Решение № 18 от 01.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Ловеч, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ А. при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕ.А в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600262 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 12/19.04.2022 г. по НОХД № 771/2020 г., Ловешкият районен съд е признал подсъдимия М. П. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че от неустановена дата до 01.10.2019 год. в ***, в дворно място, засял и отглеждал два броя растения от рода на конопа -наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето тегло на изсушената листна маса от растенията 2695 грама коноп /марихуана/, със съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 2.4 % и 23.4%, на обща стойност 16 170 лева, в нарушение на установените в чл. 27, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП-в сила от 03.10.1999 год., обв. ДВ бр. 30 от 2 април 1999 год., изм.ДВ бр.14 от 20 февруари 2015 год., посл. изм. и доп. ДВ бр. 24 от 22 март 2019 год. /правила, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на М. П. К. за срок от 3 /три/ 1 години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 55, ал. З от НК не е наложил на М. П. К. предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода по-леко наказание глоба.

Съдът е признал М. П. К. за виновен и в това, на 01.10.2019 год. в ***, без надлежно разрешение, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл. 30, чл. 31 и чл. 73 от същия закон държал високорискови наркотични вещества /съгласно Приложение № 1 към чл. З, т. 1 – списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС № 293 от 2011 год. на основание чл.З, ал. 2 и ал. З от ЗКНВП/-наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето тегло 64. 292 гр. със съдържание на активния наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол от 2,3 до 24,9%, на обща стойност 385. 75 лева /съобразно с Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обв. ДВ бр.15 от 06.02.1998 год. в сила от 06.02.1998 год., изм. бр. 14 от 18.02.2000 год., в сила от 18.02.2000 год./, поради което и на основание чл.354а, ал. З, пр. 2, т. 1, пр. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на М. П. К. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 55, ал. З от НК не е наложил на М. П. К. предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода по-леко наказание глоба.

Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил на М. П. К. едно общо най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на М. П. К. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК е 2 приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимия К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с peг. №1762зз-187/01.10.2019 год. по ЗМвР.

Съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определил на М. П. К. едно общо най-тежко наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода по: НОХД и Споразумение №126/22.10.2019 г. по НОХД №730/2019 г. по описа на PC Ловеч.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на М. П. К. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. З от НК е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода изтърпяното наказание пробация по НОХД № 730/2019 г. по описа на P C Ловеч, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимия К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с peг. №1762зз-187/01.10.2019 год. по ЗМвР, взета по НОХД № 771/2020 год. по описа на PC Ловеч.

Съдът е осъдил подсъдимия М. П. К., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 711.10 лева, представляваща разноски за изготвяне на съдебна психиатрична експертиза и ботаническа експертиза.

Съдът е осъдил подсъдимия М. П. К., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 257.09 лева, представляваща разноски за изготвяне на СФХЕ.

Съдът е осъдил подсъдимия М. П. К., с горната самоличност, да заплати по сметка на P C Ловеч сумата от 249.20 лева, представляваща разноски за вещи лица.

Съдът е постановил веществените доказателства по делото: наркотични вещества, предадени на ЦМУ с протокол от 10.02.2020 год., с изключение на обекти 7Б и 8Б – остатъци от HB, след вземане на представителни проби и плик етикиран съдържащ опаковки от НВ, запечатан след вземане на 3 представители проби от обект 7 и 8, да се отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила същите да се унищожат по предвидения от закона ред.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от М. П. К., чрез адв. А., с която моли на основание чл. 334 т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде признат за невиновен и оправдан за престъпленията, за които е осъден от първоинстанционния съд.

В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения.

Защитата възразява за началните действия на полицията в наказателното и извършеното „претърсване и изземване“ и изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на „неотложен случай“ по смисъла на чл. 161, ал. 2 НПК при извършеното „претърсване и изземване“ в дома на подсъдимия г-н К.. Счита, че погрешно Районен съд Ловеч е приел, че след като протоколът за това действие е бил одобрен с акт на РС – Ловеч, то „изобщо не може да се поставя и обсъжда въпроса дали са били налице законовите основание да се извърши такова действие, без да е налице предварително разрешение. Въпросът със законосъобразността на извършените действия е решен окончателно и категорично с факта на последвалото одобрение от съда, което е станало с изрично определение, акт който не подлежи на последващ контрол. Налага довод, че съдът, който разглежда делото по същество, като приема, че е обвързан с акта по чл. 161 ал. 2 НПК, ги поставя в една силно неравнопоставена позиция спрямо обвинението. Сочи, че защитата не е участвала в производството по чл. 162, ал. 2 НПК и като приема, че не може въобще да постави и обсъжда въпроса за законността на претърсването и изземването в производството по същество, РС-Ловеч на практика ги лиши от възможността да участваме наравно с обвинението в наказателния процес.

