Решение № 645 от 26.03.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 645 гр.Пловдив, 26.03.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

- IX наказателен състав в публично заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: МАГДАЛЕНА ТРАЙКОВА като разгледа АНД № 7021/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № К-0047878 от 24.01.2019г. издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Пловдив, за областите Пловдив, Смолян,

Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с което на „Ф.С.Т.

ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Витоша, ул.„Евлия Челеби“ № 29, представлявано от Ф. К. М., ЕГН:**********, 1.на основание чл.216 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл.77, ал.3 от Закона за защита на потребителите;

2.на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба за стоките, имитиращи храни, във вр. с чл.12, т.2 от Закона за защита на потребителите;

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като предлага наказателното постановление да бъде отменено. В допълнително писмено становище сочи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и при липса на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и че не е осъществено последващото задължително връчване на акта, съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН. На следващо място посочва, че в нарушение разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление не са посочени време и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и доказателствата за авторството му. По съществото на нарушението на чл.77, ал.3 от Закона за защита на потребителите поддържа, че не се установява дружеството да има качеството на „дистрибутор“, а дори да се приеме, че има такова качество, нарушението не може автоматично да се вмени във вина на дружеството, доколкото самият административнонаказващ орган признава, че липсват категорични доказателства, свързващи дружеството с констатираното нарушение в стопанисваната от едноличния търговец книжарница „Абагар“. За нарушението на чл. 3, ал.1 от Наредба за стоките, имитиращи храни посочва същите пороци на АУАН и наказателното постановление, а именно – че не е посочено какво качество дружеството – жалбоподател е извършило нарушението от четирите алтернативни такива – „производител“, „***“, „вносител“ или „износител“. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени направени разноски.

Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив, не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, предвид следното:

На първо място следва да се посочи, че макар в обжалваното НП да е налице отбелязване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, че същото е влязло в сила на горното основание, то съдът не констатира същата процедура да е спазена.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая, след запознаване с всички материали по делото не се установява жалбоподателят да е търсен на посочения от същия адрес и да не е намерен, данни в който смисъл изцяло липсват, налице е единствено отбелязване, че пратка е „непотърсена“ при два опита препис от наказателното постановление да бъде връчен на адреса на управление на дружеството, а именно – гр.София, р-н Витоша, ул.„Евлия Челеби“ № 29. Очевидно е, че от последното не може да се направи извод за начина на връчване на пратката – дали на посочения адрес е установен или не представител на дружеството, направен ли в изобщо опит за връчване по надлежния ред или просто съобщението е оставено някъде, с надеждата да бъде намерено.

Следва още да се посочи, че по делото е налично още едно известие за доставяне, на което е посочено, че жалбоподателят е „непознат“ на адреса – гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 147, който адрес обаче не е нито адрес на управление на дружеството, нито е посочен по какъвто и да е начин от последното за кореспонденция, поради което и неоткриване на дружеството на въпросния адрес не съставлява основание за прилагане реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Ето защо и доколкото не е спазена процедурата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и същевременно въззиваемата страна не представя доказателства за връчване на препис от наказателното постановление по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, то съдът следва да приеме, че жалбата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена проверка на обект – книжарница „Абагар“, стопанисвана от ЕТ „В. - Л. М.“ били установени предлагани за продажба 16 броя ключодържатели, наподобяващи хамбургери и които, макар че не са храни, наподобяват храни и могат да бъдат погълнати от деца. На документална проверка на 09.10.2019г. ЕТ „В. - Л. М.“ представила фактура за произход на стоката, издадена от „Ф.С.Т.

ТРЕЙДИНГ” ЕООД за наименование, идентифицирано с код ф76002 и протокол за консигнация № ********** от 20.09.2018г..

Във връзка с горното, на 22.10.2018г., свидетелят С.А.А., в качеството и на *** в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив извършила проверка в склад за детски играчки и канцеларски материали, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Брезовско шосе“ № 147, стопанисван от „Ф.С.Т. ТРЕЙДИНГ” ЕООД.

При проверката свидетелят А. установила, че в склада се продавали канцеларски материали, играчи, бои, химикали, албуми, тетрадки и др., но не били открити ключодържатели, наподобяващи храна. При същата проверка в обекта на присъствал *** на дружеството, *** – лицето М. Г. С..

