 г. на жалбоподателя бил връчен препис.

Въз основа на АУАН серия GA № 616257/22.04.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. Г. Г. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т 4 ЗДвП е наложена административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

От докладна записка, изготвена от свидетеля А. М. – актосъставител, се установява, че на 22.04.2022г. по време на дежурство с другия свидетел С. Н. около 13:00 часа били изпратени от оперативна дежурна част на адрес ул. „*“ № 7 по повод възникнал скандал, където следвало да установят лицето ***, ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № 35. След пристигането, събрали се 2 на мястото хора заявили, че въпросното лице било потеглило с автомобил марка „*“, модел „*“, зелен цвят, който се намирал на 50 метра от тях.

Полицейските служители потеглили след автомобила, като пуснали светлинен и звуков сигнал, но водачът на автомобила продължил и не спрял, когато на кръстовище на ул. „* *“ и ул. „Софроний Врачански“ пред него имало друг автомобил и бил възпрепятстван да продължи. При проверка на лицата в автомобила полицейските служители установили, че лицето, за което били изпратени е в автомобила и пътува на задната седалка, а водачът на автомобила е Д. Г. Г., на когото съставили АУАН. След спиране водачът на автомобила не е имал проблемно поведение, съдействал е на служителите на реда.

Разпитани като свидетели актосъставителят А. М. и свидетелят по акта С. Н. потвърждават изложеното в докладната записка, и двамата с категоричност посочват, че водачът е възприел звуковият и светлинен сигнал, въпреки това не е спирал, спрял е, защото на кръстовището на две улици е бил възпрепятстван да продължи движението от намиращ се пред него автомобил.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и Н. като обективни, логични и последователни, като взема предвид, че показанията са дадени от незаинтересовани от изхода на спора лица. В тази връзка неоснователно е възражението на защитника на жалбоподателя за наличие на съществени противоречия в показанията на полицейските служители относно маршрута на автомобила и мястото на спиране. И двамата свидетели описват, че автомобилът е потеглил от ул. „*“ продължил по ул. „С. *“, има разминаване доколкото св. М. твърди автомобилът да е спрял на ул. „Софроний Врачански“, а св. Н. на ул. „* *“, но това несъответствие съдът не намира за съществено противоречие, доколкото и двамата свидетели описват една и съща фактическа обстановка при спиране на автомобила – наличие на друг автомобил пред процесния. Разминаването на свидетелките показания в посочените имена на улицата е и разбираемо с оглед изминалото време между датата на нарушението и проведения в хода на съдебното следствие разпит почти година.

Показанията на свидетеля Димчев съдът цени само в частта, досежно твърденията му за струпване на множество хора на едно място, поради възникнал спор и потеглянето му заедно със жалбоподателя от мястото с автомобил марка „*“, модел „*“, ДК № * с цел да напуснат инцидента по – бързо. Твърденията на свидетеля Д.в, че то й жалбоподателят не са чули и видели звуковия и светлинен сигнал съдът не приема за достоверни. Самият той е пътувал на задната седалка на управлявания от жалбоподателя автомобил, тоест имал е различно от шофьора възприятие за пътната обстановка, в този смисъл дори и св. Д.в да не е възприел/ не е имал обективна възможност да възприема полицейския автомобил, това не обуславя директно извод, че и жалбоподателят не е възприел подадените сигнали. На следващо място изолирано и неподкрепено от останалия доказателствен материал остава и твърдението на свидетеля, че жалбоподателят бил изплашен и поради нестабилното си емоционално състояние не е могъл да възприеме автомобила. Житейски логично е при съставяне на АУАН санкционираното лице да сподели с актосъставителя наличието на обективни/субективни обстоятелства, които са му попречили да възприеме пътната обстановка, да напише възражение в АУАН в тази насока или да подаде писмено такова, за които възможности жалбоподателят е уведомен при съставяне на акта за установяване на административно 3 нарушение. По делото няма данни за такова поведение, поради което съдът приема, тези изолирани твърдения за защитна версия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – ***– Началник РУ* към ОДМВР-София, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свидетеля А. М., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-*.

Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН серия GA № 616257/22.04.2022г. и обжалваното НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В тази връзка неоснователни са изтъкнатите в жалбата и в хода на съдебните прения възражения, че в наказателното постановление не е конкретизирано времето на извършване на деянието. Визираната от процесуалния представител на жалбоподателя разлика в часовете на извършване на деянието, описани в НП, както следва 13:53ч. и 13:20 часа на първо място не е съществена и по никакъв начин не ограничава пълноценно реализиране на правото на защита на санкционираното лице, на следващо място може да бъде логично обоснована предвид спецификата на случая, тъй като в обстоятелствената част на НП е посочен началният момент, в който полицейските служители са подали светлинен и звуков сигнал за спиране, след който момент е имало, макар и кратко, преследване на автомобила, спиране, установяване самоличността на водача на автомобила и на неговия придружител.

В заключение съдът намира, че от прочита на АУАН и НП, е видно, че времевите и пространствени параметри, респективно механизмът на вмененото административно нарушение е очертан изчерпателно, поради което твърдяната времева неяснота се базира изцяло на необосновани субективни интерпретации и не обосновава наличие на съществено процесуално нарушение.

4

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП . Действително разпоредбата на чл. 103 ЗДвП визира две хипотези на изпълнително деяние – водачът не спира плавно 1) в най-дясната част на платното за движение; 2) на посоченото от представителя на службата за контрол място. Непосочването на конкретната хипотеза на нормата не ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено нарушение. А и в конкретния случай, с оглед, че автомобилът, който е следвало да спре на подадения звуков и светлинен сигнал се е намирал пред полицейската кола, реална и логична е само първата хипотеза за плавно спиране в най- дясната част на пътното платно, доколкото служителите на МВР са в обективна невъзможност да укажат конкретно място за спиране предвид местоположението си спрямо управляваното от жалбоподателя МПС.