Решение № 81 от 02.10.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 240/2023
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 02.10.2023
- Състав
- Васил Маринов Петков, Гергана Желязкова Кондова, Красимира Веселинова Тагарева
Цитирани разпоредби
- чл.304,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Ямбол, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил М. Петков
Членове:
Красимира В. Тагарева
Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600240 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е второ по ред.
Инициирано е по жалба на подс. М. А. М. с ЕГН ********** срещу Присъда № 111/10.07.2023 г., постановена по НОХД № 171/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.М. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 11:00 ч. в гр. Ямбол, обл. Ямбол по ул. ***** *****, посока на движение от бул. ******* към кръстовище с ул. ******* до бл.№* на ж.к.
*****, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „**** ****“ с peг.№ *******, след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с Протокол за съдебнахимиотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх.№ 1
И704/**.**.**** година на Химиотоксикологична лаборатория при ВМА София, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК вр.чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 500 лева.
С присъдата, на основание чл. 343г от НК подс.М. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което е бил лишен от това си право по административен ред, считано от **.**.**** г.
На основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение е приведено наложеното на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД № ****/**** г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, като е постановено същото да изтърпи отделно при първоначален общ режим.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 145 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол, както и сумата от 1354.00 лв., представляваща направени по делото разноски в полза на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
В подадената бланкетна жалба не се правят нови доказателствени искания. Сочи се неправилност на присъдата на районния съд, аргументирана с твърдение, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Участващият по делото прокурор от ОП Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната осъдителна присъда.
Въззивникът – подс.М. участва в съдебно заседание чрез упълномощения от него защитник – адвокат от АК Ямбол. Защитникът поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Повтаря считаните от него за налични основания за недоказаност на обвинението, изложени в пледоарията му пред първата съдебна инстанция. Посочва, че за да докаже обвинението, прокуратурата се е позовала на протокол за медицинско изследване, в който обаче не е посочен номер на стикер към съответната биологична проба, както и на проба урина в количество, което е два пъти помалко от указаното в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или 2 техните аналози . Счита, че това са съществени нарушения на предписанията в посочената Наредба, които законодателят е разписал с цел да бъде доказано по надлежния ред употребата на наркотични вещества. Според защитника, обвинението остава недоказано и защото употреба на наркотични вещества е установено само в урината, но не и в кръвта на подсъдимия, а и т.к. по делото не е установено по категоричен и безспорен начин подсъдимият да е съзнавал, че евентуално употребеното от него наркотично вещество е в състояние да повлияе на поведението му предвид изминалия период от време от приема му и съответно да предопредели общественоопасното и противоправното поведение на същия. В тази връзка моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му. Заявява, че управлява автомобил от дълги години и не е имал произшествия. Сочи, че откритото в урината му наркотично вещество не се дължи на неговия прием, а на това, че боледува от черен дроб и пие медикаменти. Претендира за оправдателна присъда.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, гласни, писмени и веществени доказателства.
Правилно е прието като безспорно установено, че от 2016 г. подс.М. е правоспособен водач на МПС с категория „В“ и „М“. Същият бил многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП и с 3 отнемане на СУМПС, като от 2016 г. до 2020 г. против него са издадени и влезли в сила 14 броя наказателни постановления и 16 броя фиш за допуснати нарушения по ЗДвП и КЗ.
На **.**.**** г., след като употребил наркотични вещества-амфетамин и метамфетамин, подс. М. предприел управление на лек автомобил „**** ****“ с per.№ * ***** *.
Около 11.00 часа на същата дата, подсъдимият управлявал посоченото МПС в гр.Ямбол, по ул.“***** *****“, в посока на движение от бул.
„*******“ към кръстовището с ул.“*******“ до бл. № * на ж.к“*****“. Там бил спрян за проверка от полицейски екип в състав - свидетелите С. Г. и Г.Г., двамата от РУ-Ямбол. В хода на проверката свидетелят С. Г. се усъмнил в поведението на подсъдимия и счел, че в него има нещо нередно, тъй като той бил видимо притеснен и неспокоен. Поради това св.Г. взел решение на подс.М. да се извърши проверка за употреба на алкохол и наркотици. В тази връзка поискал съдействие от свои колеги, като на място за проверката пристигнал свид. Д. К. – ***** ** при Сектор „ПП“ при ОДМВР Ямбол.
Последният извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер“ ARSM 0108, като резултатът от нея бил негативен. След това, св.К. извършил проверка на подсъдимия и за употреба на наркотични вещества с техническо средство - „Drager Drug Test 5000“, с инв. № ARJM 0045, с тестова касета REF №*******, LOT - ARML -****.
