Определение № 713 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Варна, 05.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500557 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 557/2024 г по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и по чл. 248 ГПК и е образувано по две частни жалби на П. С. Д., подадени чрез адв. М.Т., както следва:

1.Против определение № 3395/09.08.2024 г., постановено по в.гр.д.

1562/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с входящ № 18170/23.07.2024 г., насочена срещу действията на ЧСИ Людмил Станев по изпълнително дело № 879/2024 г. изразяващи се в насочване на изпълнението, чрез насрочване на публична продан на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в село Звездица, м. „Орехчето“, с площ от 600 кв.м.; както и срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. По оплаквания за неправилност на обжалваното определение, жалбоподателят е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по същество по нея, както и на осн. чл.438 ГПК за спиране на действията по публичната продан до произнасяне по жалбата. Молил е за присъждане на разноските. Изложил е, че като трето лице във владение на имота, предмет на изпълнителното производство разполага с право да обжалва действията на съдебния изпълнител.

Лицата на насрещната страна – М. М. Д., чрез адв. А. П. и А. Н. Н., чрез адв. И. Д., са подали писмени отговори, с които са оспорили жалбата и са претендирали присъждане на адвокатски възнаграждения от по 400 лв. за всеки адвокат за оказаната безплатна правна защита на упълномощителите им.

Приложили са договори за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. с уговорена безплатна защита на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

1

2.Против определение №4269 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д.

1562/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 248 ГПК е допълнено определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 г. по описа на ОС-Варна, в частта му относно разноските, като:

П. С. Д. е осъден да заплати на адв. И. Д., ЛНА № 1000167990, сумата от 400 лева, представляваща направени разноски пред ОС-Варна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв, както и на адв. А.

П., ЛНА № ********** сумата от 400 лева, представляваща направени разноски пред ОС-Варна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв. По оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, жалбоподателят е молил за отмяната му с отхвърляне на молбите по чл.

248 ГПК за изменение на определението с осъждане за адвокатски хонорари на пълномощниците за оказана безплатна защита.

М. М. Д., чрез адв. А. П. и А. Н. Н., чрез адв. И. Д., са подали писмени отговори, с които са оспорили жалбата и по съображения за неоснователността й са молили за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частните жалби са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определенията на окръжния съд като неизгодни за него, редовни са и допустими. При разглеждането им по същество, съдът намира следното:

Предвид незабавното произнасяне на съда по частната жалба, не се налагат действия по реда на чл. 438 ГПК.

Изпълнителното дело № 879/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна е било образувано на 29.04.2024 г. по молба на М. М. Д., въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2000г. по решение на районния съд по делбено дело (гр. дело № 121/1998 г. по описа на РС-Провадия), с което е изнесен на публична продан съсобствен в равни части между А. Н. Н. и Милко Димитров Пеев недвижим имот - земеделска земя с площ 600 кв. м. в местността „Орехчето“, землището на село Звездица, Варненска област. След смъртта на Милко Димитров Пеев на 08.04.2017г., като съделител е конституирана дъщеря му М. М. Д.. На 07.05.2024 г. е вписана възбрана върху имота в полза на съделителките, а на 20.06.2024 г. имотът е описан и оставен за пазене у едната съделителка.

Насрочена е и публична продан на имота.

Настоящият жалбоподател няма отношение към делбеното производство. С молба от 13.06.2024 г. той е поискал от съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател и наложената възбрана върху имота да бъде вдигната, а на 21.06.2024 г. е поискал от ЧСИ изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като той бил трето лице - владелец на процесния имот, за който към момента била изтекла придобивната давност.

Исканията са оставени без уважение от съдебния изпълнител.

2

Жалбата си пред окръжния съд, П. С. Д. е насочил срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез насрочване на публична продан срещу недвижим имот, който се намирал в негово владение, както и срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело. Тази жалба е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от окръжния съд по следните съображения: Производството по принудително изпълнение на изнесен на публична продан неподеляем недвижим имот по чл.

