Акт от 17.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер

77

Година

18.07.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.19

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Анелия Х. Янчева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Касационно наказателно административен характер дело номер

20085100600135 по описа за

2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е с правно основание чл.70 и сл., във вр. с чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 425 и чл.426 от НПК.

Производството е образувано по предложение на Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали за възобновяване на административнонаказателно производство. Твърди се в предложението, че на 16.09.2005 год. на ЕТ „Лина – 07 – Владимир Иванов”, със седалище и адрес на управление в с.Кирково, обл.Кърджали и с управител Владимир Бисеров Иванов, бил съставен АУАН № А-Хс030 от Държавната агенция за метрология и технически надзор за това, че на 25.07.2005 год. в притежаваната от фирмата бензиностанция „Лина” – с.Кирково е допуснато нарушение по чл.6 т.1 б.”в”, Приложение № 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Въз основа на посочения АУАН, Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор е издал Наказателно постановление № КГ-215/09.02.2006 год., с което е наложил на ЕТ „Лина – 07 – Владимир Иванов”, със седалище и адрес на управление в с.Кирково, обл.Кърджали, имуществена санкция в размер на 50 000 лв. С Решение № 155/12.02.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 35/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд, посоченото наказателно постановление било отменено изцяло, като незаконосъобразно. Недоволен от така постановеното решение на първата инстанция, наказващият орган обжалвал същото пред Административен съд гр.Кърджали, като било образувано к.н.а.х.д.№ 16/2007 год., по което с решение № 24/27.06.2007 год., Административният съд - Кърджали е обезсилил решението на Районен съд гр. Момчилград, като е прекратил производството по делото, без да се произнесе по съществото на спора и по този начин е оставил в сила атакуваното наказателно постановление, респ. наложената на фирмата имуществена санкция в размер на 50 000 лв. Твърди се в предложението, че за да постанови това свое решение Кърджалийският административен съд е приел, че наказателното постановление не е обжалвано в законоустановеният срок и на това основание производството по делото следва да бъде прекратено; както и че съдът е приел, че в съответствие с установените правила на Закона за пощенските услуги и Наредба № 4 за пощенските съобщения, с писмо с обратна разписка, оформено с известие за доставяне № 290044, Владимир Иванов чрез пълномощник е получил процесното наказателно постановление. Против решението на Административен съд Кърджали е била подадена молба за отмяна на влязло в сила решение от Владимир Иванов пред Върховния административен съд на Република България, който с определение № 2605/07.03.2008 год. по адм. дело № 1928/2008 год. е оставил без разглеждане молбата на Иванов и прекратил производството по делото, с мотиви, че искането на Иванов следва да се осъществи по реда за възобновяване на административнонаказателното производство, уреден в чл.70-73 от ЗАНН. Във връзка с твърденията на Иванов, че не е давал пълномощно на никого за получаване на пратки, същият е подал жалба в РП - Момчилград, където е била образувана преписка № 892/2007 год. По тази преписка, след извършена предварителна проверка и допълнителна такава, на 10.10.2007 год. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, тъй като е било прието от разследващите, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, но в хода на проверките са били констатирани допуснати пропуски и нарушения на задълженията на пощенския служител, произтичащи от Наредба № 4 за пощенските съобщения за получаване на пощенски пратки. След приключване на тази проверка и произнасянето на ВАС, Иванов е подал жалба в ОП -Кърджали с искане за изготвяне предложение за възобновяване по реда на ЗАНН. Окръжния прокурор счита, че от изложеното в предложението се установявало, че към момента на постановяване на съдебният акт, обстоятелствата установени /открити/ по преписката на РП- Момчилград, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина, не са били известни на съда при постановяване на решението, поради което предлага да бъде възобновено административно - наказателното производство и да бъде изпратено същото на компетентния съд за произнасяне по същество. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа предложението така, както е направено, като конкретизира направеното искане – след възобновяване на административнонаказателното производство, да бъде отменено решението на Административен съд – Кърджали и делото да бъде изпратено на Административен съд – Кърджали за разглеждане и решаване по същество.

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по предложението.

ЕТ „Лина-07-Владимир Иванов” – с.Кирково, чрез процесуалния си представител изразява становище, че предложението е основателно и моли същото да бъде уважено.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното :

Предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е с правно основание чл. 70 б.”в” от ЗАНН, същото е направено в 2-годишния срок от влизане в сила на решението на Административен съд – Кърджали по чл.71 от ЗАНН и от оправомощено за това лице, поради което е допустимо.

По същество същото е основателно.

