Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 523 от 05.06.2013, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1624/2012
Вид
Решение № 523
Подписан
05.06.2013
Състав
ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б.б · Закон за задълженията и договорите
  • чл.269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.157 · Закон за устройство на територията
  • чл.302 · Търговски закон
  • чл.306 · Търговски закон
  • чл.306, ал.1, предложение последно · Търговски закон
  • чл.307 · Търговски закон

Р

Е Ш Е Н И Е

№……..

Гр.

Варна, 04.06.2013год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното от съдията т.д.№1624 по описа за 2012год., намира следното:

Производството е по глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

Образувано е по искова молба на Е.С.М.,

ЕГН **********, чрез адв.Хр.Х. срещу ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.К.С., за осъждане на ответника да заплати сумата от 14 260 евро, представляващи договорна неустойка по чл.33 от предварителния договор от 20.07.2007г. за неизпълнение, за периода от 19.06.2010г. до завеждане на иска на 12.06.2012г. В исковата молба ищцата Е.С.М.,*** излага, че сключила с ответното дружество предварителен договор за проектиране, строителство, учредяване право на строеж и прехвърляне на ид.част от жилищна сграда. В изпълнение на този договор ищцата прехвърлила по нот.ред на ответника първо 2 кв.м. ид.части от притежаваната от нея земя, а след това още 250 кв.м. ид.ч. от ПИ №1479, находящ е в гр.Варна, м.Ваялар, целият с площ от 800 кв.м., идентичен с ПИ №1337 в кв.42 по плана на м.Св.Никола. Ответникът поел задължение да построи сграда в определени срокове, които според ищеца са изтекли без да е налице каквото и да е изпълнение по договора. Твърди, че ответникът не е предприел никакви действия за снабдяване с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво въпреки издаденото разрешение за строеж на сградата на 24.10.2008г. Твърди се пълно неизпълнение на договора. Претендира се заплащане на сумата от 14 260 евро, представляващи договорена в ПД от 20.07.08г. неустойка за неизпълнение, изчислена за периода от 19.06.10г. до завеждане на исковата молба. Твърди се, че ответникът се е разпоредил по нотариален ред с притежаваното от него право на строеж за обектите от бъдещата сграда, вкл. ид.части от земята в полза на трето лице Благовест 07 ЕООД, с нот.акт №73/12.09.2011г. на нотариус Огн.Шарабански.

С определение от 21.08.12г. съдът е прекратил производството по предявения иск за разваляне на договора, обективиран в нотариалния акт, поради оттегляне, на основание чл.232 ГПК. След частичното прекратяване на производството, предявеният иск касае осъждане на ответника да заплати договорена неустойка за пълно неизпълнение по предварителния договор.

С отговор на исковата молба се твърди недопустимост на иска поради неуточняване от ищеца на правопораждащите иска за неустойка факти. Твърди се, че ищцата не е уточнила характера на претенцията си – дали претендира мораторна неустойка или такава за неизпълнение, в последния случай – за какъв вид неизпълнение. С отговора се оспорват твърдените факти и обстоятелства по исковата молба, респ. оспорва се основателността на иска. Твърди се, че между страните съществува валидно правоотношение тъй като договорът не е прекратен или развален. Твърди се, че към момента е налице изпълнение на договора до степен – откриване на строителна площадка, закупуване на строителни материали като са вложени 124 266.33 лева както и 28 000 лева хонорари за проектиране.

Твърди се, че финансовата криза в световен и национален мащаб, конкретно в областта на строителството, е довела до невъзможност на дружеството да реализира инвестицията. Ответникът се позовава на чл.10, ал.2 от предварителния договор между страните. Твърди наличие на хипотеза на стопанска непоносимост спрямо ответника, респ. възразява, че запазването на договора противоречи на принципите на добросъвестността и морала. Възражението е направено евентуално, при положение, че съдът приеме пълно неизпълнение на задълженията на ответника.

Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. С допълнителна молба към отговора, депозирана в срока по чл.367 от ГПК, е направено и възражение за погасяване по давност на иска за неустойка съгласно чл.111, б.б от ЗЗД.

С допълнителна искова молба от 11.10.2012г. ишщецът е оспорил доводите на ответника. Поддържа твърдение за пълно неизпълнение на договора от ответника като се претендира, че крайният срок за изпълнение е изтекъл на 09.05.2010г. Не се оспорва влагането на лични средства от ответника в инвестицията. Оспорва се твърдението за финансова невъзможност за изпълнение поради критичната ситуация на пазара на имоти като се позовават на нот.акт №73 от 2011г., с който ответникът се е разпоредил с правото на строеж за 67% от обектите в бъдещата сграда вкл. и от терена за сумата от 195 000 евро. Твърди се, че при сключване на договора от 20.07.2007г. ответникът е следвало да действа в условията на преценен стопански риск.

В срока за допълнителен отговор, не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез адв.Х. като се претендират и сторените разноски в производството.

Представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество чрез адв.Ф.Р. поддържа становището си за неоснователност на иска.

Претендират се сторените по делото разноски. Не представят списък на разноските.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че е налице твърдяното в исковата молба правоотношение между страните, основано на Предварителен договор от 20.07.2007г. за проектиране, учредяване право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на ид.части от УПИ. По чл.1, ал.1 и чл.2 от договора задължение на ответното дружество е било с негови сили и средства да осъществи строителство на жилищна сграда като предаде на ищцата съответните обекти с разрешение за ползване. Установява се, че ищецът е изпълнил своята част от задълженията по договора като прехвърлил ид.части от терена, чийто собственик е и учредил право на строеж за 67% от подземните и надземните нива на бъдещата сграда в полза на строителя - ответник. Това очевидно е сторено по силата на НА №168/19.12.2008г. на нотариус Шарабански, РС – Варна, рег.№147 в НК, с който страните са си взаимно учредили право на строеж за конкретни обекти от бъдещата сграда съобразно уговорения процент обезщетение. В нотариалния акт за взаимно учредяване на права е налице и прехвърляне собствеността на 250 кв.м. ид.ч. от собствения на ищцата имот срещу изрично задължение на ответника да построи и предаде обектите на собственост на Е.М..

С приложения НА №73/12.09.2011г. на нотариус Шарабански се установява, че ответното дружество се е разпоредило изцяло с притежаваните от него права на строеж върху терена в полза на трето лице Благовест 07 ЕООД, представлявано от Олга Ермолова, за сумата от 195 000 евро.

Строителството на процесната сграда е разрешено въз основа на Разрешение за строеж №569/24.10.2008г. в полза на двамата съсобственици на суперфиция в дворното място. Ищецът се позовава на чл.33 от договора като претендира уговорената неустойка за неизпълнение в размер на 20 евро за всеки просрочен ден. От изслушаната СТЕ се установява, че с протокол обр.2 от 09.03.2011г., заверен от район Приморски, общ.Варна, е открита строителна площадка и определена линия и ниво на строеж като на 10.03.11г. е заверена заповедната книга на строежа от техническия ръководител. Според вещото лице строителството е започнало именно с издаването на този протокол. На място вещото лице е констатирало изграждане на основите и част от подземния паркинг, изграждане на стоманобетонни пилони за укрепване на изкопа, изгпраждане на част от плоча „А”. В устните си обяснения в.л. А. сочи, че строителя е напуснал площадката като са останали само ограждащите пана. Изнесени са фургоните, информационната табела и към момента не се извършва никакво строителство.

Според двете изслушани СИЕ се установява, че промяната в средните пазарни цени на жилищата за периода от 2008г. до 2013г. е в процес на понижение с 25-30%, а в района на процесния имот „Св.Никола” понижението е от 10-20% като се запазва относителна стабилност на средните пазарни цени. Процентът на обезщетяване на собственици е към 2008г. до 30, 32%, а през 2012г. намалява на 22-27%. Средните пазарни цени на имотите в този район към момента на изготвяне на заключението бележат ръст спрямо предходни години. Повторната експертиза на друго вещо лице е налице понижение на цените на недвижимите имоти в района с приблизително 25% спрямо 2008г.

