Определение № 303 от 08.02.2024, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Благоевград, 08.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210100206 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ във вр. с чл. 18д, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ във вр. с чл. 146 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. Х. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бсъс съдебен адрес: Б...ул. „Ц., срещу Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ с изх. № 083272/27.03.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ - Благоевград, с което наследодателят на оспорващата – Х Г. А, е уведомен, че „правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти или части от тях по Заявление с вх. № Г2045/29.02.1992 г. в землището на гр. Благоевград, а именно: Нива от 1.438 дка /един декар и четиристотин тридесет и осем кв.м./, седма категория, находяща се в землището на гр. Б, в местността „Казармата – Р“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Протокол от ТПС комисия 1954 г.“, като „правото на собственост не се възстановява поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността – съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.

13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ изх. № 131/21.02.2003 г.“

Твърди се в жалбата, че оспореното уведомление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на уведомлението и присъждане на сторените в производството разноски.

Оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Общинска служба по земеделие и гори – Б редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

В хода на производството са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение от извършена съдебно-техническа експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.

Съдът, след като анализа събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Със Заявление вх. № Г2045/29.02.1992 г. до Поземлена комисия – Б /на л. 14 – л. 15 от делото/, Х – баща на оспорващата, като наследник на Г/удостоверение за наследници на л. 5 от делото/, е поискал възстановяване на правото на собственост върху земеделски имоти, между които и нива с площ от 1.500 дка в землището на гр. Б, в местността „С С Протоколно решение № 7/18.03.1993 г. на Поземлена комисия – Б /на л. 29 – л. 30 от делото/, е отказано признаването на право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за процесния имот с мотива, че липсва „удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което ще се издава от техническата служба на общината“.

С Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, изх. № 07-639/06.04.1993 г. /на л. 20 от делото/, ПК е уведомила наследниците на Георги Айтов за отказа с цитираното по-горе П Като доказателство по делото е прието Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /на л. 22 от делото/ и Скица изх. № 2522/19.11.2002 г. /на л. 23 от делото/. В удостоверението е посочено, че процесната нива с площ от 1.500 дка влиза в регулацията /строителните граници/ на гр. Благоевград по помощния кадастрален план на „Промишлена зона“ и може да се върне на собственика в размер на 62 кв.м.

С оспореното в настоящото производство Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. № 0г. на ОСЗГ – Благоевград /на гърба на л. 21 от делото/, наследодателят на оспорващата – Х, е уведомен, че „правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти или части от тях по Заявление с вх. № Гг. в землището на гр. Б, а именно: Нива от 1.438 дка /един декар и четиристотин тридесет и осем кв.м./, седма категория, находяща се в землището на гр.

Благоевград, в местността „К – Р“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Протокол от ТПС комисия 1954 г.“, като „правото на собственост не се възстановява поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността – съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ изх. № На 27.03.2003 г. е издадено и Решение № 1589/27.03.2003 г. на ОСЗГ – Благоевград /на л. 31 от делото/, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Гвърху нива с площ от 0.062 дка, находяща се в местността „Казармата – Р“ в землището на .

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 62 – л. 77 от делото/, вещото лице е направило следните изводи: В Помощния план на Па на гр. Б имот с № 6013067 е записан на наследници на Г е с площ от 1 324.07 кв.м. От него свободни за възстановяване на наследниците на Георги Айтов са 181 кв.м. По-голямата част от имота попада в границите на Казармата, а по-малка част /181 кв.м/ попада извън Казармата.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата, с оглед изложените обстоятелства и искането към съда, е по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Предмет на производството по този ред са актовете на поземлените комисии за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, включени в ТКЗС или други селскостопански организации.

Предмет на обжалване в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отказът на ПК да възстанови правото на собственост върху заявените имоти, като органът по земеделска реституция се произнася с решение, което е своеобразен индивидуален административен акт с реквизитите по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 или ал. 2 от ППЗСПЗЗ.

В конкретната хипотеза жалбоподателят атакува Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. № г. на ОСЗГ – Благоевград, което с оглед на съдържанието си, не представлява решение на този орган или какъвто и да е властнически акт, който да подлежи на съдебен контрол. Това уведомление единствено представлява отразяване на изпълнението на процедурата по чл. 18д, ал. 2, изр. второ от ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба, за направените констатации по изр. първо, службата уведомява заинтересованите лица по реда на ГПК. Изречение първо от посочената разпоредба 2 постановява, че службата определя имотите или частите от тях, върху които не може да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради обстоятелствата, посочени в чл. 10б, ал. 1, чл. 24, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Тъй като в случая се атакува акт /действие по уведомяване/, който не подлежи на съдебен контрол, то съдът не би могъл да се произнесе, което от своя страна води до извод за недопустимост на производството. Атакуваният акт /уведомлението/ не представлява решение, което следва да е подписано от всички членове и да съдържа данни относно вида на имота, площта, съседите, начина на възстановяване и данни за заявителя.

По правната си същност, този акт няма белезите на решение за възстановяване на собственост, респ. за отказ, поради което не може да представлява годен обект на контрола за законосъобразност, който съдът е длъжен да осъществи в производството по реда на чл.

14, ал. 3 от ЗСППЗ, а именно – да извърши следната проверка на атакувания акт: дали е постановен от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила; в съответствие с материалния закон и с целите на закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното уведомление не представлява административен акт – решение, годен за съдебна проверка в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, поради което протоколното определение, с което са обявени устните състезания за приключени, следва да бъде отменено, жалбата – оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото – прекратено.

Затова и на основание чл. чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл.

18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито заседание, проведено на 08.01.2024 г., с което са обявени устните състезания за приключени.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА, жалбата на Е. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Бсрещу Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. на О/ - Б...,

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 206/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Административен съд – Благоевград, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3