Решение № 106 от 12.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500177 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №34242/22.12.2022 г. от „Е.О.С. М.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление- гр. С., район „В.“, ЖК „М.д.“, бул.“Р.П.-К.“ №4-6 против Решение №1478 от 24,11.2022г. по гр. дело № 594/2022г.- по описа на Окръжен съд Пловдив, с което се:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, че А. А. В., ЕГН ..., с адрес- гр. П., ул.“З.“ №8, не дължи на „Е.О.С.

М.“ ЕООД, ЕИК ....., следните суми: 10 000 лв.- главница по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.“ от 04.12.2007 г.; 1 308,85 лв.- лихва за периода 20.03.2012 г. - 02.08.2012 г.;

183,48 лв.наказателна/санкционираща лихва за периода 20.03.2012 г. 02.08.2012 г.; законна лихва от 02.08.2012г. до изплащане на вземането;

231,05 лв.- разноски за държавна такса, 60 лв.заемни такси и 512 лв.юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден на 07.08.2012г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно 1 изпълнение по ч.гр.д. № 12102/2012г. на РС- Пловдив, както и сумите: 32 609,45 лв.- главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2008 г.; 3 624,03 лв.лихва за периода 29.10.2011 г.- 02.08.2012 г.; 1 371,16 лв.- наказателна/санкционираща лихва за периода 29.10.2011 г.02.08.2012г.; ведно със законната лихва от 02.08.2012г. до изплащане на вземането; сумата 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60 лв.- заемни такси и 826 лв.- възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.08.2012г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на РСПловдив, вземанията по които изпълнителни листове са прехвърлени на ответника „Е.О.С. М.“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 28.09.2018г., поради изтекла погасителна давност за посочените вземания и е осъден ответника да заплати разноските по делото.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, като се излагат конкретни съображенията в тази насока:

Твърди се, че изпълнително дело №605/2012г., образувано срещу В. въз основа на издадените изпълнителни листи по ч.гр.д. 12102/12 и ч.гр.д.

12103/12, е прекратено с нарочно постановление от 10.09.2019г., като след това не са предприемани никакви действия от страна на Е.О.С. М. ЕООД.

Посочва се, че в Определение № 724/21.03.2022г., ОС-Пловдив се позовава на практика на ВКС относно правния интерес от предявяване на установителен иск. Според изложеното в решение №83/23.05.2018 г., постановено по гр.д.

№3448/2017 г. на ВКС, III г.о., трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на I т.о. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на I г.о. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на I г.о., определение № 356 от 19.06.2014 г. поч. гр.д. № 1587/2014 г. на I г.о., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на I т.о., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на II т.о., сочи, че правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко 2 положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Нещо повече - в определение №549/29.11.2018 г. по ч.гр.д.

№4317/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №474/07.11.2019 г. по ч.гр.д.

№3063/2019 г. на ВКС, IV г. о., определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.о. е посочено, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.

В жалбата се поддържа се, че исковата молба е недопустима и на още едно основание. С определение 1567/24.06.2022г, съдът изготвил доклад, приет за окончателен на 20.10.2022, като е счел, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.439 ГПК. В обжалваното решение, Съдът приел, че така определената правна квалификация е неправилна, тъй като издадената заповед за изпълнение не била връчена на длъжника, като с оглед на въведените фактически твърдения и формулиран петитум, следвало да се приеме, че са предявени установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. Затова, жалбоподателят счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и изрично предвиден в закона различен ред за защита против вземанията по заповедта, а именно: подаване на възражение по чл.414 ГПК.

