Определение № 18390 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18390 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........... като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20261110107602 по описа за 2026 година роизводството е образувано по искова молба на М. Г. Б. срещу ........., с която са предявени осъдителни искове за връщане на суми, платени при начална липса на основание, поради твърдяна недействителност на договор за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че на 20.09.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ........, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 3200 лв., при фиксиран лихвен процент от 50 %, годишен процент на разходите от 63.21 %, срок на кредита от 18 месеца и обща сума за връщане в размер на 4821.24 лв. Твърди, че съгласно договора е било предвидено задължение в двудневен срок от сключването му кредитополучателят да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на множество кумулативни условия, а при неизпълнение на това задължение е била уговорена неустойка в размер на 6074.21 лв., начислена и разсрочена в погасителния план заедно с главницата и възнаградителната лихва.

Ищецът поддържа, че така уговорената неустойка представлява прикрит разход по кредита, който е бил предварително известен на кредитора и е следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите. Излага, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа още, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона и представляваща неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, тъй като предвижда прекомерна имуществена санкция за неизпълнение на акцесорно задължение, без връзка с действителни вреди за кредитора.

Твърди, че договорът е сключен при общи условия, върху които потребителят не е могъл да влияе. Поддържа, че е заплатил общо сумата от 9828.06 лв., при положение че при недействителност на договора дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, поради което претендира сумата от 6628.06 лв., респективно 3388.87 евро, като платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ответникът ......... е подал в срок отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Навежда възражение за нередовност на исковата молба поради непосочване 1 на банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК. Поддържа, че процесният договор е действителен и отговаря на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР, като потребителят е бил предварително и надлежно информиран за всички условия по кредита чрез предоставяне на стандартен европейски формуляр и информация относно параметрите на договора. Твърди, че ГПР е правилно изчислен и не надвишава нормативно допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът поддържа, че уговорената неустойка не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана при формиране на ГПР, тъй като е дължима единствено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Излага, че неустойката е валидна, индивидуално уговорена и изпълнява обезпечителна и санкционна функция.

Поддържа, че кредитополучателят е разполагал с възможност да се откаже от договора в срока по чл. 29 ЗПК, както и да предостави различно обезпечение. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, заблуждаваща търговска практика и нарушение на добрите нрави. Поддържа, че е извършил оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат квалифицирани като осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и във връзка с наведените твърдения за нищожност на договорна клауза поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

По разпределението на доказателствената тежест съдът намира, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит, съдържанието на същия, извършените плащания по договора и техния размер, както и фактите, на които основава твърденията си за недействителност на договора и нищожност на клаузата за неустойка, включително че уговорената неустойка представлява предварително известен разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, както и че клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, че ГПР е формиран законосъобразно, че потребителят е получил цялата преддоговорна информация, че клаузите на договора са били индивидуално уговорени. В тежест на ответника е и да установи основанието, на което е получил процесните суми.

Съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ........ от 20.09.2024 г., че по силата на договора ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 3200 лв., че договорът съдържа уговорка за предоставяне на обезпечение и клауза за неустойка при непредоставянето му, както и че ищецът е извършвал плащания по договора, посочени в рамзе рна искова молба, а именно: общ размер 9 828.06 лв.

По възражението за нередовност на исковата молба съдът намира същото за неоснователно.

2

Непосочването на банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК не представлява нередовност на исковата молба, препятстваща развитието на производството, доколкото липсата на такава не засяга надлежното упражняване на правото на иск и не препятства защитата на ответника.

Съдът намира за допустими, относими и необходими представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат приети.

Съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна не следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, доколкот оответникът не оспорва, че в посочения в договора ГПР не са включени твърдяните от ищцата разходи - допълнителни, както и ответникът изрично не оспорва ищцата да е направила твърдените плащания в твърдяния размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства.

ОСтавя без уважажение искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в мотивната част на настоящото определение.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2026г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от 3 писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4