От приложените към Н.а.х.дело № 35/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че на 16.09.2005 год. на ЕТ „Лина – 07 – Владимир Иванов”, със седалище и адрес на управление в с.Кирково, обл.Кърджали и с управител Владимир Бисеров Иванов, бил съставен АУАН № А-Хс030 от Държавната агенция за метрология и технически надзор за това, че на 25.07.2005 год. в притежаваната от фирмата бензиностанция „Лина” – с.Кирково е допуснато нарушение по чл.6 т.1 б.”в”, Приложение № 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Въз основа на посочения АУАН, на основание чл.83 от ЗАНН и чл.34 ал.1 от ЗЧАВ, Председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор е издал Наказателно постановление № КГ-215/09.02.2006 год., с което е наложил на ЕТ „Лина – 07 – Владимир Иванов”, със седалище и адрес на управление - с.Кирково, обл.Кърджали, имуществена санкция в размер на 50 000 лв. По жалба на едноличния търговец против посоченото наказателно постановление е било образувано Н.а.х.дело № 35/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд, като след разглеждане на делото в открито съдебно заседание, с Решение № 155/12.02.2007 год., постановено по същото дело, наказателното постановление било отменено изцяло, като незаконосъобразно. Във връзка с направено в представеното по делото писмено становище от административнонаказващият орган за прекратяване на производството, поради просрочие на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че подадената от едноличния търговец жалба следва да бъде разгледана по същество, тъй като не са били представени доказателства относно датата на връчване на наказателното постановление на жалбодателя. Приел е също, че приложеното по делото известие за доставяне ПС 1040 № 290044, адресирано до жалбодателя е получено на 14.02.2006 год., но липсвали доказателства какво точно е било получено – дали това е било обжалваното наказателно постановление или друг документ, поради което е намерил направеният довод за недопустимост на жалбата за неоснователен и е разгледал делото по същество.

Недоволен от така постановеното решение на първоинстанционния съд, наказващият орган е обжалвал същото по касационен ред пред Административен съд - Кърджали, като било образувано к.н.а.х.д.№ 16/2007 год., по което с решение № 24/27.06.2007 год., Административният съд - Кърджали е обезсилил решението на Районен съд гр. Момчилград, като е прекратил производството по делото, без да се произнесе по съществото на спора, по този начин по същество оставяйки в сила атакуваното наказателно постановление, респ. наложената на търговеца имуществена санкция в размер на 50 000 лв. За да постанови решението си, Административният съд - Кърджали е приел, че наказателното постановление е връчено на едноличния търговец с придружително писмо с изх.№ 29-00-44/09.02.2006 год., в което било отбелязано до кого е адресирано същото и какво съдържа то. Намерил е за неоснователен извода на първоинстанционния съд – че от приложеното по делото известие за доставяне не можело да се направи извод за съдържанието му, тъй като е в известието за доставяне били посочени номера на пратката 29-00-44, учреждението, което я изпраща – Държавната агенция за метрология и технически надзор, както и изходящият номер на придружителното писмо, към което е приложено наказателното постановление, от което е направил извода, че писмото и известието кореспондирали помежду си, тъй като и двете притежавали един и същ номер и ставало ясно между кого се е водила кореспонденцията. Направил е и извода, че приложеното съпроводително писмо, с което на търговеца-жалбоподател се връчвало процесното наказателно постановление е било доставено на пълномощник на търговеца, видно от официалното удостоверяване от началника на пощенския клон /пощенската станция/ върху обратната разписка, наричана още известие за доставяне, което било извършено в съответствие с установените правила на чл.36 ал.1 т.2, във вр. с § 1 т.15 от ДР на Закона за пощенските услуги и чл.64 от действащата съгласно ПР на ЗПУ - § единствен, във вр. с § 99 от ПЗР към ЗИДЗПУ /ДВ бр.37/2006 год., в сила от 05.05.2006 год./ Наредба № 4 за пощенските съобщения. Съдът е посочил в решението си, че началника на пощенската станция е удостоверил в това си длъжностно качество, че препоръчаното писмо с обратна разписка е доставено на посочения в известието получател, чрез неговият пълномощник, като съгласно посочените законови норми препоръчаните пощенски пратки с обратна разписка се предават лично на получателя или на негов пълномощник, който оформя и подписва известието. Посочил е още, че пълномощникът на търговеца е попълнил датата, на която е получил известието /обратната разписка/ - 14.02.2006 год., като е подписал същото. Изложил е съображения, че удостоверяването в обратната разписка от началника на пощенския клон, основаващо се на вписване в съответната пощенска книга, че пратката е получена от адресата чрез оторизирания пълномощник, представлява официален документ по смисъла на закона, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила. Поради изложеното, и тъй като е счел, че срокът за обжалване на наказателното постановление е изтекъл на 21.02.2006 год., а жалбата е била подадена по пощата на 24.02.2006 год., видно от приложения по делото пощенски плик с поставено клеймо, Административният съд – Кърджали е направил извода, че просрочването на жалбата има за последица влизане в сила на наказателното постановление и неговата неотменимост по реда на чл.59 от ЗАНН, т.е. приел е, че жалбата против наказателното постановление е била процесуално недопустима, поради което е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Поради изложеното, Административният съд – Кърджали е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото.

От Владимир Иванов, действащ в качеството си на едноличен търговец, е била подадена до Върховния административен съд на Република България молба за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд - Кърджали, като с определение № 2605/07.03.2008 год. по адм. дело № 1928/2008 год. ВАС е оставил без разглеждане молбата на Иванов и е прекратил производството по делото, приемайки, че решението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на касационното производство, регламентиран в чл.63 ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, който бил специален по отношение на АПК нормативен акт и следвало да се прилага винаги, когато изрично предвиждал процесуални средства за защита и няма препращане към процесуалните правила на кодекса, поради което искането на Иванов следвало да се осъществи по реда за възобновяване на административнонаказателното производство, уреден в чл.70-73 от ЗАНН.