Решение № 470 от 10.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Васил Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20231001000301 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 23661/13.03.2023 г., подадена от Народно читалище „Вещина-2005“ (н), гр. София, ул. „Трепетлика“ № 12, с ЕИК:131401120 чрез адвокат Н.

К. срещу решение № 122/30.01.2023 г., постановено по търг. дело № 2747/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет. 3, с БУЛСТАТ:177282996 искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. III-то ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника в размер на сумата от 446 267.21 лева – подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.), за сумата от 263 364.24 лева – подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) и по искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника за сумата от 19 586.17 лева – лихва за забава върху сумата от 446 267.21 лева – подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13- 061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) за периода 01.02.2021 г. - 08.07.2021 г. и за сумата от 11 558.76 лева – лихва за забава върху сумата от 263 364.24 лева – подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) за периода 01.02.2021 г. - 1

08.07.2021 г.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Излага съображения, че предмет на спора бил прекратяването на договор № 2018-1-BG01ESC-12-061158 (рамков договор) по програма „Европейски корпус за солидарност“, което било посочено като основание за прекратяване на два договора за изпълнението му – договор № 2018-1BG01-ESC-12-061170 и договор № 2018-1-BG01-ESC-12-062672 като с решението съдът отхвърлил исковете на читалището поради наличие на основания за разваляне на договора в хипотезата на чл.

87 ЗЗД. Прекратяването на рамковия договор не водело автоматично до прекратяване на договорите в негово изпълнение, както правилно било посочено и в съдебното решение, а същевременно прекратяването на рамковия договор препятствало подаването на нови проекти и сключване на договори по нови одобрени проекти, каквито читалището имало. Неправилни били констатациите на съда относно неизпълнение на втория договор № 2672/27.08.2019 г. – че читалището било ангажирало изцяло подизпълнители, както и че нямало пречки да се продължат заложените дейности след датата на подаване на междинния отчет.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Център за развитие на човешките ресурси“ чрез адвокат Е. Г.а от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят Народно читалище „Вещина-2005“ чрез адвокат Н. К. поддържа въззивната си жалба и моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част, а от своя страна „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ чрез адвокат Н. Н. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от Народно читалище „Вещина-2005“ срещу „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът няма вземане срещу ищеца в размер на сумите от 378 853.74 евро по Програма „Европейски корпус за солидарност“ – рамков договор за партньорство за отпускане на финансова подкрепа за доброволчески проекти по програма „Европейски корпус за солидарност“ № 2018-1-BG01- ESC-12-061158 и сключените въз основа на него – договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) и договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.), което вземане е включено в списъка на приетите вземания в производство по несъстоятелност на читалището, от които главница в размер на 709 631.45 лв. и лихва за забава в размер на 31 342.06 лева.

В исковата си молба ищецът твърди, че по отношение на него с решение № 260953/14.06.2021 г. по търг. дело № 528/2021 г. на СГС било открито производство по 2 несъстоятелност, в хода на което били предявени вземания от страна на ответника в размер на 709 631.45 лева – главница и 31 342.06 лева – лихва за забава, срещу които ищецът подал възражение № 345599/26.08.2021 г., което било отхвърлено от съдът по несъстоятелност с определение от 30.11.2021 г. Поради това за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Така претендираното от страна на ответника вземане в общ размер на 378 853.74 евро въз основа на Програма „Европейски корпус за солидарност“, договор № 2018-1-BG01-ESC-12-061158 (рамков договор), договор № 2018-1-BG01-ESC-12-061158 (договор в изпълнение на рамковия договор) и договор № 2018-1-BG01-ESC-12-062672 (договор в изпълнение на рамковия договор), било неоснователно, и недължимо.

На 04.02.2019 г. между „Център за развитие на човешките ресурси“, гр. София в качеството на Национална агенция и Народно читалище „Вещина-2005“ (н) бил сключен договор 2018-1BG01-ESC12-061158 от 04.02.2019 г. за дългогодишно сътрудничество, което да допринесе за постигане на целите на „Европейски корпус за солидарност“. Договорът бил рамков, като със съдържанието се определяли дейностите, броя на доброволческите служби, които следвало да се реализират в уговорения три годишен период. Договорът бил със срок от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г. (т. 1.2.1 и 1.2.2). В рамките на уговореното, за бенефициера възниквало задължение да изготви конкретни проекти за конкретните дейности, брой доброволчески служби, както времето и мястото на събитията.

