Решение № 498 от 29.08.2019, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 498 29.08.2019 г. гр.

Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд - Търговище Девети състав

На двадесет и първи август 2019 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 123 по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

ПО

ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК:

Предявени са два кумулативно съединени иска в условие на евентуалност.

Предявен е главен иск за сумата от 2882 лв. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства/служебни аванси/ за периода от 01.07.2018г. до 31.08.2018г., с правно основание чл.211 КТ във вр.чл.207 ал.1 т.2 от КТ, и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД; , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. В първото открито заседание и преди доклада по делото, след направено уточнение от пълномощника на ищца /л.99-100/, е направено изменение по отношение само на процесния период, а именно: от 22.06.2018г. до

24.11.2018г. , без изменение на размера на претендираната сума.

Ищецът –

„СМВ-2010“ ООД-Търговище, представляван от управител В.Д.В., действащ чрез пълномощник – адв. С. *** / пълномощно на лист 2 по делото/ твърди в исковата си молба, че ответникът – И.Ц.И. е работил по трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 16 от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., прекратен по реда на чл.71 ал.1 от КТ. на длъжност “хххххххххххххххх“.

По повод изпълнение на трудовите задължения на ответника в България и в чужбина, ищецът е предоставял и ответникът е получавал фирмени средства като служебни аванси. Задължение на ответника е събирането, съхраняването, разходване и отчитане на предоставените му средства при упражняване на трудовите му функции, което е посочено и в раздел ІІІ,т.9 от длъжностната му характеристика. За целия период , докато е траело трудовото правоотношение - от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. ищецът превел по банковата сметка на ответника служебни аванси в размер на общо 3645.12 лв. Ответникът представил разходно оправдателни документи само за

763.12 лв., като за остатъка от 2882 лв., нито е представил документи, доказващи разходването по предназначение, нито е възстановил сумата на дружеството.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2882 лв. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства/служебни аванси/ за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., с правно основание чл.211 КТ във вр.чл.207 ал.1 т.2 от КТ, и в условие на евентуалност, в случай, че първият иск е отхвърлен – иск за същата сума, като неоснователно обогатяване, с правно основание чл.59 ЗЗД; , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Редовно призован в открито заседание, ищецът се представлява от пълномощника – адв. И. ***

/пълномощно на лист 64 по делото/, който поддържа иска с направеното уточнение в периода и по размер така, както е предявен и моли да бъде уважен, ведно със законните последици.

Ответникът – И.Ц.И.

***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Възразява, че никога докато бил на работа ищецът не е поставял въпроса за наличие на задължения на ответника или за липса на пари. В процесния период от 22.06.2018г. до 24.11.2018г. ответникът е пътувал общо 14 пъти до Румъния и обратно, като при всяко излизане от границата на „Дунав мост“ е заплащал такса 72 лв., а при влизането такса 73.67 лв. и само парите за тези такси са

2039.38 лв. Заплащал е паркинги и други разходи, които отчитал с необходимите счетоводни документи. В същия период е закупил 2 бр. месечни винетки за пътуване в Румъния или общо 462 лв. Винаги е представял своевременно счетоводни документи и касови бележки на работодателя и е отчитал всички направени разходи. Не дължи пари на ищеца, които са му предоставяни като служебни аванси. Редовно призован ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника – адв. А. Н. *** /пълномощно на лист 30 по делото/, който моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

ПО НАСРЕЩНИЯ

ИСК:

Предявени са в срока и по реда на чл. 211 от ГПК насрещни искове в размер на общо 3526.04 лв. за сумите, както следва: 1127 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.270 от КТ; 74.51 лв. – лихва за забава от датата на дължимо плащане на всяка една месечна заплата до предявяване на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД; 932.40 лв.-възнаграждение за извънреден труд за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл.262 ал.1 т.2 от КТ;

61.62 лв.- лихва за забава от датата на възникване на дължимо плащане на всяка една заплата до завеждане на иска-14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД;

1248 лв. – обезщетение при командировка за периода от 22.06.2018г. до 24.11.2018г., на осн. чл. 215 от КТ; 82.51 лв. – лихва за забава от датата на възникване на задължението на дължимо плащане на всяка заплата до завеждане на иска – 14.02.2019г., на осн. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът по насрещния иск - И.Ц.И. ***, твърди в исковата си молба, че е работил по трудово правоотношение при ответника в периода 22.06.2018г. до 24.11.2018г. на длъжност „хххххххххххххх“. В изпълнение на трудовите си задължения е пътувал от България до Румъния, като през целия период е управлявал 3 различни камиона, за които има пътни листи и следва да са осчетоводени при ответника. За целия процесен период ответникът му е изплатил едва 1438.94 лв. трудово възнаграждение.

Работодателят не му е изплатил остатък от трудово възнаграждение в размер на 1127 лв., като лихвата за забава от изискуемостта на всяка заплата до завеждане на иска е 74.51 лв. За целия период на действие на трудово възнаграждение ищецът не е почивал нито ден, работил и в съботите и неделите /по 20 бр. съботи и недели/. Ответникът не му е изплатил дължимото по чл. 262 от КТ увеличение на трудовото възнаграждение със 75 % т.е. извънреден труд за работа в почивните дни в размер на общо 932.40 лв. и лихвата за забава до завеждане на иска 61.62 лв. Ищецът е бил в Румъния минимум 78 дни.

