Решение № 2443 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330108415 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. С., ЕГН ********** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 136,93лева, / след направено изменение на иска по реда на чл.214ГПК/ представляваща недължимо платена сума за неустойка по недействителен Договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда /15.05.2024г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***/ ***г. Твърди, че е извършил плащания по недействителна клаузата в раздел 6, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“. Твърди се, че клаузата ФАСТ е нищожна на сочените в исковата молба основания за недействителност на договора, а именно: противоречие с добрите нрави, неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. На първо място се оспорва договореният лихвен процент, като противоречащ на добрите нрави.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.Претендира разноски.

1

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор и споразуменито към него по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс и е изцяло усвоен от длъжника.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски кредит.

Прочитът на съдържанието на клаузите на споразумението, налагат разбирането, че без договора за кредит, същото е на практика безпредметно. В тази връзка, то не се касае за две правоотношения, а за единно такова- по предоставяне на договорен между страните паричен ресурс и произтичащите от това права и задължения за страните. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит- в гл. V „Допълнителни възможности за клиента”, изрично е маркиран пакетът от услуги „екстра“. Предвид това, за преценка валидността на процесния договор за кредит, то следва да се обсъдят съвместно клаузите на договора и споразумението към него.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

2

По отношение на твърденията за недействителност на процесния договор и споразумението към него поради непредоставяне на нужната информация на потребителя, то съдът счита тези доводи за неоснователни.

Както бе обсъдено и от фактическа страна, ищецът- потребител е положил подпис в документ именуван „Декларации” и не оспорва факта, че е получил копие от приложимите към договора общи условия. След като общите условия са му предадени и в тях е отразена информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, то не необходимо тя да бъде възпроизведена отново в самия договор. За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че б. „Д” от документа „Декларации” /, съдържа в себе клауза, съобразно която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора. Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за цялостна недействителност на договора.

На първо място, съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се избира пакет от допълнителни услуги ( гл. V - та от договора- „Допълнителни възможност за клиента”) не е индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Впрочем, последното обстоятелство се потвърждава и от изложеното на стр. ***, абз.

„***” от отговора на исковата молба.

Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Сумата от 136,93 лева., заплатена / безспорно установено от писмените доказателства по делото/за предоставяне на допълнителни услуги/ ФАСТ/, не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повечекакто вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се сключва споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то същото е с характер на възнаграждение и е следвало стойността му да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Впрочем, съобразно заключението на вещото лице, ако възнаграждението за „допълнителните услуги” бъде включено в ГПР, размерът му нараства неимуверно. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредитра.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без да се включва възнаградителната лихва. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки искът следва да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 50 лв., представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на 4 делото. Разноските за банкови преводи не следва да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител – адв. С.

Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр.7 от 22.01.2019 г.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на В. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 136,93 лева, представляваща предадена от ищеца на ответника сума при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /15.05.2024г./, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на В. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 50 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.