Определение № 29920 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29920 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20261110119450 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. К. Д. срещу "ЕМ" ЕАД, с която са предявени следните искове:

1/ иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 805,61 евро /1575,64 лева/, претендирана от ответното дружество като дължима по Договор за предоставяне на паричен заем „Viva Express“ № ****** от 26.04.2016 г., сключен между ищеца и "ВК" ООД;

2/ иск за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за заличаване на всички данни, свързани с ищеца като длъжник по процесния договор за кредит, от базата данни на Централния кредитен регистър /ЦКрР/, поддържан от Българска народна банка /БНБ/.

С Разпореждане № 93830/03.08.2026 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на допуснати в нея нередовности, включително за излагане на конкретни основания за допустимост на иска за заличаване на данни в ЦКрР.

По делото е постъпила уточняваща молба с вх. № 257203/17.08.2026 г., с която са изпълнени указанията на съда относно посочване на точната сума, предмет на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията по процесния договор, както и за заплащане на дължимата по делото държавна такса. В молбата ищецът е изложил и твърдения, обосноваващи според него допустимостта на иска за заличаване на личните 1 му данни като длъжник в ЦКрР.

Съобразявайки изложеното в исковата молба и уточняващата молба, депозирани от ищеца, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от М. К. Д. иск за заличаване на данни от ЦКрР е недопустив. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Правното значение на ЦКрР е да осигурява централизирана информация за кредитната задлъжнялост на клиентите, съдлъжниците и поръчителите по кредити към банките и финансовите институции, както и ползване от банките и финансовите институции на информацията за кредитната задлъжнялост на техните клиенти, арг. чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър. Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената наредба, кредитните институции, посочени в тази разпоредба, следва да предоставят информация за кредитната задлъжнялост на клиентите, по начина, указан чл. 10, ал. 1 от Наредбата. За верността на предоставената информация финансовите институции носят отговорност, съгласно чл. 17, ал.

2 от Наредбата, като неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение е скрепено с административна санкция, съгласно чл. 26 от Наредбата, съответно – със санкциите и надзорните мерки, предвидени в ЗКрИ. Следователно задължението на съответната кредитна институция за подаване на информация в ЦКрР е с административен характер, част от правоотношението с БНБ, която като административен регулаторен орган, осъществява надзор на дейността на банковите и небанковите финансови институции.

За гражданския съд по реда на общия исков процес няма предвидена в закона възможност да осъди банкова или небанкова финансова институция да подаде информация в ЦКрР с определено съдържание. Такава принудителна корекция не е и в правомощията на БНБ. Противното би означавало недопустима намеса на гражданския съд в съдържанието и последиците на административното правоотношение между тази институция и БНБ по повод задължението да подава и поддържа информация в ЦКрР.

Изложените от ищеца твърдения за липса на задължения по договор за кредит поради отсъствие на договорно правоотношение с финансовата институция или поради тяхното погасяване чрез плащане, изтекла давност или друг правновалиден способ, могат да се реализират в рамките на исково 2 производство за установяване недължимостта им, каквото в случая е инициирано по настоящото дело. При съдебно установяване на недължимостат на вземанията обаче ищецът ще разполага с възможността, предоставена по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ, да поиска корекция на информацията от финансовата институция. При отказ на финансовата институция да извърши исканата корекция, доколкото отново не е предвиден административен или съдебен контрол за това, ищецът, като увредена страна, би разполагал с иск за обезвреда на причинените вреди.

В същия смисъл е и Определение № 1092 от 20.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1646/2023 г., II т. о., в което е прието още, че доводите на касатора (ищец по делото), свързани с Регламент № 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г., каквито са релевирани и от ищеца в настоящото производство, са изцяло неоснователни, тъй като съществува друг правен ред за защита на лични данни – пред КЗЛД и пред съд, но по реда на АПК, съгласно чл. 39 ЗЗЛД.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният по делото иск за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за заличаване на всички данни, свързани с ищеца като длъжник по процесния договор за кредит, от базата данни на ЦКрР се явява недопустим, което налага производството по делото в тази му част да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, СРС, І-во ГО, 47-ми състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 217595/07.07.2026 г., подадена от М. К.

Д. срещу "ЕМ" ЕАД, на основание чл. 130 ГПК в частта по предявения иск за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за заличаване на всички данни, свързани с ищеца като длъжник по процесния договор за кредит, от базата данни на Централния кредитен регистър, поддържан от Българска народна банка, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част като недопустимо.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4