Приема, че по този начин е нарушено правото на защита, тъй като лишава подсъдимия от процесуално средство за защита /чл. 15 ал. 2 НПК/, противоречи и на принципа на състезателност в наказателния процес и равенство в процесуалните права на страните /чл. 12 НПК/, като и принципът, че доказателствата и средствата за тяхно установяване не могат да имат предварително определена сила /чл. 14 ал. 2 НПК/. Счита, че отказът на РСЛовеч да разгледа по същество въпроса за наличието на предпоставките на чл.

161, ал. 2 НПК противоречи и на практиката на ВКС, който в Решение № 76 от 08.06.2016 г. по н. д. № 219/2016г., I НО е приел, че „за да е ефективна последващата санкция по чл. 161, ал 2 НПК, съдията следва да прецени дали претърсването е извършено в съответствие с изискванията на закона и дали случаят е неотложен. Неотложността на действието следва да се преценява с оглед конкретните особености на ситуацията и възможностите за нейното развитие, като преценката за нейното наличие по реда на чл. 162, ал. 2 от НПК не ограничава инстанциите по същество да разрешат този въпрос по 4 различен начин“.

Приема, че първата инстанция е следвало внимателно да изследва данните по делото, да ги съпостави с доста смущаващото поведение на свидетелите-полицаи и да прецени дали прокуратурата е доказала твърдината от нея неотложност на претърсването и изземването, извършено в дома на подсъдимия. Защитата приема, че към датата 01.10.2019 г. не е имало никаква неотложност за извършване на това процесуално-следствено действие. Сочи, че въпросът за „оперативната информация“, получена от РУ-Ловеч на 01.10.2019 г., е поставян от защитата във всеки разпит на свидетелитеполицаи в досъдебното и съдебното производство /Кога е получена информацията? Как е регистрирана? Кой я е получил?/, но нито един от тези въпроси не получи задоволителен отговор. Приема, че ако полицията месеци преди това е знаела, че г-н К. отглежда растения в дома си, то тогава самата полиция е избрала кога да бъде „уж“ уведомена, като полицаите са чакали растенията да станат достатъчно големи, за да може после да се отчете някакво голямо количество, което да се представи в съда. Намира, че по този начин съвсем изкуствено се е създало и престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, тъй като конопът, обект на това престъпление по същество, са части от растенията, обект престъплението по чл. 354в ал. 1 НК, които да били откъсвани, тъй като е наближавало времето за беритба. Застъпва се тезата, че ако полицията е реагирала веднага, след като е узнала за отглеждането на растенията, то няма да има и държане на коноп от страна на подсъдимия.

Излага се, че от разпитите на свидетелите-полицаи - Р. М., С. Ж. и К. К., се разбира, че нито един от тях тримата не е получил оперативната информация по случая. Св. Ж. само уточни, че при него е дошъл св. К., който му е казал, че началникът им св. Р. Р. е разпоредил да отидат да проверят адреса на подсъдимия К.. Приема, че най-ранния ни известен източник на търсената оперативна информация е началникът на сектор „Криминална полиция“ към РУ-Ловеч - свидетелят Р. Р., който подава сигнала за откритите растения в дома на подсъдимия. Излага, че в разпита си св. Р. Р. отказа да отговаря на въпроси, като в началото св. Р. е твърдял, че това е информация, която не може да се разпространява, а впоследствие той е продължил да отказва да отговаря на тези въпроси. Намира, че единствената причина свидетел да не дава показания е, ако с отговорите би уличил себе си или свои близки в престъпление и следователно отказът на св. Р. да отговори на въпросите на защитата, следва да се тълкува именно в светлината на разпоредбата на чл.

121 ал. 1 НПК. Излага, че при обясненията си г-н К. е посочил, че многократно е виждал св. Р. да посещава негов съсед, на име Б., живущ на ул.

***, като този факт се потвърждава и от показанията на св. И.а, която е майка на подсъдимия. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Р.

Р.. Позовава се на показанията на св. Р. заяви: „Чувал съм преди датата на проверката, че М. К. отглежда в дома си наркотични вещества“. Излага, че г-н К. е бил „оперативно интересен“, като това се потвърждава от всички свидетели полицаи, които са чували за предходното му дело, знаели са за 5 заболяването му и с какво се лекува.

Счита, че по отношение на събитията, случили се на 01.10.2019 г., от събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка. Св.

Р. Р., работещ като началник на сектор „Криминална полиция“ към РУ-Ловеч, често посещавал свой приятел на име Б. живущ гр. Ловеч, ул. ***. От прозореца на къщата на имало видимост към двора на подсъдимия М. К., който бил известен на свидетеля, че от години третира заболяването си МС с коноп, с който се снабдявал сам. На неизвестна дата през 2019 г. свидетелят забелязал, че в двора на подсъдимия имало растения. По свои съображения обаче (неизвестни по делото), той решил да запази тази информация за покъсно, когато да я използва по-изгодно. Така на 01.10.2019г. решил, че времето е настъпило и изпратил свои подчинени, на които обявил, че е налична „оперативна информация" за отглеждане на растения от рода на конопа в двора на къщата обитавана от г-н М. К..