Протоколно определение № 178 от 25.06.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 178 гр. Варна, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора В. Ч. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600215 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Ч.

Жалбоподателят Г. Н. К. , редовно призован, явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна и с адв.Е. Ф. от АК-Варна и адв.Б.Ж. от АК-Варна, редовно упълномощени.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Няма да соча нови доказателства.

АДВ.Ф.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ОБВ.К.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПО ЖАЛБАТА:

АДВ.Ф.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата. Моля да се отмени определението на ВОС, с което бе оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ни. Безспорно от доказателствата по делото е налице първата предпоставка за обоснованото 1 предположение за авторството на деянието. Ние не сме го и отричали.

Доказателство в тази насока е, че подзащитният ми се предаде сам на органите на ДП, представи намиращите се в него обем от доказателства за извършеното престъпление, с което спомогна за разкриване на обективната истина. Тази негова теза по извършеното престъпление се подкрепя и от всички събрани по делото доказателства, а именно, налице са пълни самопризнания, добросъвестното му поведение в наказателния процес. Считаме, че е налице ново обстоятелство за изменение на мярката му за неотклонение, а именно продължителността на задържане. Същият е задържан вече 7 месеца.

Безспорно за това обвинение срока за продължителност на задържане е година и 6 месеца, но с оглед поведението му и крайния етап на развитие на процеса останала е само една допълнителна СМЕ същият няма да попречи за разкриване на обективната истина или по какъвто и да е начин за развитието на процеса.

Представихме в първоинстанционното производство и първоинстанционният съд прие, че здравословното състояние на бащата на подзащитния ни е ирелевантно. Да, безспорно не е основен аргумент за преразглеждане на мярката за неотклонение, но закона изрично е предвидил, че при разглеждане на мярката за неотклонение, съдът следва да вземе предвид семейното положение и здравословното състояние на задържаното лице. Предвид на това моля да се уважи жалбата и определите по-лека мярка за неотклонение като домашен арест, която с решение на КС от 1993 г. е приравнена с мярката задържане под стража. Считам, че по този начин ще се постигнат целите на мерките за неотклонение, поради което моля да се произнесете в този смисъл.

АДВ.Ж.: Уважаеми Апелативни съдии, споделям становището на колежката, като считам, че първоинстанционния съд оставяйки без уважение молбата, позовавайки се единствено и само на тежестта на повдигнатото обвинение. Дали това ще бъде окончателно или е едно работно обвинение е въпрос който прокуратурата ще прецени но считам, че към момента целите на мерките за неотклонение са различни от целите на наказанието предвидено за съответния вид престъпление, а от друга страна събраните доказателства за липсата на опасност обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление са безспорно по делото. Неговото процесуално поведение смея да кажа е безукорно още от първия момент на воденото ДП. Очевидно е от материалите по делото, че той не е необходим на органите на ДП, тъй като от вече 7 месеца никой не работи и не е работил с него. Няма видимо такива намерения органите на ДП да провеждат допълнителни разпити, да изясняват неизяснени факти и обстоятелства, поради което поддържам тезата на колежката и считам, че домашния арест би осъществила изцяло целите на мерките за неотклонение, тъй като известни са условията при които тя се осъществява, наблюдава, спазва ли се и липсва и едно безспорно доказателство на липса на опасност той да се укрие и да му бъде отнета възможността да върши престъпление. Това е една подходяща мярка, с оглед на влошеното 2 здравословно състояние в което се намира неговия баща. Моля за произнасяне в този смисъл.

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми Апелативни съдии, с протоколно определение № 633 по ЧНД № 955/2026 г. ВОС е оставил без уважение молбата за изменение на взетата мярка спрямо обв.Г. К. - обвиняем по ДП № 578 от 25 г. по описа на ОД на МВР Варна „задържане под стража“ в по-лека.

