Решение № 751 от 13.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100501724 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от Община Несебър , представлявана от кмета Н.Димитров против приетите разноски по изп.д.№342 по описа на ЧСИ Миндова по описа за 2026 г..

С покана за доброволно изпълнение от 23.06.2026 г. Община Несебър узнава , че дължи по изп.д. №342: - разноски по изпълнителното дело в размер на 54.19 евро , такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по ЗЧСИ в размер на 119.49 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 152.00 евро.

Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист , издаден по адм.. №3085/2026 г. на Административен съд – Бургас. На община Несебър са изпратени общо единадесет покани за общо сумата от 11 932.92 евро с едно общо писмо като сумата включва сумите по всички единадесет изпълнителни производства. От това жалбоподателят прави извода , че тези производства са образувани и администрирани едновременно при идентична фактическа обстановка. Поради това жалбоподателят оспорва тяхната необходимост , съразмерност и законосъобразност. Излагат се съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разноските: Според жалбоподателя е нарушен принципа на съразмерност – съгласно чл.79 от ГПК 1 разноските следва да са необходими и съразмерни на извършените действия. В случая са налице единадесет изпълнителни производства срещу един и същи длъжник като във всицки случаи са извършени едни и същи действия – образуване на дело , изпращане на покана / ПДИ/ , извършване на справки и административна обработка като всяко едно дело е таксувано отделно и това таксуване не отговаря на реална процесуална дейност. На следващо място се сочи , че не са налице същински изпълнителни действия – по делото не са извършвани запор , възбрана , опис на имущество по принудително събиране.

Действията се ограничават до образуването на делата и изпращане на ПДИ , което не обосновава необходимостта от начисляване нразноски в този обем.

Според страната е недопустимо това многократно начисляване на разноски.

Неясно е защо е извършено таксуване единадесет пъти при една и съща фактическа обстановка. Таксите не съответстват на обема на изпълнителната дейност , а са в резултат на формалното разделяне на производството. А това противоречи на принципа, че изпълнителното производство не може да бъде източник на неоправдано обогатяване чрез такси и разноски. Оспорва се и законосъобразността на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – според страната тя не е мотивирана по начин , позволяващ проверка на нейното формиране и размер.

Тя следва да съответства на реално събрани суми и извършени изпълнителни действия , каквито в случая липсват. Прекомерно се определя и адвокатското възнаграждение според жалбоподателя с оглед извършената работа – депозирана е само молба за образуване на изпълнително производство като не са извършвани впоследствие други действия. Начисляването на такова нъзнаграждение по всички единадесет дела е в противоречие с принципа на справедливост и необходимост на разноските. Възнаграждението следва да бъде редуцирано при липса на фактическа и правна сложност , в случая не е налице реална процесуална защита. Нарушава се и принципа на добросъвестността по чл.3 от ГПК : - в случая се сочи , че не е налице ефективно принудително изпълнение , а единствено се начисляват многократно такси и разноски в тежест на длъжника. Сочи се , че община Несебър не е отказвала изпълнение на съдебното решение – главниците са заплатени доброволно. Страната се позовава на практиката на ВКС– че действия , които формално са процесуално допустими , но водят до неоснователно утежняване на положението на другата страна чрез натрупване на разноски без реална процесуална необходимост подлежат на съдебен 2 контрол. Настоящият случай според жалбоподателя е точно такъв. В случая се оспорва многократното начисляване на еднотипни разноски без да е налице съответстваща изпълнителна дейност , което предполага необходимостта от съдебен контрол относно необходимостта и законосъобразността на тези разноски.

Моли се за отмяна на определените разноски по изпълнително дело №342/26 г. на ЧСИ Миндова, при условията на евентуалност – техния размер да се редуцира да действително необходимите и съразмерни разноски. Прави се и евентуално искане за съединяване производствата по отделните жалби по изпълнителните дела. Моли се за присъждане на разноските в полза на община Несебър. Моли се ЧСИ да представи в цялост изп.д.№342/26 г. , вкл. и подробна сметка за начина на формиране на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ , както и на всички останали десет изпълнителни дела , за да се направи съпоставка за еднаквостта им.

Депозирано е становище – отговор по жалбата на община Несебър от страна на взискателя по изпълн.дело – И. А. Д.. Страната оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Сочи се , че липсва злоупотреба с право и самостоятелността на производствата е законосъобразна. Оспорват се твърденията за изкуствено разделяне на производствата – като те се квалифицират като правно несъстоятелни. Страната се позовава на чл.117 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата – че по всеки акт , подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело. Тъй като на всеки взискател Административният съд е издал самостоятелен изпълнителен лист логично са образувани и отделни изпълнителни дела. Не се касае за солидарни вземания , а за разделни такива , което налага и индивидуалното им събиране. Упражняването на законното право на принудително изпълнение не представлява злоупотреба с право. Община Несебър е имала пълната възможност да извърши доброволно плащане на присъдените суми.