В изпълнение на рамковия договор читалището подало три проектни предложения, по които били подписани два конкретни договора с № 2018-1-BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г. и № C12019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. Първият договор бил със срок 01.01.2019 г. 30.06.2020 г. и по който били извършени дейности по осигуряване на доброволческата служба като осъществяването на самите доброволчески дейности било забавено, поради което и било поискано удължаване на срока, което не било прецедент в практиката при изпълнение на този тип проекти. Вторият договор бил със срок 01.08.2019 - 31.01.2021 г. От началото на договора мес. септември 2019 г. до мес. март 2020 г., когато било обявено извънредно положение били изминали 6 месеца, в които читалището извършило подготвителни дейности, което било нормално за този етап. За извършеното бил представен междинен отчет в съответствие с 5.3 от договора.

Разпространението на COVID 19 в началото на миналата година, създавало редица затруднения в планирането и осъществяването на доброволческите служби, поради различните по вид и време мерки в отделните държави, ограниченията за пътуване, забрана за масови събития и др. Това било и повод Европейската комисия да изготви препоръки за действие в извънредна ситуация по текущи проекти с бенефициенти. Препоръките на Комисията били публикувани като информация на страницата на ответника на 12.03.2020 г. и предвиждали възможност за удължаване срока на текущите договори.

На 17.03.2020 г. читалището изпратило искане за удължаване срока на двата договора, за да осигури възможност да организира участието на доброволците от различни държави в планираните културни и образователни събития. След представяне на изискана от ответника допълнителна информация относно планираните дейности, които ищецът възнамерявал да осъществи, с писмо изх. № ESC13-07/16.07.2020 г., четири месеца след направеното искане било отказано удължаване на срока на двата договора без посочване на мотиви.

С писмо от 21.08.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че стартира процедура по 3 прекратяване на рамковия договор. В уведомлението липсвали каквито и да било мотиви за неизпълнение на рамковия договор, въпреки че, за да било налице неизпълнение на рамковия договор следвало читалището да не е изпълнило някое от задълженията предвидени в него.

Аргументите за прекратяването били изцяло относими към изпълнението на конкретните договори. Същевременно единственият мотив за прекратяването на тези конкретни договори бил, че те се явявали акцесорните съглашения спрямо рамковия, поради което се прекратявали автоматично.

Конкретните аргументи за прекратяване на рамковия договор можело да се обобщят в четири групи: 1) По двата акцесорни договора били извършени само подготвителни дейности; 2) при искане за удължаване на срока читалището описало предстоящи дейности, които се разминавлит с тези в конкретните договори; 3) Липсата на информация в мобилното приложение, в което се отчитали проектите – „Mobiliti Тооl+“ и 4) Читалището възложило изпълнението на дейностите на подизпълнители.

Ищецът счита тези доводи за неоснователни в каквато връзка твърди, както следва: По т.1:

Подготвителните дейности били свързани с осигуряване на самолетни билети или др. вид транспорт, нощувки при подходящи битови условия, обучение на доброволците, осигуряване на изхранването на доброволците, осигуряване на работни помещения и др., които да гарантират нормалното протичане на доброволческите служби. Подготвителните дейности по договор № 2019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. били в първата трета от срока за изпълнението и било нормално за този етап. Следователно, ако имало забавяне в реализиране на доброволческите служби то било относимо към договор № 2018-1-BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г., а не към двата проекта, което от своя страна да обоснове неизпълнение или невъзможност за изпълнение на рамковия договор. По т.2: Следва да се посочи, че не ставало въпрос за отчитане на дублиращи се дейности, а описание по повод предстоящи дейности в писмо. Очевидно, при описание на предстоящите дейности била допусната грешка и нямало пречка разминаването да бъдело уточнено чрез допълнителна кореспонденция или проверки, а не да служело като мотив за прекратяване на договора – конкретен или рамков. По т.3: В приложението се описвали дейностите свързани с реализиране на доброволческите служби- колко доброволци, кои са доброволците, постигнати ли са заложените цели и т.н. Както констатирал самият административен орган, по проектите били извършени подготвителни дейности, поради което и нямало основание за попълване на информация за конкретни доброволци. По договор № 2019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. било предвидено представяне на междинен отчет, какъвто читалището подало именно чрез системата „Mobiliti Тооl+“. За договор № 2018-1-BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г. междинен отчет не бил предвиден (т. 5.3). По т.4: Общите условия по Програма „Европейски корпус за солидарност“ не изключвали възможността бенефициентите да ползват подизпълнители при изпълнение на проектите. Подготвителните дейности били свързани с осигуряване на нощувки, транспорт, изхранване на участниците в проектите и било логично тези дейности да бъдат възложени на други изпълнители, тъй като читалището нямало такива възможности. Освен това в мотивите било посочено, че на подизпълнители били възлагани основни дейности по проекта, което било в противоречие с констатацията, че основни дейности по реализиране на доброволческите служби изобщо не били извършени.