Поддържа се процент на обезщетяване в района от 33-35% през 2008г. до 25% през 2012г.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД с твърдения от ищеца за пълно неизпълнение и уговорена за това договорна неустойка в чл.33 от предварителния договор. За да приеме искът за доказан и основателен ищецът следва да установи пълно и главно наличието на валидна неустоечна клауза, която е предвидена за пълно неизпълнение на договора, собствената си изправност и основание за реализиране на договорната отговорност, размерът на претенцията си.

Не се спори относно наличието на правоотношение по предварителния договор от 20.07.2007г. както и относно поетите от страните задължения по същия. Не се спори и се установява, че ищцата е изпълнила задължението си по договора като е прехвърлила на ответника ид.части от терена и учредила право на собственост върху обекти от бъдещата сграда съобразно процентът на обезщетяване: 33% за собственика на терена към 67% - за строителя.

Не се спори, че към момента строителството е спряно, не се извършват никакви строителни работи като степента на завършване е минимална – до част от плоча А. В този смисъл съдът намира, че е повече от очевидно неизпълнение на насрещното задължение на „Строителство и инвестиции”ООД по договора за строителство от 2007г. Към 19.12.2008г. страните са били съсобственици на терена и на правото на строеж за обектите от жилищната сграда. Факт е, че на 12.09.2011г. ответникът е прехвърлил на трето лице притежаваното от него право на ид.част от ПИ както и правото на строеж за обектите от бъдещата сграда. Независимо от уговорените в договора срокове за изпълнение на поетапни задължения при построяване на сградата и предаването и с разрешение за ползване на ищеца, е налице пълно неизпълнение от страна на задълженията на строителя по чл.3 и чл.10 от договора. Това е така независимо от уговорените в чл.10 от договора срокове за извършване на отделни действия от строителя във връзка със строителството. Но дори при съобразяване с тях, най-дългият уговорен в договора срок за предаване на завършената сграда е изтекъл към март 2013г., считано от датата на протокола за откриване на строителна площадка – 09.03.2011г. Снабдяването с тези книжа, необходими за отпочване на строителството, са задължение на инвеститора Строителство и инвестиции ООД, който е приел да извърши „със свои сили и средства, материали и труд, проучване, проектиране, строителство и предаване с разрешение за ползване на обект – монолитна сграда с жилища и гаражи…”

Съдът приема, че неизпълнение е налице още към м.09.2011г. когато строителят се е разпоредил с притежаваните от него права върху терена и правото на строеж в полза на трето лице. При договорът за строителство, спрямо който приложение намират и разпоредбите на чл.258 от сл. от ЗЗД /договор за изработка/, съществена е личността на изпълнителя. /арг. от чл.269 от ЗЗД/ Поради това следва да се приеме, че с разпоредителната сделка в полза на третото лице ответникът виновно се е поставил в невъзможност за изпълнение на договора. Възраженията му за спад в цените на недвижимите имоти и процентът на обезщетяване на собствениците, респ. наличието на обективни пречки за изпълнение на задължението, които изключват отговорността му, не се установяват по надлежния ред. Негова е тежестта да установи пълно и главно наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му, като: форсмажор, непреодолима сила или други. Съдът преценява квалификацията на възражението, дадена от ответника /с отговора на исковата молба/ като „стопанска непоносимост” по смисъла на чл.307 от ТЗ, въз основа на изложените конкретни факти и обстоятелства. Не се твърдят действия и събития, които имат непреодолим и непредотвратим извънреден характер, а се твърди драстична промяна в икономическата и стопанска конюнктура на пазара на имоти, което поставя строителя в положение на ощетена от сделката страна, в положение да не може да удовлетвори икономическите си интереси, с които е влязъл в контракта. Тежестта за доказване на тези обстоятелства лежи върху ответника.