Определение № 25 от 05.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500954 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „А. АД чрез юрк. Т. П. – Д., против Определение № 454/11.10.2023 г. по гр. дело № 613/2022 г. на РС – Свищов, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Намира, че така определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на съдебна практика. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се потвърди Решение №44/22.03.2023 г., по гр. дело № 613/2022 г. по описа на РС – Свищов в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. М. М., в качеството на процесуален представител на Г. И., с който е оспорил жалбата с доводи в обратния смисъл и заема становище за правилност на обжалваното определение.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С постановеното Решение № 44/22.03.2023 г. по гр. дело № 613/2022 г. по описа на РС – Свищов, съдът е осъдил Г. И. да заплати на ищеца сумата от 624,00 лв., представляваща главница по договор за заем Microcredit № 902200074279/27.09.2021 г., ведно със законната лихва, като е отхвърлил предявения иск за горницата над уважения размер до претендирания, както и предявените искове за възнаградителна лихва и лихва за забава като неоснователни. Със същото решение съдът е осъдил Г. И. да заплати на „А.

1

АД сумата от 303,43 лв. съразмерно на уважената част от иска, както и ищецът да заплати на ответника сумата от 96,57 лв. за адвокатско възнаграждение.

Постъпило е искане от адв. М. М. по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като съдът да присъди в полза на ответника разноски в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение общо по двата отхвърлени иска. С обжалваното определение съдът е уважил молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като с оглед предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА и на основание чл. 2, ал. 5 Наредба № 1/09.07.2004 г. е определил минимален размер на адвокатското възнаграждение – по 400 лв. за всеки от двата отхвърлени иска.

Настоящият състав намира частната жалба за основателна, а така постановеното определение по гр. дело № 613/2022 г. по описа на РС – Свищов за неправилно и подлежащо на отмяна.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да ги заплати.

Видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препратката към Наредба № 1/09.07.2004 г. се отнася до размера на адвокатското възнаграждение, а не до броя предявени искове или до реда за неговото определяне. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция. В настоящия случай, с оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният от ответника адвокат в производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв е оказал безплатна правна помощ, следва да му бъде определено възнаграждение за предявените от ищеца искове, съобразно с отхвърлената част от тях.

На следващо място, по делото от процесуалния представител на ответника е представен списък по чл. 80 ГПК с направените разноски, в който е посочено едно общо възнаграждение в размер на 400 лв. и имайки се предвид, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е относима към договаряне размера на адвокатските възнаграждения, то не би могло да се стигне до извода, че това е възнаграждение за всеки един от предявените искове с оглед липсата на подобна конкретика.

По изложените съображения, районният съд в постановеното по делото Решение № 44/22.03.2023 г. правилно е изчислил размера на присъдените в полза на ответника разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове, а именно сумата в размер на 96,57 лв., поради което частната жалба следва да бъде уважена, а обжалваното определение отменено като неправилно.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 454/11.10.2023 г., постановено по гр. дело № 613/2022 г. по описа на РС – Свищов, с което „А. АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ № ., ет. .., представлявано от изп. директор Я. Б. Я., е осъдена да заплати на адвокат М. В. М., гр. П., бул.„ П.“ № ....., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. М., в качеството на процесуален представител на Г. К. И., ЕГН **********, за изменение на Решение № 44/22.03.2023 г., постановено по гр. дело № 613/2022 г. по описа на РС – Свищов в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3