С оглед изложеното, в жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение на ОС – Пловдив, да се прекрати производството като недопустимо, тъй като е образувано по искова молба, която е недопустима и да се присъдят на “Е.О.С. М.”ЕООД разноските по първоинстанционното и настоящото производство.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи въззивната 3 жалба, въззивникът прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В законния срок, от въззиваемия А. А. В. е подаден отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Оспорват се доводите за недопустимост на предявените искове и на постановеното решение, за което са изложени конкретни съображения. Взема становище и по основателността на исковете. Моли се да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Според настоящата инстанция, ищецът има правен интерес от водене на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като независимо от факта, че към датата на завеждане на делото, вкл. и към устните състезания пред настоящата инстанция, няма висящо изпълнително производство срещу ищеца за принудително изпълнение на придобитите от ответника парични вземанията, за които са издадени 2 бр. изпълнителни листове въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 12102/2012г. на РС- Пловдив и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на РС- Пловдив, ищецът, като длъжник по същите, има правен интерес да се отрече със сила на пресъдено нещо дължимостта на тези вземания, поради настъпване на определени факти след издаването на изпълнителните листове, в случая, изтекла 5-годишна погасителна давност, с което ще се прегради занапред правото на титуляра на тези вземания, въз основа на издадените за същите изпълнителни листове, да иска предприемане на принудително изпълнение спрямо ищеца въз основа на същите. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че изтичането на погасителна давност за процесните вземания би могло да се признае 4 единствено със съдебно решение, поради което и длъжникът по вземанията не би могъл да се защити чрез възражение за изтекла давност пред съдебния изпълнител, ако бъде образувано ново изпълнелно дело за събиране на вземанията по изпълнителните листове. Впрочем, дори в цитираната от въззивника съдебна практика, напр. определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.о., ВКС приема, че „Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.“ Ето защо, изложените в жалбата аргументи, че за ищеца липсва интерес от предявения иск, тъй като, след прекратяване на изп.дело №605/2012г. по описа на ЧСИ Ангелаков, извършено с постановление на съдебния изпълнител от 10.09.2019г., от „ЕОС Матрик“ЕООД не са предприемани никакви действия за събиране на вземанията, не могат да бъдат споделени.

Неоснователни са и възраженията в жалбата за недопустимост на иска, тъй като за ищеца имало друг ред за защита, а именно – чрез възражение по чл.414 ГПК срещу издадените заповеди за изпълнение. В случая, искът е основан на твърдения за осъществяване на определени факти след издаването на заповедите за изпълнение, поради което, независимо дали длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК или не, това не се отразява на правото му да предяви иск, с който да се отрече съществуването на вземанията по заповедите за изпълнение на база на тези факти, настъпили след издаването на същите. С други думи, правото на длъжника да оспори вземанията по заповедите за изпълнение чрез възражение по чл.414 ГПК, не отнема правото му да ги оспори по общия исков ред.

Не е налице недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, тъй като при постановяване на същото, първоинстанционният съд само е коригирал първоначално дадената с доклада правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК с правилната правна квалификация на иска по чл.124, а.1 ГПК и се е произнесъл по същите правнорелевантните факти, на които е основан иска.

По съществото на спора:

5

По делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че в полза на „Б.Д.” ЕАД са издадени със заповеди за незабавно изпълнение на 03.08.2012г. по ч. гр. д. №12102/2012г. и ч. гр. д. №12103/2012г. по описа на РС-Пловдив, както и изпълнителни листове срещу ищеца А. В. за парични вземания, произтичащи от договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 04.12.2007г. и съотв. договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2008г., както следва: 10 000 лв.- главница по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.“ от 04.12.2007 г.; 1 308,85 лв.- лихва за периода 20.03.2012 г. - 02.08.2012 г.;

183,48 лв.наказателна/санкционираща лихва за периода 20.03.2012 г. 02.08.2012 г.; законна лихва от 02.08.2012г. до изплащане на вземането;

231,05 лв.- разноски за държавна такса, 60 лв.заемни такси и 512 лв.юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден на 07.08.2012г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 12102/2012г. на РС- Пловдив, както и сумите: 32 609,45 лв.- главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2008 г.; 3 624,03 лв.лихва за периода 29.10.2011 г.- 02.08.2012 г.; 1 371,16 лв.- наказателна/санкционираща лихва за периода 29.10.2011 г.02.08.2012г.; ведно със законната лихва от 02.08.2012г. до изплащане на вземането; сумата 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60 лв.- заемни такси и 826 лв.- възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.08.2012г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на РСПловдив.