На мястото на проверката свидетелят С.А.А. съставила Констативен протокол № К – 2654923 от 22.10.2018г., с който на търговеца било разпоредено да се яви в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив на 30.10.2018г. и да представи документ за произход на стоката – ключодържатели под формата на хамбургери.

Препис от Констативен протокол № К – 2654923 от 22.10.2018г. не бил връчен на *** или представител на „Ф.С.Т. ТРЕЙДИНГ” ЕООД. Намиращия се я обекта *** М. Г. С. отказала да получи препис от същия.

След констатиране на горепосоченото, свидетелят А. съставила АУАН № 0047878 от 20.12.2018г. „Ф.С.Т. ТРЕЙДИНГ” ЕООД за нарушение на чл.77, ал.3 от Закона за защита на потребителите и чл.3, ал.1 от Наредба за стоките, имитиращи храни, във вр. с чл.12, т.2 от Закона за защита на потребителите. Дружеството жалбоподател не било поканено да изпрати представител за съставянето на същия АУАН, като двете изпратени покани с изх.№ П-01-439/30.10.2018г. и с изх.№ П-01-439/26.11.2018г., изпратени на адреса на управление на дружеството – гр.София, ул.„Евлия Челеби“ № 29 били върнати и отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Въпреки, че АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, на последния било отбелязано, че е съставен в условията на отказ да бъда подписан, по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Също АУАН не бил предявен на нарушителя по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля С.А.А., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на извършване на проверката и констатираните при същата обстоятелства.

Горната фактическа обстановка се установява и от останала събрана по делото доказателствена съвкупност, както следва – покани с изх.№ П-01-439/30.10.2018г. и с изх.№ П-01-439/26.11.2018г. и разписки към същите, от които се установява опита да бъдат връчени същите и начина на това, Констативен протокол № К – 2654923 от 22.10.2018г. от който се установява съдържанието на същия и опита да бъде връчен, фактура № ********** от 04.10.2018г. от която се установяват предоставените стоки от „Ф.С.Т. ТРЕЙДИНГ” ЕООД на ЕТ „В. - Л. М.“.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 289 от 22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите – относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и Заповед № 392 ЛС/22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите – за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

I. В нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН,

АУАН с бланков № 0047878 от 20.12.2018г. срещу „Ф.С.Т. ТРЕЙДИНГ” ЕООД не е съставен в присъствието на нарушителя или лице, редовно упълномощено да го представлява, без същевременно да са налице изключенията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

При това не се установява дружеството жалбоподател да било поканено да се яви за съставяне на АУАН с надлежна покана по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Както вече бе посочено, до дружеството – жалбоподателя били изпратени двете покани с изх.№ П-01-439/30.10.2018г. и с изх.№ П-01-439/26.11.2018г., изпратени на адреса на управление на дружеството – гр.София, ул.„Евлия Челеби“ № 29 били върнати и отбелязване, че пратката е „непотърсена“.

Както вече бе посочено, подобен опит за „връчване“ е изцяло негоден по смисъла на чл.180, ал.1 – ал.7 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, доколкото не може да бъде направен извод за начина на връчване на пратката – дали на посочения адрес е установен или не представител на дружеството, направен ли в изобщо опит за връчване по надлежния ред или просто съобщението е оставено някъде, с надеждата да бъде намерено.

Отделно от горното и като самостоятелно основание, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, съставения в отсъствие на нарушителя АУАН не е предявен на същия. В този смисъл действително се установява, че по делото е наличен Констативен протокол № К – 2655432 от 14.01.2019г., съгласно който е направен опит АУАН да бъде предявен на лицето М.

Г. С., която отказала да го подпише. Липсват обаче всякакви данни по делото *** С. да е лице, което има право да представлява дружеството в какъвто и да е смисъл, нито дори да е длъжностно лице, натоварено да поема книжата, по смисъла чл.180, ал.4 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Самият факт на наличие трудов договор между работника и дружеството не прави работника представител на жалбоподателя.

Ето защо опита за връчване книжата на С. по никакъв начин не удовлетворява изискването на чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Единствено за пълнота следва да се добави и че незаконосъобразно в АУАН с бланков № 0047878 от 20.12.2018г. е отразено, че същият е съставен в условията на отказ да бъда подписан, по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗАНН, доколкото по делото се установи, че при съставянето на същия не е присъствал представител на дружеството, който да заяви подобрен отказ.

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d48f2ed8-6771-4aeb-af80-4c029ca43b39