Решение № 755 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110213270 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Б. Л. З., ЕГН **********, депозирана чрез адв. Д. – САК, срещу Наказателно постановление № 25-4332018339/23.07.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Б. Л. З. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.04.2025 г., около 00:02 часа, в гр.София, на бул.“Царица Йоанна“, с посока на движение от ул.“Добринова скала“ към бул.“Панчо Владигеров“, управлява лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'', като при извършена проверка до блок № 302Г е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 12.02.2025 г.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че жалбоподателят по никакъв начин не е знаел за служебната дерегистрация, тъй като визираното обстоятелство нито му е било съобщено, нито му е било известно към момента на управление на автомобила на 17.04.2025г., доколкото последният е бил оборудван с регистрационна 1 табела, поставена на съответното място и с нужните документи за управление.

Сочи се, че след като въззивникът не е съзнавал този факт, то не може да се приеме, че същият е осъзнавал и общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на лек автомобил с прекратена регистрация и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици. По посочените съображения се счита, че нарушението е несъставомерно от субективна страна. На следващо място се излагат съображения, че е налице т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно – дерегистрацията. Акцентира се, за да е налице непредпазливост е необходимо жалбоподателят да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността да се предвиди и предотврати резултатът се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. В случая се сочи, че жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно управлението на служебно дерегистрирано МПС, тъй като обективно не е могъл да узнае, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация, доколкото не е бил изрично уведомен за това, като не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В съдебното заседание въззивникът Б. Л. З., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв. Д. – процесуален представител на въззивника с доказателства за надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения, като в допълнение се аргументира наличие на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на 2 жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Жалбата на Б. Л. З. срещу Наказателно постановление № 25-4332018339/23.07.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 11.12.2024 г. жалбоподателят Б. Л. З. закупил лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'', за която сделка бил съставен по надлежния ред договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите.

На 17.04.2025 г., около 00:02 часа в гр.София, по бул.“Царица Йоанна“, с посока на движение от ул.“Добринова скала“ към бул.“Панчо Владигеров“ жалбоподателят Б. Л. З. управлявал собствения си лек автомобил ",,***''" с рег.

№ ,,***''. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП на горепосоченото място и до блок № 302Г, при която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП на 12.02.2025 г.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 07.07.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка реализиране на административнонаказателната отговорност на конкретно лице.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 23.07.2025 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Б. Л. З. е санкциониран за нарушение 3 по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200,00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2025 г., който в законоустановения срок на 02.09.2025 г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 32695/2025 г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-9668/13.09.2024 г. на директора на СДВР, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В..

Показанията на свидетеля В. са информативни единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че именно той го е съставил. Същевременно е необходимо да бъде отбелязано, че свидетелят няма какъвто и да било съхранен спомен за събитията, предмет на конкретната проверката или за каквито и да било други факти от предмета на доказване, обяснимо предвид характера на изпълняваната от него служебна дейност, включваща множество сходни случаи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на 4 обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

При тези уточнения, този съдебен състав намира, че оспореното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, видно от изисканите писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на наказващия орган.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 07.07.2025 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая, приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза 5 се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и 6 съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.