Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28261 от 04.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58050/2024
Вид
Определение № 28261
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28261 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110158050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси.

Образувано е по молба вх. № 70221/05.03.2026 г. от процесуалния представител на ищеца А. И. адвокат Д. М. за възстановяване на сумата в размер на 50 лева (25,56 евро), представляваща недължимо внесена държавна такса по делото извън присъдената с влязло в сила Решение № 5609/30.03.2025 г. по гр. д. № 58050/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

По така направеното искане съдът намира следното:

Съгласно чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, които са дължими при предявяването на иска, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 3 и чл. 4. б. "а" от Закона за държавните такси. Следователно държавната такса се дължи за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на съдебно предявения спор по същество. Разпоредбата на чл. 4б ЗДТ предвижда, че недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Предмет на проверка в производството по чл. 4б ЗДТ е единствено дали към момента на плащането е било налице законово основание за събиране на съответната държавна такса.

Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на връщане подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.10.2024 г., от А. Н. И. против „СТИК-КРЕДИТ“ АД с искане Договор за паричен заем № 925741/30.01.2023 г. да бъде прогласен за недействителен, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 29 от съглашението, предвиждаща неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, да бъде прогласена за недействителна. От изложеното следва, че съдът е сезиран с съединени при условията на евентуалност искови претенции – главен иск за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит и евентуален иск за прогласяване 1 нищожността на отделна договорна клауза. Съдът намира, че двата иска не защитават един и същ материалноправен интерес, поради което ищецът дължи внасяне на държавна такса по всеки един от тях или общо сумата в размер на 100 лева. Главният иск цели отпадане на действието на договора в неговата цялост, респективно настъпване на всички предвидени в закона последици от обявяването му за недействителен. При уважаването му се заличава основанието за съществуване на цялото договорно правоотношение между страните, респ. налице е основание за връщане на даденото по договора извън чистата стойност на кредита.

За разлика от него евентуалният иск има различен предмет и посредством предявяването му ищецът защита различен свой интерес, а именно прогласяване нищожността на конкретна договорна клауза, при запазване действието на останалите договорни уговорки. При уважаване единствено на този иск договорното правоотношение продължава да съществува, като отпада единствено действието на конкретната уговорка, предмет на оспорване.

Следователно двата иска предполагат различни материалноправни последици и защитават различни субективни права, поради което не може да се приеме, че са насочени към защита на един и същ интерес по смисъла на чл. 72 ГПК.

Именно това разрешение следва и от действащата редакция на чл. 72 ГПК. След изменението на закона критерият за определяне на дължимата държавна такса не е начинът на обективното съединяване на исковете, а дали чрез тях се защитават един или различни интереси. В подкрепа на изложеното е и Определение № 584/12.03.2024г. по ч. търг. д.

№183/2024 на ВКС, II ТО съгласно което видът на съединяването – кумулативно или евентуално – сам по себе си не е определящ за размера на дължимата държавна такса, а решаващо значение има защитаваният материалноправен интерес. Когато предявените искове защитават различни интереси, държавна такса се дължи за всеки от тях. Дължимостта на държавната такса се преценява към момента на упражняване правото на иск, а не към момента на приключване на съдебното производство. Последващото процесуално развитие на делото, включително обстоятелството, че поради уважаването на главния иск съдът не е пристъпил към разглеждане на евентуалния иск, не може с обратна сила да превърне вече дължимата държавна такса в недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ.

Противното разбиране би означавало размерът на дължимата държавна такса да бъде поставен в зависимост не от обема на упражнената от страната съдебна защита към момента на сезиране на съда, а от последващия изход на съдебния спор. Подобно разрешение противоречи както на характера на държавната такса като публично вземане, дължимо при упражняване на правото на иск, така и на разпоредбата на чл. 4б ЗДТ, която допуска връщане единствено на недължимо платени или надвзети такси.

Ето защо съдът намира, че внесената по делото държавна такса в размер на 100 лева е била дължима към момента на предявяване на исковете, поради което не са налице предпоставките на чл. 4б ЗДТ за нейното възстановяване. Извод за противното не следва от обстоятелството, че с оглед изхода от спора в тежест на ответника е възложено да заплати направените разноски единствено във връзка с главния иск, тъй като съединяването на исковите претенции, респ. поредността, в която биват разгледани от съда, е обусловена от 2 волята на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 70221/05.03.2026 г. от процесуалния представител на ищеца А. И. адвокат Д. М. за възстановяване на сумата в размер на 50 лева (25,56 евро), представляваща недължимо внесена държавна такса по делото извън присъдената с влязло в сила Решение № 5609/30.03.2025 г. по гр. д. № 58050/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3