354, ал.1 от ГПК е своеобразно продължение на съдебната делба. Обект на изпълнението е само и единствено съсобственият недвижим имот, посочен в изпълнителния лист, а страни са съделителите също посочени в изпълнителния лист. Основният предмет на делото е извършване на продан на имота, а целта е страните да получат паричния еквИ.лент на дяловете си по най-високата възможна пазарна цена на вещта. В случая, П. Д. не е съсобственик на имота, не е участвал в делбата и не е страна по изпълнителното дело по привеждане в изпълнение на съдебното решение по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Не се касае до принудително изпълнение за събиране на дълг и до насочване на изпълнението върху имот на длъжника или до принудително предаване на имот, поради което и позоваването от жалбоподателя на незаконосъобразност на същото, обосновано с твърдения за осъществявано владение върху имота и придобИ.нето му по давност изобщо не попада в хипотезите на чл. 435, ал.4 ГПК (а и в никоя друга). Той няма качеството на страна в изпълнителното производство и не може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството , което освен това, както бе посочено, е продължение на делбеното такова. Затова и като е оставил без разглеждане частната му жалба, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт (определение № 3395/09.08.2024 г.), който следва да бъде потвърден.

Частната жалба на П. С. Д. против определение №4269 от 03.10.2024 г. по гр.д. 1562/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено в производството по чл. 248 ГПК е основателна. Това е така, тъй като по делото пред окръжния съд не са били представени доказателства, че осъщественото от двете процесуални представителки, съответно от адв. А. П. и адв. И. Д. правна помощ и защита на всяка от упълномощителките, съответно М. М. Д. и А. Н. Н., е договорена безплатно и хипотезата на чл. 38 ЗАдв при която е сторено това. Пред окръжния съд са били представени само пълномощни и няма данни за съвпадащи изявления на адвоката- пълномощник и упълномощителя в смисъл за безплатно представителство и за предпоставките му. Липсата на доказателства за договаряне на безплатна защита води до извода за недоказаност на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. от насрещната страна. Цитираната в отговорите на жалбата съдебна практика не сочи нещо различно от така приетото. При това положение, като е уважил молбите на адв. А. П. и на адв.

И. Д. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта на разноските, чрез осъждане на П. С. Д. да им заплати адвокатски хонорари от 3 по 400 лв. за всяка от тях за оказана безплатна правна защита на лицата на насрещната страна, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и молбите по чл. 248 ГПК – отхвърлени.

За производството пред настоящата инстанция, ответниците по първата частна жалба М. М. Д. и А. Н. Н., са представлявани съответно от адв. А. П. и адв. И. Д., като видно от приложените договори за правна защита и съдействие (за подаване на отговори) представителството е безплатно като то е оказано на материално затруднени лица, в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. Със сключването на договорите между адвокатите и представляваните лица тези предпоставки са доказани и не е нужно те да бъдат допълнително изследвани. Претендираните възнаграждения са от по 400 лв. за всеки адвокат и те следва да бъдат заплатени от П. Д..

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3395/09.08.2024 г., постановено по в.гр.д. 1562/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение №4269 от 03.10.2024 г., постановено по гр.д.

1562/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 248 ГПК е допълнено определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 г. по описа на ОС-Варна, в частта му за разноските, като: П. С. Д. е осъден да заплати на адв. И. Д., ЛНА № 1000167990, сумата от 400 лева, представляваща направени разноски пред ОС-Варна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв, както и на адв. А. П., ЛНА № ********** сумата от 400 лева, представляваща направени разноски пред ОСВарна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ молбите на адв. И. Д. и на адв. А. П. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение № 3395/09.08.2024 год. в частта му за разноските чрез осъждане на П. С. Д. да им заплати сумите от по 400 лв. на всяка за безплатно оказана правна защита по делото пред окръжния съд.

ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на адв. И. Д., ЛНА № 1000167990, град Варна, ***, ет. 2, офис 2, на осн. чл.

78, ал.3 ГПК сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38 ЗАдв безплатна правна защита на А.

Н. Н. в производството пред ВАпС.

ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на адв. А. П., ЛНА № **********, град Варна, ***, ет. 2, офис 2, на осн. чл.

78, ал.3 ГПК сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38 ЗАдв безплатна правна защита на М.

М. Д. в производството пред ВАпС.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5