Ответникът му е заплатил командировъчни в размер на 2963.36 лв. за целия период и е останал задължен за сумата от

1248 лв.-също обезщетение при командировка и сумата от 82.51 лв. лихва за забава до завеждане на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми. Редовно призован в открито заседание ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от пълномощника – адв. А. Н. ***, който поддържа насрещните искове така, както са предявени, ведно със законната лихва и разноските по делото и моли да се постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

Ответникът по насрещния иск - „СМВ-2010“ ООД-Търговище, представляван от управител В.Д.В., действащ чрез пълномощник – адв. И. ***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва насрещния иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Възразява, че е изплатил е в пълен размер трудовото възнаграждение на ищеца. По банков път му е превеждано нетното трудово възнаграждение, след приспадане на удръжките за данъци и осигуровки.

Оспорва твърдението на ищеца, че е работил без почивен ден, и в 20 съботи, и в 20 недели през процесния период. Ищецът по насрещния иск твърди, че е бил в Румъния 78 пъти, а в писмения отговор по първоначално предявения иск твърди, че е бил в Румъния 14 пъти т.е. има противоречие. Редовно призован в открито заседание , ответникът п о насрещния иск се представлява от адв. И. ***, който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, а и видно от представените писмени доказателства, те са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 16/22.06.2018г.

, считано от 22.06.2018. на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ /за неопределено време/ във връзка с чл.70 от КТ /със срок за изпитване – шест месеца/ и прекратено със заповед № 13/24.11.2018г., на осн. чл. 71 ал.1 от КТ - по инициатива на работодателя в срока уговорен в негова полза, считано от 24.11.2018г. , като последната заповед е връчена с обратна разписка на 15.12.2018г.

Няма спор, че съгласно визирания трудов договор, ищецът е бил назначен на длъжност „ххххххххххххххххххххххххх“ , с основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв. и ДТВ – за клас 0.60 % за една година стаж по специалността., което се изплаща окончателно – до 25 число на следващия месец. Няма спор, че по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника в България и в чужбина, ищецът е предоставял и ответникът е получавал фирмени средства като служебни аванси. Видно от подписаната от работника на 22.06.2018г. длъжностна характеристика, едно от основните длъжностни задължения, регламентирано в раздел ІІІ. т.9 е , че носи материална отговорност за получените от него фирмени парични средства и използването им по предназначение, като всички неизразходвани суми или разходвани, но неотчетени, подлежат на възстановяване.

От показанията на св. Т. И. – брат на ответника по първоначално предявения и ищец по насрещния иск И.Ц.И., се установи, че брат му е превозвал товари от Шумен до Букурещ в Румъния. Случвало се е свидетелят да пътува с брат си и от там има непосредствени впечатления, че преди преминаване на ГКПП „Дунав мост“ плащал такса с карта, по която работодателят му превеждал пари, от българска страна, но тъй като в Румъния се плащало с леи - изтеглят се пари в

България , обменят се в леи в Румъния и с тях се плащало за обратно преминаване на моста – при завръщане в България. Когато завода в Румъния е затворен или когато са почивни дни и няма как товара да се разтовари, тогава И. оставал да преспива в Румъния и да се връща на следващия ден в България. Когато оставал в Румъния е можел да преспива навсякъде , преспивал е в камиона на паркинг. Горивото на камиона се зареждало и се плащало с карта в България. Случвало се е и в Румъния да се зарежда гориво, но там се плащало в леи.

От първоначалното писмено заключение на вещото лице Е.В. по съдебна икономическа експертиза ведно с приложенията, /л. 88-98/ и от допълнителното писмено заключение /л.

33-143/, след извършена проверка в счетоводството на ответника-работодателя, потвърдено в открито заседание , се установи следното: 1. Размерът на предоставените на шофьора И.Ц.И. фирмени парични средства под формата на служебни аванси през целия процесен период 22.06.2018г. до 24.11.2018г. са в размер на общо 11493.04 лв., като всичките са с основание „служебен аванс“ и само по банков път с едно изключение - сумата от 750 лв. изплатена на 26.06.2018г. е „в брой“ /таблица на лист 134 по делото; 2. От предоставените парични средства с основание „служебен аванс/, посочени в т.1 работникът е отчел общо 6956 лв. , като за останалата сума от 4537.04 лв. изобщо не са предоставени разходно оправдателни документи.; 3. Не е било извършвано прихващане между неотчетените от работника парични средства и дължимите му от работодателя на работника трудови възнаграждения и обезщетения при командировки в периода от 01.07.2018г. до 31.08.2018г. , но е извършено по-късно прихващане със сумата от 701.56 лв. формирана от нетните заплати за м. Х.2018г. и за м. ХІ.2018г. /395.75 лв. + 305.81 лв./ , така че остават неотчетени фирмени средства в размер на 3835.48 лв. целия процесен период 22.06.2018г. до 24.11.2018г..; 4. Тежкотоварните автомобили на работодателя, които са пътували от България до Румъния са три:

„ДАФ-430“ с ДК № Т3567ТН, „ДАФ-480“ с ДК № Т6457МТ и

Разпечатката съдържа 52 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d489ae15-57c7-4bb0-8953-84d617e8256d