Решение № 2017 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2017 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря И.а Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100509606 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1467/01.02.2023 г., постановено по гр.д. № 17939/2022 г. на СРС, ГО, 153 състав, ответникът „С.И.” ООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Ю. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021 г. на строителен обект в гр. София, която е причинила смъртта на бащата на ищеца - И.В.И., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до погасяването на главницата, като искът по чл. 200 КТ е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв. С решението ответникът „С.И.” ООД, е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Л.Б. от САК, адрес гр. София, ул. „*******”, № ******* сумата 236,50 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, а ищецът Ю. И. В. е осъден да заплати на „С.И.” ООД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 6 ГПК сумата 3 915 лв. разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

С определение № 14709/24.04.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, Ю. И. В. е осъден да заплати на „С.И.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. параграф 2а. от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., още 783 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.

1

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца Ю. И. В.. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказан факта, че ищецът не поддържал тясна и силна емоционална връзка с баща си, тъй като обстоятелството, че ищецът е живеел с майка си и се е срещал с баща си по-рядко, не води до несъмнен извод за липса на контакти и близки отношения между родител и дете. В жалбата се сочи, че от разпита на свидетеля С.А. се установило безспорно наличието на емоционална връзка между починали и ищеца. Въззивникът оспорва показанията на свидетеля К., доколкото същата имала завещание в нейна полза от майката на починалия И.В.И. и била заинтересована. В жалбата се поддържа, че определеното обезщетение от съда не съответства на трайно установената практика, като загубата на бащата на ищеца му причинила значителни болки и страдания, същият останал без подкрепата на баща си, изживял шок. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.

Ответникът в първоинстанционното производство „С.И.” ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа се, че искът е недоказан, тъй като не е налице емоционална или лична връзка между баща и син, а отделно е налице съпричиняване поради проявена груба небрежност от И.В.И., поради което и размерът на обезщетението следва да се намали. Отделно се твърди, че ищецът е мъж на 33 години и едва ли същият е разчитал на грижите на баща си, който е общ работник на минимална заплата. Поддържа се, че ищецът е с 80% трайно намалена работоспособност поради наличие на заболяване „параноидна шизофрения“.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника „С.И.” ООД. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната от ответника част. Поддържа се, че е налице съпричиняване поради проявена груба небрежност от И.В.И., а отделно присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че не ставало ясно по каква причина починалото лице решило да се качи на скелето без предпазен колан въпреки дадените изрични указанията от техническия му ръководител. Отделно се твърди, че поради психическото заболяване на ищеца, същият не е могъл да изпитва болка и страдание, а присъденото обезщетение е прекомерно предвид липсата на каквато и да е било връзка между баща и син, с изключение на биологична.

Въззиваемият - ищец Ю. И. В. е подал отговор на въззивната жалба, в който оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението в обжалваната от ищеца част за правилно и обосновано. Поддържа се, че ищецът, който е с трайно заболяване, е останал без подкрепата на баща си, с когото имали силна връзка. Твърди се също така, че не било налице съпричиняване при 2 настъпване на трудовата злополука. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Срещу постановеното по делото определение по реда на чл.248 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстнанционното производство „С.И.” ООД, в която се поддържа, че адвокатското възнаграждение е определено под предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съгласно чл.2,ал. 7 от наредбата при частичните искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. В случая размерът на целия иск бил 150 000 лв., при което и минималното възнаграждение било 12780 лв. с ДДС, при отчитането на който размер съобразно отхвърлената част от иска следвало да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8094,85 лв.

Насрещната страна по жалбата Ю. И. В. е депозирал отговор, с който оспорва подадената частна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ю. И. В. срещу „С.И.” ООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 100 000 лв.

/частично от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021 г. на строителен обект в гр. София, която е причинила смъртта на бащата на ищеца И.В.И., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането /14.09.2021 г./ до изплащане на 3 вземането.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между И.В.И. и ответника е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „работник, строителство“, като на 14.09.2021 г. по време на работа същият е паднал от последното ниво на строително скеле от височина около 8 метра, което събитие по надлежния ред е било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 31318/ 17.03.2022г. на НОИ, ТП – София град. Не е спорно също така, че ищецът е наследник на починалото лице – а именно син.

Следователно, по делото несъмнено се установява, че към датата на инцидента наследодателят на ищеца се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като по време на изпълнение на служебните му задължения е настъпила трудова злополука, причинила неговата смърт.

Наличието на причинна връзка между злополуката и смъртта на лицето не се оспорва, като се установява предвид констатациите във всички писмени доказателства по делото - протокол №14/10.03.202 г. на ТП на НОИ София град за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 14.09.2021 г., разпореждане на НОИ с № 31318/ 17.03.2022г. С оглед на изложеното, спорни по делото остават единствено обстоятелствата дали злополуката е предизвикана изцяло или отчасти от противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в груба небрежност, която би могла да обоснове намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, във връзка с които обстоятелства са и всички наведени доводи във въззивната жалба на работодателя.

При трудовата злополука е налице съпричиняване по смисъла на чл.

201, ал. 2 КТ и обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – 4 липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е постановена трайна съдебна практика – Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод, че процесната трудова злополука е настъпила при следната фактическа обстановка: в съставения протокол №14/10.03.2022 г. на ТП на НОИ София град е посочено, че И.И. е извършвал заедно със С.Х. строително монтажни работи /фиксиране на декоративни фасадни панели/, намирайки се на последно ниво на строително скеле на височина около 8 метра, без същото да е обезопасено срещу падане от височина чрез съответните съоръжения – перило за ръце, средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение, като при по преценка на техническия ръководител И.И. е трябвало да слезе долу на земята за да завърже рамки с въже, които да се изтеглят горе и с тях да се направи парапет на скелето. Вероятно И. е тръгнал слиза, при което пада от скелето, а след като се е чул шум от удар, С.Х. го е видял на земята по гръб. С разпореждане на НОИ с № 31318/ 17.03.2022г. така случилото е било признато за трудова злополука. Не се спори и това се установява от протокола за трудова злополука, както и от длъжностната характеристика, представена по делото, че работникът И. е следвало да осъществява подготвителни операции и монтажи, да извършва обща работа при изпълнение на строителни и ремонтни работи. Според протокола за трудова злополука служителят е бил с проведен начален инструктажи по здраве и безопасност при работа и инструктаж на работното място от 09.12.2020 г. до 17.12.2020 г., а последният периодичен инструктаж е от 14.06.2021 г., като на 14.09.2021 г. е проведен и документиран ежедневен инструктаж. Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят С.Х. – технически ръководител на обекта, който твърди, че в деня на злополуката двамата с И. е трябвало да демонтират скелето в сградата. Преди това се качили на него, за да проверят дали панелите на декоративната фасада са окончателно поставени, като и двамата били без предпазни колани. Свидетелят слязъл от скелето и малко след това намерил И. паднал по гръб на земята.