Решение № 142 от 06.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600347 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по НОХД №609/2024г. на Районен съд – Силистра, по което с протоколно определение № 146 от 19.07.2024г. било одобрено споразумение, по силата на което И. Б. Л. бил признат за виновен в две престъпления: по чл.

339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим; и по чл. 237 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим. На основание чл. 381 ал. 8 от НПК във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК му било определено по-тежкото - лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим, като на осн. чл. 59 от НК, било приспаднато времето на мярката задържане под стража, считано от 10.02.2024г. В искането се твърди, че са допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от НПК, съставляващи основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК. Иска се производството да бъде възобновено, постановеният съдебен акт - отменен, а наказателното производство – върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа 1 искането и моли да бъде уважено. Акцентира на обстоятелството, че едно от незаконно притежаваните оръжия – автомат „Калашников“ - е изключително опасно бойно оръжие, което притежава много сериозна поразяваща сила и ведно с намерените 72 патрона за него, обуславя висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Това, според представителя на прокуратурата, е индиция за явна несправедливост на наложеното наказание.

Осъденият Л. се явява пред настоящата инстанция. Споделя, че се е съгласил с параметрите на споразумението и не е обжалвал определението на съда. Отправената молба до съда е да остави без уважение искането на Главния прокурор.

Защитникът на осъденото лице - адв. К., счита, че искането в частта досежно непровеждането на разпоредително заседание е формално основателно, а в останалата част е неоснователно. Твърди, че липсват данни за пострадало лице, в конкретния случай за настъпили имуществени вреди от деянието по чл. 237, ал.1 от НК. По отношение на деянието по чл. 339 от НК, намира, че количествата боеприпаси не са в обеми които да влияят отегчаващо на индивидуализацията на наказанието. Моли предложението на Главния прокурор да не бъде уважавано и производството да не бъде възобновявано, доколкото целите на законодателя са изпълнени с процесното споразумение.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С протоколно определение № 146 от 17.09.2024г. по НОХД № 609/2024г., Районен съд - Силистра е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, между прокурор от Районна прокуратура - Силистра и защитника на обвиняемия И. Б. Л., по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в извършване на престъпления по: чл.

339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим, и по чл. 237 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим. Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 19.07.2024г. и не подлежи на касационна проверка. Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, то е основателно по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че срещу Л. е съставен обвинителен акт за извършени престъпления по: чл. 339 ал. 2 вр. ал. 1 предл. 2 2 от НК и чл. 237 ал. 1 от НК. По внесения в Районен съд - Силистра на 09.07.2024 г. обвинителен акт е образувано съдебно производство по НОХД № 609/2024г., разпределено на случаен принцип на състав от наказателното отделение на съда. С разпореждане №642/10.07.2024г. съдията-докладчик е постановил делото да бъде разгледано от състав – съдия и двама съдебни заседатели, като е насрочил разпоредително заседание по общия ред за дата 09.09.2024г. Междувременно на 19.07.2024г. бил внесен проект на споразумение, постигнато между РП-Силистра, подс. Л. и неговия защитник, като с разпореждане №659/19.07.2024г., председателят на състава е пренасрочил заседанието за същия ден - 19.07.2024г., и е променил хода на съдебното производство от общ ред в такъв по реда на Глава XXIX от НПК.

След провеждане на съдебното заседание с протоколно определение от същата дата - 19.07.2024г., съдът еднолично е одобрил постигнатото споразумение между РП-Силистра, подс. Л. и неговия защитник.

Постановявайки двете разпореждания и приключвайки делото чрез проведена диференцирана процедура по Глава 29 от НПК, проверяваният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване процесуалните права на страните. Засегнати са били правата и законните интереси на подсъдимия – поради лишаването му от процесуални гаранции за справедлив процес и реализирания дисбаланс между приложимите принципи при определяне на наказанието, и на евентуалното ощетено юридическо лице (ЮЛ), което не е могло да предяви претенции за обезвреда пред съда. Съображенията на състава в този смисъл:

Задължителното провеждане на разпоредително заседание (РЗ) при внесен обвинителен акт произтича от чл. 247 б ал. 2 т. 2 от НПК. Следващите текстове на чл. 247 в, 247 г и чл. 248 от НПК очертават важността на РЗ като основното заседание по решаване на въпросите по подсъдността, допустимостта на съдебното производство, опороченост на досъдебното производство, конституиране на страни, предопределяне на процесуалния ред, и др. въпроси, изброени лимитативно в чл. 248 ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Правилното администриране и провеждане на РЗ е необходимо за законността на съдебното производство и предоставянето на гаранции за упражняване процесуалните права на пряко засегнатите субекти и страни, с което РС Силистра не се е съобразил, тъй като:

1. Произнасяйки разпореждане № 642/10.07.2024г. съдията – докладчик е разпоредил за насроченото на 09.09.2024г. РЗ: „Да се призоват: Районна прокуратура - Силистра; подсъдимият И. Б. Л. и неговият защитник- адв.Р. К. при АК-Разград; пострадалото лице, ако има такова; ощетеното ЮЛ, ако има такова.“, дал е и указания, относими към пострадалия и ощетеното ЮЛ.

