Определение № 29890 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29890 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110113845 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Б И“ АД, чрез адв. Г., срещу М. Д. М..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.11.2022 г. на път II-57, км. 10+600, било реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „******** с рег. № *********, управляван от ответника М. Д. М.. Твърди, че съгласно Протокол за ПТП № 1643514 от 04.11.2022 г., съставен от органите на КАТ, произшествието било причинено по вина на ответника, който при управление на автомобила с несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост изгубил контрол над автомобила и се блъснал в метална предпазна ограда /мантинела/, разположена вляво по посока на движението. Сочи, че към датата на произшествието лекият автомобил „******** с рег. № ********* бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Б И“ АД, съгласно застрахователна полица № BG/02/122000736334. Твърди, че във връзка с произшествието в дружеството била заведена щета № **************, по която били описани увреждания на предпазната ограда /мантинела/ с дължина 16 м. Сочи, че 1 щетата била заявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ с уведомление с вх.

№ ОК-30025/13.01.2023 г. Твърди, че след извършване на оглед и оценка на вредите ЗД „Б И“ АД е изплатило на ОПУ – С З на 07.02.2023 г. сумата от 2 413,91 лв., представляваща застрахователно обезщетение за увредената предпазна ограда. Поддържа, че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, като същият бил установен впоследствие и подписал Протокола за ПТП два дни след произшествието. Твърди, че по този начин ответникът е нарушил задълженията си по чл. 123, във връзка с чл. 125 ЗДвП, като в конкретния случай посещаването на местопроизшествието от органите на КАТ било задължително по закон. Сочи, че с оглед напускането на местопроизшествието са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за възникване на регресното право на застрахователя спрямо виновния водач. Твърди още, че на ответника била изпратена регресна покана с изх. № ************* г., с която бил поканен да възстанови изплатената сума, но задължението не било изпълнено.

С уточнението на исковата молба ищецът е посочил, че претендираната сума включва 1 234,21 евро, равностойност на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 413,91 лв., и 12,78 евро, представляващи ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., или общо 1 246,99 евро. Ето защо моли съда да осъди ответника М. Д. М. да му заплати сумата от 1 246,99 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на М. Д. М. да заплати на ЗД „Б И“ АД сумата от 1 246,99 евро (с включени ликвидационни разноски в размер на 12,78 евро), представляваща платено от застрахователя застрахователно обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 02.11.2022 г. на път II-57, км. 10+600, пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „******** с рег. № *********, виновно причинено от ответника, който напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, при положение че посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

2

Отделя за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:

1/ че на 02.11.2022 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „******** с рег. № *********; 2/ че към датата на ПТП застрахователят ЗД „Б И“ АД е осигурявал застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения автомобил, съгласно застрахователна полица № BG/02/122000736334; 3/ че във връзка с настъпилото ПТП е била заведена щета № **************; 4/ че по щетата ЗД „Б И“ АД е изплатило на ОПУ – С З сумата от 2 413,91 лв. на 07.02.2023 г.; 5/ че ответникът е бил уведомен за претендираното регресно вземане с регресна покана с изх. № ************* г.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на предпоставките за възникване на регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а именно: настъпването на процесното ПТП; участието и вината на ответника за настъпването му; наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; причинените при произшествието вреди на предпазната ограда; извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение; напускането от ответника на мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, както и обстоятелството, че посещаването на местопроизшествието от тези органи е било задължително по закон.

УКАЗВА на ответната страна, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на правопогасяващи и/или правонамаляващи дълга обстоятелства.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-автотехническа експертиза за първото по делото съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ПП КАТ – С З, съответно от компетентното структурно звено на ОДМВР – С З, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверено и четливо копие от административно-наказателната преписка, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 02.11.2022 г. на път II-57, км. 10+600, с участието на л.а.

„******** с рег. № *********, за което е съставен Протокол за ПТП № 3

1643514 от 04.11.2022 г., включително АУАН, наказателно постановление, ако е издадено, както и всички материали, свързани с установяване на механизма на ПТП, участието на ответника и посещаването на местопроизшествието от органите на МВР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на спора с оглед фактите, отделени като безспорни по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на гласни доказателства чрез разпит на инсп. Р В А от РУ – Раднево, РДВР – С З, като неотносимо и ненужно за изясняване на обстоятелствата по делото.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4