Считам, че жалбата срещу това определение следва да се остави без уважение, а определението на окръжния съд във Варна като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разследването по делото е напреднало значително, като считам, че с оглед събраните доказателства се потвърждава първоначалното предположение и съпричастността на обвиняемия към престъплението за което е ангажирана наказателната отговорност.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 15 до 20 години, като са предвидени и най-тежките наказания двете форми на доживотен затвор.

Здравословното състояние на бащата на обвиняемия е правно ирелевантно по отношение на предпоставките за вземане и за а изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, още повече, че бащата на обвиняемия има и други близки родственици, които могат да му указват необходима грижа. Разпоредбата на чл.57 от НПК предвижда, че при определяне на мярка за неотклонение се взема предвид здравословното състояние на обвиняемия, но не и на неговите родственици. В случая здравния статус на Козарев не предполага промяна на мярката в по-лека.

Налице е същевременно и законовата презумпция на чл.62, ал.2, т.3 от НПК относно реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, която не се опровергава от доказателствата по делото. С оглед на това моля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите определението на окръжния съд.

ОБВ.К.: Моля за по-лека мярка ако е възможно.

След тайно съвещание, за да се произнесе съдът взе предвид следните обстоятелства.

Производството е по чл.65, ал.8 от НПК, и има за предмет проверка на определение на Окръжен съд Варна по ЧНД № 955/26 г., с което е отказано изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия К. по ДП № 578/25 г. на ОД МВР Варна.

За да обоснове решението си контролираната инстанция правилно се е позовала на съществуването и към настоящия момент на обосновано подозрение Козарев да е извършител на деянието, което не се и оспорва с частната въззивна жалба.

Задържането е от 07.11.2025 г., във връзка с обвинение за престъпление, 3 наказуемо по чл.116, ал.1, т.6 от НК – умишлено убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин. При вземането на мярката не е била инициирана въззивна проверка, но съдебният състав на окръжния съд и тогава е констатирал, че извършените редица процесуални действия по разследването – огледи, разпити, приобщаване на веществени доказателства, експертни изследвания, са били достатъчни да се изведе обоснованото подозрение, че обвиняемият е съпричастен към разследваното престъпление.

В последващия си ход разследването се е водело интензивно, то е многопосочно, а приобщените нови доказателствени източници не разколебават първоначалните изводи за наличието на първата законова предпоставка за задържане.

В изминалия период до настоящото произнасяне, който предвид конкретно разследваната престъпна дейност не е продължителен, респ. задържането не е прекомерно, не са постъпили разколебаващи положителните изводи по чл.63, ал.1 от НПК доказателства и в частта на съществуващата опасност обвиняемият да се укрие, или извърши престъпление. Законовата презумпция по чл.63, ал.2, т.3 от НПК, отбелязана в проверяваното определение, е със съществена и значима тежест основно при първоначалното задържане, но наред с предвидената от закона като основание тежка наказуемост следва да се вземат предвид характеристиките и специфичните обстоятелства, свързани с предметното престъпно деяние – комбинираната употреба на алкохол и наркотици в продължение на два дни, и причинените на жертвата увреди – огнестрелно нараняване чрез изстрел, произведен с поставено в устата дуло, травматични увреждания в областта на шията, пряко причинили смъртта от механична асфиксия, множество други травми от удари с юмруци, крака, и събаряне, като всички те от една страна свидетелстват за по-висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, а от друга обуславят извод, по мнението на настоящия състав, че всяка друга мярка за неотклонение, различна от задържането под стража, не би обслужвала целите в чл.57 от НПК.

Данните за здравословното състояние на бащата на подсъдимия не обуславят различно становище. Заболяванията са със стара давност, бащата живее със съпругата и другият си син, а обвиняемият в последните години се е намирал в Испания, от където се е завърнал наскоро преди деянието.

Предвид гореизложеното и съгласно чл.65, ал.9 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 16.06.2026 г. по ЧНД № 955/26 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№ 633/17.06.2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на Г. Н. К., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 578/2025 г. по описа на ОД на МВР – Варна.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.12 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5