Видно от приложения по делото протокол № 202040268-10000, издаден от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД, техническото средство-Дрегер Дръг Тест 5000 „ /Drager Drug Test 5000/, с инв. № ARJM 0045, с което бил проверен подсъдимия за наркотични вещества е годно, проверено на **.**.**** г. и е със срок на валидност на проверката до **.**.**** г. Уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество - метамфетамин. В тази връзка, св.К. съставил АУАН на подсъдимия за нарушение на ЗДвП. Със ЗППАМ №**-****-******/**.**.**** г. на Началника на група ПП при ОДМВР Ямбол, СУМПС на подсъдимия било временно отнето до решаване въпроса за отговорността. На М. бил издаден и талон за медицинско изследване № 001273, в който посочил, че не приема показанията на техническото средство.
В указания в талона за медицинско изследване период от време, подс.
4
М. бил откаран в ЦСМП - Ямбол, където дежурен лекар взел проби от кръв и урина за медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване – 2 броя епруветки с кръв, с общ обем около 8 мл. и 1 брой епруветка с урина, с количество около 10 мл.
Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство химикотоксикологична /токсикохимична експертиза /ХТЕ/ рег.
№ И-704/**.**.**** г. на ВМА – София, както и от показанията на вещите лица по нея, дадени в проведеното по делото съдебно следствие, е, че в представените проби кръв и урина от М. А. М. е налице присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите - метамфетамин и амфетамин само в урината, като наркотичните вещества са взети до 72 ч. преди проверката. Експертите са категорични, че положителният резултат от проба урина не се дължи на прием на лекарства от подсъдимия, а още помалко на тези, които са конкретно посочени от подсъдимия като приемани от него. Вещите лица са категорични, че в Република България няма регистрирани лекарствени продукти, които да съдържат активни вещества – амфетамин и метамфетамин и използването на лекарства не може да доведе до наличие на амфетамин или метамфетамин в пробите. Вещите лица заключават, че отрицателния резултат на присъствие на наркотични вещества в кръвната проба показва, че техният прием от страна на подсъдимия е във времеви период по-голям от 24 часа до 36 часа към момента на взимане на пробата, но не и по-голям от 72 часа. Изясняват причината за това в кръвната проба да не е установено наркотично вещество с фазата на разграждане на същите в организма към момента на вземане на пробата, която в случая е била такава на елиминиране на същите и отделянето им от организма. Експертите са категорични и за това, че пробите кръв и урина, взети от подс.М. отговарят за токсилогично изследване. Според вещите лица взетото количество урина от около 10 мл. е достатъчно за извършване на изследването, за което са необходими не повече от 5-6 мл. Поради това заключават, че представяне на по-голямо количество за изследване не би променило резултата от него.
От заключението по назначената от районният съд при първото разглеждане на делото от първата инстанция комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни, се установява, че посочените от подсъдимия като приемани от него медикаменти и хранителни добавки, не съдържат наркотични вещества и употребата им поотделно и едновременно, 5 без други медикаменти или вещества, не води до образуването и отделянето на амфетамин и метамфетамин, в биологичните проби от кръв и урина на подсъдимия. Вещите лица подчертават, че използваният при изследването аналитичен метод - Газова хроматография с масспектрална детекция, е високо-селективен и доказателствен метод, при който е невъзможно, употребата на медикаменти и хранителни добавки, каквито сочи подсъдимия, да доведат до фалшиво положителен резултат, без едновременната им употреба с амфетамин и метамфетамин. Експертите посочват, че еднократен прием на посочените в химическата експертиза наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, в период по-голям от 24- 36 часа към момента на вземане на кръвната проба от подсъдимият, би довел до отрицателен резултат в кръвта. Приемат, че периодът на употреба на наркотичните вещества е не по-голям от 72 часа към момента на вземането на пробите.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 291 от 10.02.2021 г. на БС при РС Ямбол, подс.М. е осъден за извършено престъпление по чл.304а, вр. чл.304,ал.1 от НК с Присъда №*/**.**.**** г., постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на ОС Бургас, влязла в сила на **.**.**** г., на три месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено от изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна. Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не.
Правилно районният съд е кредитирал като логични и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия доказателствен материал показанията на свидетелите С. Г. и Д. К., дадени от тях в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие и от показанията на св.Г., дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които поддържа, заключенията и показанията на вещите лица по назначените по делото химикотоксилогична експертиза и заключението на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни, приложените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, а именно: АУАН 6