Задълженията са възникнали от момента на влизане на съдебното решение в сила и от този момент те са станали изискуеми. На Община Несебър като страна по делото съдебното решение е било известно , както и произтичащите от него задължения за плащане. С бездействието си длъжникът е станал причина за образуването на изпълнителните производства и възникването на 3 свързаните с тях разноски. Оспорват се и възраженията на жалбоподателя относно размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се , че хонорарът от 152 евро е под минималния размер , предвиден в чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. При наличния материален интерес следващия се хонорар възлиза на 204 евро. Съгласно практиката на ВКС съдът не може да намаля възнаграждението под неговия минимум. В случая то е под минимума и искането за намаляването му е несъстоятелно. Освен това размерът – минимум е приет преди години , а към настоящия момент – 2026 г. съгласно данните на НСИ сравнено с 2020 г. инфлацията е 44.5% и 100 евро. от 2020 г. сега са 144.5 евро. С оглед на това тези възражения според страната са абсурдни. Излагат се и съображения относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Тази такса е пропорционална и се дължи върху сумата по изпълнението дори плащането да е извършено след получаването на ПДИ съгласно практиката на ВАС. Таксата е начислена върху сумата , подлежаща на събиране 964,89 евро.

Моли се за оставяне на жалбата на Община Несебър без уважение като ЧСИ продължи изпълнителните си действия по делото до пълното събиране на сумата.

По делото е депозирано и становище – мотиви на ЧСИ И. Миндова.

Изложена е подробно фактическата обстановка по изпълнителното дело.

Изпълнителното дело е образувано по молбата на И. Д. чрез упълномощения адвокат Москов въз основа на приложения изпълнителен лист №229 от 05.06.2026 г. , издаден от Административен съд – Бургас по адм.д.№581/2025 г.

, по което Община Несебър се осъжда да заплати на И. Д. сумата от 964.89 евро представляваща разноски за две съдебни инстанции. По молбата е било образувано изп.д.№342/2026 г. По делото е била изготвена ПДИ и връчена на длъжника на 23.06.2026 г. На 30.06.2026 г. длъжникът е превел по специалната сметка на ЧСИ сумата от 964.89 евро. Становището на ЧСИ е че в случая законосъобразно по делото са приети като разноски в тежест на длъжника адвокатското възнаграждение на взискателя и начислените авансови такси и пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Сочи се , че дължимостта на възнаграждението за адвокат е безспорно дължима на основание чл.78 от ГПК – въз основа на Договора за правна помощ от 29.05.2026 г. Според доказателствата приетия за разноски адвокатски хонорар е реално платен от взискателя, реално от негова страна са направени разноски.

Не е прекомерен и размера на хонорара. Същият в размер от 152 евро е под 4 минималния размер съгласно чл.10 във вр. С чл.7 от Наредба №1/2004 г.

Таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ също е законосъобразно определена:

12.27 евро по т.1 – образуване на изпълнителното дело; 36.81 евро по т.5 връчване на ПДИ и 2 броя уведомления при приключване на ИД; 5.11 евро по т.31 – допълнителни разноски за пощенски и куриерски услуги , банкови такси и комисионни. Сумата от 119.49 евро с ДДС представляваща дължимата такса за изпълнение на парично вземане по т.26 , изчислена върху материалния интерес от 1116.89 евро / 964.89 + 152/ - или / 51.13+48.45/ = 99.58 х 1.2 = 119.49 евро. Оспорва се възражението за несъразмерност , липсата на същински изпълнителни действия , недопустимост за многократното начисляване на такси по всички изпълнителни дела. Сочи се , че изпълнителните дела се развиват по волята на взискателите , тяхна е преценката да водят изпълнително дело и да избира способите за удовлетворяване на вземането. Съдебният изпълнител следва да констатира наличието на право на взискателя и за него е задължението да пристъпи към изпълнение съобразно правилата. Възможността за обжалване на разноските по изпълнението по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК за длъжника е с цел защита на правата му. Прилага се копие от изп.д.№342/2026 г. по описа на ЧСИ Миндова.

Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството по изпълнителното дело в качеството на длъжник с правен интерес от обжалване на действията на ЧСИ.

Спазен е срокът за обжалване , внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Възраженията на Община Несебър за разделяне на производство на единадесет отделни дела за начисляване на разноски са неоснователни. В случая община Несебър има единадесет отделни кредитора и всеки един от тях е завел отделно изпълнително производство както е регламента. Всеки един е снабден с отделен изпълнителен лист , не се касае за общо солидарно задължение на Общината , а за отделни индивидуални задължения към всеки един кредитор поотделно. Разпоредбата на чл.117 ал.2 от Правилника за администрацията в съдилищата сочи , че по всеки акт – изпълнителен лист , подлежащ на съдебно изпълнение се образува отделно изпълнително дело. В случая не може да се образува едно производство, тъй като това не зависи нито от волята на процесуалния представител на кредиторите / който в случая 5 е един и същ и на единадесетте кредитори/ , нито от волята на съдебния изпълнител, а е законово регламентирано. Поради това довода , че е налице злоупотреба с право е несъстоятелен. Налице е било неизпълнение от страна на длъжника при влязъл в сила акт , подлежащ на изпълнение и поради това са образувани изпълнителните производства. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , прието за разноски по изпълнителното дело. В случая се касае за сума в размер на 152 евро и тази сума е под минималния размер , предвиден в Наредба №1/2004 г. за МРАВ, поради което възражението за прекомерност е лишено от правно основание и се явява неоснователно. Без значение е обстоятелството че не са извършвани изпълнителни действия – опис , възбрана , запор и т.н., за което се изискват допълнителни усилия от страна на процесуалния представител на взискателя.

Неоснователно е и възражението по отношение на таксите по чл.26 от ТТРЗЧСИ. В конкретния случай в приложеното становище на ЧСИ изрично е упоменато по какъв начин е калкулирана общата сума посочена като разноски.