Решение № 2055 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2055 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20211110149434 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане общо на сумата от 15 083,40 лева, представляваща продажната цена на доставен бетон и чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо за сумата от 2 453,35 лева, представляваща лихва за забава.

Ищецът-„АСТ.Б“ ЕООД твърди, че между него, в качеството му на продавач и ответника, в качеството му на купувач е постигнато съгласие за доставка на бетон, съгласно отделни заявки на „Г.М. 03“ ЕООД. Твърди, че бетонът се е доставял до обект на ответното дружество, находящ се в Асеновград, като всяка отделна доставка се е придружавала от товарителница и експедиционна бележка, удостоверяващи получаването й. Излага, че за доставките е издавал данъчни фактури, в които са посочени видът, количеството и стойността на отделните доставени материали и допълнителни услуги, ако е имало такива. Сочи, че дължимите по фактурите суми е следвало да се заплащат в 7 дневен срок отиздаването им, като първоначално ответникът е заплащал редовно стойността на доставяните количества бетон. Твърди, че в периода от месец октомври 2019 год. до месец декември 2019 год. включително е извършвал доставки на бетон за ответника, на обща стойност 15 083,40 лева, за които е издал данъчни фактури №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС. Поддържа, че извършването на отделните доставки е удостоверено с товарителници и експедиционни бележки. Твърди, че ответникът не му е платил продажната цена на доставения бетон. Поддържа че поради неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на доставените стоки ответникът му дължи лихва за забава върху главниците 1 по всяка една фактура. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 221 лева дължима по фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год, сумата от 453,60 лева дължима по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 226,80 лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год., сумата от 118,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год.. Претендира законната лихва, считано от предявяванена исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите, както и сторените в производството разноски.

Ответникът-„Г.М. 03” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е заявявал доставки на бетон в сочения период респ., че ищецът е извършил такива. Оспорва да е получавал процесните фактури, както и че подписите в товарителниците в графа получател са на представител на „Г.М. 03“ ЕООД. Твърди, че е платил изцяло дължимата по фактура №3935/21.10.2019 год. сума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер, както че ищецът е доставил на ответника твърдяното количество бетон.

В случая между страните не е спорно, че между страните са съществували търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника бетон, след заявка на „Г.М. 03“ ЕООД. Спорно е дали ищецът е заявил количества бетон, както и дали такъв е доставен. За установяване на тези факти ищецът е ангажирал доказателства по делото-товарителници от 02.10.2019 год., 12.10.2019 год.

/7 броя/, от 16.10.2019 год./5 броя/ от 17.10.2019 год. от 19.10.2019 год. /5 броя/, с експедиционни бележки към тях и съдебно-счетоводна експертиза, които разгледани в тяхната съвкупност водят до извода, че страните са сключили договори за продажба и 2 съдържанието на договорите-доставка на бетон в заявеното количество, описано в товарителниците. Установява се, че ответникът е приел изпълнението, доколкото в товарителниците фигурират подписи на лицето приело доставките. Видно е също, че като получател във всички товарителници фигурира „Геомар поделението“. Предвид изложеното съдът приема, че са налице облигационни отношения между страните, по силата на които ищецът, в качеството си на продавач е поел задължение да достави на ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на договора, срещу задължението на последния да плати продажната цена. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са издадени коректно, във връзка с доставката на основание на първични документи-товарителници и експедиционни бележки, които са намерили отражение в счетоводните регистри и в документите по ЗДДС. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на ищеца е водено редовно по повод на процесните договори, като в счетоводна справка „аналитичен регистър“ по сметка 411 клиенти, по партидата на ответника се води салдо в размер на 15 083,40 лева. Установява се също, че при ответника е осчетоводена само първата фактура №3935/21.10.2019 год., като от счетоводна справка „аналитичен регистър“ по сметка 401 доставчици, по партидата на „АСТ.Б“ ЕООД не се води салдо /непогасено задължение/. Съдът приема, че редовно водените от ищеца счетоводни записи, които на основание чл. 182 ГПК вр. чл.55, ал.1 от ТЗ служат като доказателство в полза на водилото ги дружество, че задължението по фактурата съществува в претендирания размер, като няма данни същото да е платено. Обстоятелството, че не всички фактурати са осчетоводена при ответника не е достатъчно да обоснове извод за недължимост на сумите по тях, доколкото ответникът не може да се позовава единствено на липсата на осчетоводяване на документ, който ищецът му е изпратил и на електронен адрес. В допълнение следва да се посочи, че в случая, вземането на ищцовото дружество за цената на доставената стока не е обусловено единствено от осчетоводяването на издадените данъчни фактури от ответника, тъй като съгласно чл.

327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД основанието за плащане на продажната цена е предаването на стоката, което се установява от положените под товарителницата подписи. Страните не са уговорили отклонение от правилото на чл.

327 от ТЗ, според който купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Ответникът твърди, че е платил изцяло дължимата по първата фактура сума. От представеното извлечение от разплащателна сметка е видно, че ответникът е превел на ищеца сума в размер на 17 600,40 лева с основание фактури, без да е конкретизирано кои. При изслушване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице излага, че с тази сума са погасени стари задължения на ответника, като в заключението е посочено, че е погасена част-1096,20 лева от дължимата сума по първата фактура сума, а дължимият остатък е 13 221 лева. Доколкото ответникът не е посочил кое свое задължение 3 погасява, то съдът приема, че ищецът е погасил най-старите задължения на „Г.М. 03“ ЕООД. С оглед изложеното съдът приема, предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен така както е предявен-за сумата общо от 15 083,40 лева, за които „АСТ.Б“ ЕООД е издал данъчни фактури №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая не са ангажирани доказателства да е уговорен друг срок за плащане, а лихвата за забава се претендира от 14-дневния срок от получаване на всяка една от фактурите. Доколкото ответникът не доказа, че дължимите суми по процесните фактури са платени, съдът приема, че иска е основателен, а размерът на дължимата лихва е общо 2 453,35 лева, съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза или ответникът следва да заплати на ищеца лихва за забава, както следва: сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 13 221 лева за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год. по фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 453,60 лева дължима по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., върху главницата от 226,80 лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 118,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2038,47 лева, представляваща направените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски, представляващи държавна такса за обезпечение на бъдещ иск в размер на 40 лева, 5 лева, представляваща такса за издаване на обезпечителна заповед и адвокатско възнаграждение в размер на 770 лева не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства, че действително са направени.

Воден от горното

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Г.М. 03” ЕООД, ЕИК 131555691, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 8“, бл.832, вх.Б, ет.6, ап. Б-12 да заплати на „АСТ.Б” ЕООД, ЕИК 204833600, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Рогошко Шосе” №36, на правно основание с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ общо сумата от 15 083,40 лева (петнадесет хиляди осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), дължима по данъчни фактури: №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2021 год. до окончателното й плащане, на правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от 2453,35 лева (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава, както следва: сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 13 221 лева за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год. по фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 453,60 лева дължима по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., върху главницата от 226,80 лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 118,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год. и на основание чл.