Решение № 1402 от 27.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Варна, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110203004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление

№

24-0819001751/11.07.2024 г., издадено от Началник Група към ОДМВР – гр. Варна, Сектор“Пътна полиция“, с което на Г. Т. Н. с ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Царевец“ №7, вх.А, ет.4, ап.12 на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение по чл.

150А, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Н. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. А.Д., АК- Варна оспорва наказателното постановление относно неговата законосъобразност, отрича факта на нарушението, като се навеждат аргументи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Искането към съда е за пълната му отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Началник Група към ОДМВР – гр. Варна, Сектор“Пътна полиция“, редовно призован не се явява и не изпраща представител.В писмени бележки изразява становище за законосъобразност на НП, моли за потвърждаването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени 1 в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

С акт за установяване на административно нарушение от 13.06.2024 г. е било констатирано, че на същата дата, около 01. 58 часа в гр.Варна по ул.“Парижка комуна“ до №30 посока ул.“Кракра“ жалбоподателят Г. Н. е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес А 200" с рег. № В 7097 ТЕ, собственост на „Алианц лизинг България“ ЕАД клон Варна, с концентрация на алкохол в количество 0,52 промила в кръвта, установено с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 600 от 13.06.2024г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Света Анна-Варна“АД. Н. управлява без СУМПС, като след извършена справка в АИС „АНД“ и „БДС“ МВР било установено че издаденото му СУМПС № 282570605 е отнето със съставяне на АУАН Серия GA, № 1310658 от 13.06.2024г. /00.25 часа/ по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП по описа на Сектор „Пътна полиция“-Варна, за което му е била издадена ЗППАМ № 240819-000744/13.06.2024г. по чл.174, ал.1, б.“б“ от ЗДвП.

За констатираните нарушения от контролните органи на место бил съставен АУАН. Актът бил предявен и връчен на водача Г. Н. и същият го подписал без възражения, като с АУАН били иззети два броя регистрационни табели с № В 7097 ТЕ и СРМПС №: 013900951. Жалбоподателя Г. Н. оспорил показанията на химическата експертиза и пожелал да се възползва от правото си по чл. 27 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. , като избрал повторно извършване на химически анализ чрез органа на производството, т.е. чрез АНО за своя сметка, за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, чрез даване на биологични проби за медицинско и химическо изследване.

Била изготвена повторна Химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в кръвната проба иззета от жалбоподателя Г. Н. е установена концентрация на алкохол 0, 48 промила.Копие от протокола № 857 от 06.08.2024г. заверен с вярно с оригинала е било представено от проц. представител на въззивника при разглеждане на делото в съдебно заседание.

При решаване на преписката и издаване на НП, административнонаказващият орган приел, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес А 200" с рег. № В 7097 ТЕ, собственост на „Алианц лизинг България“ ЕАД клон Варна, с концентрация на алкохол в количество 0,52 промила в кръвта, установено с представена от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за ХЕ № 600 от 13.06.2024г., издаден от ОСМ при МБАЛ „Света Анна-Варна“АД, поради което и с НП наложил административно наказание на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

2

При така установената фактическа обстановка и след като извърши пълна проверка за законосъобразност на атакуваното НП и съответно на процедурата по издаването му, съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, касаещи както задължителното съдържание на НП, така и в процедурата за установяване на употребата на алкохол от жалбоподателя Г. Н.. Респективно не е установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, както и вината на жалбоподателят.

На първо място, съдът намира, че не са приложени прецизно специалните правила, по които протича процедурата по установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС. Както вече се каза тези правила са подробни разписани в специалната за целта Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

/Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/. Процедурата е строго формална и нарушаването й компрометира валидността на установяването. Нормата на чл. 3а от Наредбата на практика въвежда абсолютно право на нарушителя да не приеме показанията на техническото средство и да избере един от двата алтернативно предвидени допълнителни способа за Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, а именно доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване. В конкретния случай, жалбоподателят Г.

Н. по надлежния ред е избрал втората алтернатива, като е избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. В този случай от контролния орган му е бил определен съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредбата срок от 45 минути за явяване в медицинско заведение, което е било в същото населено място. Правната природа на този срок е такава, че след като веднъж е определен от контролния орган, той изцяло обслужва правото на нарушителя на допълнителна проверка по избрания от него алтернативен метод за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и която напълно игнорира предварителния резултат, установен с техническото средство. В този срок той обективно следва да може да се придвижи до мястото за даване на биологична проба, като е недопустимо да бъде административно възпрепятстван в рамките на срока от самия контролен орган. В конкретния случай обаче, в АУАН нарушението е било текстово описано позовавайки се на резултат от техническо средство за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта и като резултат е било записано в размер на 0,62 промила. Докато в НП е отразен резултат 0,52 въз основа на протокол от химическа експертиза. За коректност следва да се каже, че в тежест на административния орган е да установи и докаже по несъмнен начин извършването на нарушението.

С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда забрана за водача да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. От заключението на повторната химическата експертиза се 3 установява, че в изследвана кръвна проба от лицето Г. Н. е имало концентрация на алкохол 0, 48 промила, т. е. по принцип под съставомерната граница за горното административно нарушение, който резултат е достатъчна индиция на извода за несъставомерност на деянието и за липса на осъществен състав на административно нарушение.

По отношение на нарушението на чл.150А от ЗДвП въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят притежавал свидетелство за управление на МПС, №282570605 издадено на 14.11.2014г., но със ЗППАМ № 24-0819-000744 от 13.06.2024 г. същото било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, по повод извършено на същата дата 13.06.2024 г. в 00.25 часа, административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП . За нарушението Г. Н. не бил санкциониран с НП, което да е било влязло в законна сила.

Въпреки това на 13.06.2024 г. около 01, 58ч. Г. Н. в гр.Варна по ул.“Парижка комуна“ до №30 посока ул.“Кракра“ жалбоподателят Г. Н. е управлявал лек автомобил марка "Мерцедес А 200" с рег. № В 7097 ТЕ, собственост на „Алианц лизинг България“ ЕАД клон Варна. Управлявания от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители.

Било изискано представянето на свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила, но жалбоподателят признал, че не разполага с такива. Свидетелите извършили проверка чрез ОДЧ, при която било установено, че свидетелството за правоуправление на водача е отнето.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява посоченият автомобил, като е с отнето СУМПС. Описано било, че е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП . Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г. Н. била наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

4

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че АУАН е съставен, а НП е издадено в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

Въпреки горното съдът намира, че при съставянето на АУАН, а в последствие и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.

По отношение на нарушението на чл. 150 А ал. 1 от ЗДвП :

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, като следва да има пълно единствено между описанието на нарушението от фактическа и правна страна и посочената като нарушена норма.

В конкретния случай, от фактическа страна в НП е посочено единствено, че въззивникът Г. Н. е управлявал МПС след като неговото СУМПС е било отнето на 13.06.2024 г., но с какъв акт и на кое основание е било отнето СУМПС- липсват приложени в административнонаказателната преписка доказателства. При така описаното от фактическа страна нарушение, от правна страна АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, но с какъв акт и по какъв ред водачът е бил лишен от право да управлява МПС-факти липсват.

Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d48d1b27-52a9-4ae0-8b99-99de24eca761