Същевременно, съдията не е конкретизирал има ли и кое е засегнатото ЮЛ, 3 като очевидно и недопустимо е преотстъпил на съдебните служители да отговорят на тези въпроси и да призоват съответните представители. Видно от списъка за призоваване за РЗ на 09.09.24г. съдебни книжа са били изпратени само до прокурора, подсъдимия и защитника.

Съдията-докладчик не е изпълнил правомощието си да посочи кое е ощетеното ЮЛ, но според искането на Главния прокурор това е „Зли дол хънтинг“ ООД-гр. Силистра. Отделен е въпросът, че сред фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт не се откриват данни, че от престъплението по чл. 237 ал. 1 от НК са настъпили материални щети за дружеството „Зли дол хънтинг“ ООД-гр. Силистра. Няма индивидуализация землището на с. Ирник, общ. Ситово, обл. Силистра, да е територия на това дружество. Не е налице и никаква оценка на убитото животно – като благороден елен приживе, като трофей, като месо, която да обоснове извод за съответни имуществени вреди в резултат на смъртта му. В материалите по делото единствено в показанията на свид. Парашкевов (младши експерт в РУ на МВР - Тутракан), намиращи се на гърба на л.69 от Том I-ви от ДП, се посочва, че освен постъпилата информация за бракониерските прояви на Л., служители на Държавно дивечово стопанство – Зли дол също са наблюдавали, нееднократно, други подобни негови прояви. Този факт не е бил проверен и към момента не може да се твърди несъмнено, че „Зли дол хънтинг“ ООД-гр.

Силистра и Държавно дивечово стопанство – Зли дол – са едно и също ЮЛ.

Разследващите, от друга страна, са проучвали дали подсъдимият е регистрирал ловни трофеи, като са запитали – РДГ Русе, ТП ДГС Тутракан, ДЛС Каракуз, ТП ДГС Силистра, но не и Държавно дивечово стопанство – Зли дол. При отчитане и на разликата с проекта за споразумение в частта за разпореждане с петте трофея, намерени във владение на подсъдимия, в определението за одобряване на споразумението съдът ги отнел в полза на държавата и разпоредил да бъдат изпратени на ДЛС Каракуз.

На тази основа може да бъде обобщено, че нито в обвинителния акт са били изложени факти, относими към индивидуализация на ощетено ЮЛ, нито съдът в разпореждането си за насрочване на РЗ е дал ясни указания кое от различните ЮЛ, свързани с делото, счита за ощетено, съответно и чийто представител да бъде призован за РЗ. Прегледът на съдебната практика установява, че по наказателни производства с обвинения по чл. 237 ал. 1 от НК в съдебните производства са били допускани за разглеждане предявени от ощетени ЮЛ граждански искове, обосноваващо твърдението на Главния прокурор за незаконосъобразно лишаване на представител на ощетено ЮЛ да вземе участие в РЗ по настоящото дело.

2. С разпореждане № 659/19.07.2024г., подписано от съдията в 15:13:19ч., съдията-докладчик пренасрочил съдебното заседание за 16ч. в 4 същия ден. По съображения, свързани с молба от защитника и представен проект за споразумение, своя предстоящ годишен отпуск и взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, съдията променил „хода на съдебното производство от общ ред на НПК в такъв по реда на гл.29 от НПК…“.

След като насрочил делото за разглеждане в РЗ и в абсолютен дисонанс с поредността по чл. 252, ал.1 от НПК, РС Силистра внезапно е пренасрочил съдебното заседание, директно за обсъждане на проект за споразумение. В това разпореждане незаконосъобразно и недопустимо, самостоятелно, съдията-докладчик е взел решение по чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК за провеждане на производство по гл. 29 от НПК. Неправилно е и съображението, че така е променил общия ред на НПК, тъй като до „общ ред“ би могло да се достигне само след проведено РЗ и на основание чл. 252 ал. 2 от НПК, а именно, когато делото не е разгледано по реда на особените правила.

Съдът е нарушил процесуалните правила, като не е провел РЗ, и не е обсъдил въпросите по чл. 248 от НПК, не е разяснил на подсъдимия възможностите му за фактическа и правна защита, произтичащи от особените правила по НПК, вкл. възможността на подсъдимия да оспорва обвинението или да претендира за провеждане на процедура по гл. 27 от НПК. Процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, например, неминуемо би рефлектирала на евентуалното наказание по всяко от обвиненията с приложение на чл. 58 а ал.

1 или ал. 4 от НК.

За съда не е съществувала възможност да прилага чл. 382 от НПК, доколкото споразумението, предложено от страните, е изготвено след приключване на досъдебното производство и внасянето на обвинителния акт.

В случая съдът е бил обвързан от правилата на чл. 384 от НПК, визиращи процесуалния диапазон от образуване на съдебното производство до започване на съдебното следствие. Следвало е да съобрази законния съдебен състав, съгласието на допълнителните страни - които е било възможно да бъдат конституирани в РЗ. В случая, поради непровеждане на същото, е била отнета и възможността да се конституира като граждански ищец ощетено ЮЛ.