Решение № 951 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500283 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №5229/27.11.2025г. по гр.д.№14440/2024г. по описа на РСПловдив,III гр.с-в,с което e уважен предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24351,84лв.,представляващи получена на отпаднало основание-развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и изпълнение на строителство от 13.05.2022г.,сключен между страните за закупуване на магазин №3,гараж №5 и гаражно място 3-4 от бъдеща жилищна сграда с магазини,гаражи,дентален кабинет,подлежаща на изграждане в ПИ:******* по КК и КР на гр.П.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на задълженето.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна,както и да уважи предявеният насрещен иск за заплащане на неустойка по договора в размер на 730,56лв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца И. К. от една страна и от друга страна ответника е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижими имот,с който същите са закупили магазин 1

№3,гараж №5 и гаражно място 3-4 от бъдеща жилищна сграда с магазини,гаражи,дентален кабинет,подлежаща на изграждане в ПИ:******** по КК и КР на гр.П.,като е било уговорено плащане на 48 703,69лв. в срок до десет работни дни от датата на сключване на договора,а остатъка от сумата при извършване на продажбата.Видно от представените доказателства по делото сумата от 4351,84лв. е била внесена на каса в дружеството,като за целта е издадена фактура и касов бон,а останалата сума в размер на 20 000лв. е била преведена по банков път.Сумата е следвало да бъде внесена от двамата купувачи общо,като същите са приели,че същата следва да бъде внесена по наполовина от тях.Няма наличие на солидарност и такава не е уговаряна между купувачите.В двугодишен срок до 13.05.2024г. строителят е следвало да построи сградата с посочените обекти в нея и да извърши продажбата им на купувачите.Тъй като това не е било сторено въззиваемият по настоящото производство е развалил едностранно договора с продавача,тъй като строителството не е било започнало,като за целта са били изпратени две съобщения по имейл на дати 23.07.2024г. и 14.08.2024г.,с които ответника е бил поканен да възстанови получените от него суми на отпаднало основание,поради прекратяването на договора едностранно от ищеца.Жалбоподателят оспорва качеството на упълномощено лице на адв.М.,която е изпратила поканите за разваляне на договора,като счита,че няма упълномощаване,но в съдебната практика се приема,че дори и да няма упълномощаване към момента на извършване на действията,ако тези действия бъдат потвърдени в един по-късен момент,то упълномощаването е налице.В настоящия случай това е така,защото със завеждането на исковата молба упълномощаването е станало факт и същото не е оспорено от упълномощителя.Следователно може да се приеме,че е налице разваляне на договора между страните.А договорът е развален между страните,тъй като неизправна страна се явява ответника,който в уговорения в договора срок,а именно 13.05.2024г. не е извършил построяване на посоченото в договора и прехвърляне на собствеността на ищеца и И. К.Още повече,че поканата за изпълнение на договора е била изпратена на посочения в същия адрес и ответника е бил уведомен за намеренията на ищеца.

В настоящото производство ищецът при условията на пълно и главно доказване успя да докаже,че неизпълнението на договора се дължи единствено на невъзможността ответника да му предостави недвижимите обекти,предмет на предварителния договор за продажба,тъй като същите не са били построени от него в предвидения по договора срок.Следователно той се явява изправна страна,а дружеството-ответник е неизправната страна,поради което изправната страна има право на разваляне на договора,поради факта,че вече не е заинтересован да получи вещта/ите/ в своя патримониум,което се дължи на забавата на строителя.

Решението е обжалвано и по отхвърления насрещен иск,предявен от жалбоподателя спрямо въззиваемия за заплащане на неустойка,но такава се дължи само на изправна по договора страна,а от всичко описано по-горе става ясно,че в случая изправната страна се явява ищеца,поради което същия не дължи претендираната неустойка.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира 2 първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като първоинстанционния съд е достигнал до същите правни изводи и е постановил правилно решение.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна,които обаче са оспорени като прекомерни от жалбоподателя,но настоящата инстанция намира,че следва да ги присъди в пълен размер,тъй като съобразно НВАР разноските за адвокатско възнаграждение не надхвърлят определения в същата минимум,поради което следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1326 евро за настоящата инстанция.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5229/27.11.2025г. по гр.д.№14440/2024г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

ОСЪЖДА „********** да заплати на Б. С. З. с ЕГН-********** от гр.***********,чрез адв.М. М. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 1326 евро/хиляда триста двадесет и шест евро/за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3