Решение № 260004 от 13.01.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 13.01.2026 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Камелия Славкова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 676 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 429, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 493, ал.

1, т. 5 от КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Ищците – С.М.С. и В.С.М. твърдят, че на 14.03.2020г. на автомагистрала „Струма“, М.И.М., водач на л.а. „Аули А4“ с per. № ******нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия, вследствие на което реализирал ПТП, като ударил попътно и пред него движещия л.а. „Фолксваген Поло“, с per. № ******, причинявайки смъртта на водача му - Л.С.М., син на първия ищец и брат на втория. Ищците много тежко понасят смъртта на Л.М..

Приживе били много близки и новината за неговата преждевременна и неочаквана смърт им носи неописуема скръб и мъка. Семейството им е сплотено, между тях имало установени силни връзки на обич и подкрепа, които са безвъзвратно прекъснати от нелепата и безвременна смърт на Л.. Първият ищец е загубил подкрепа в живота, отчаян от смъртта на своя син, станал е затворен и отчужден от заобикалящия го свят. Приживе между вторият ищец и брат му е установена особено силна връзка, надхвърляща по интензитет обикновената връзка между братя. Те са били неразделни, подкрепа един за друг, както морална така и финансова. Вторият ищец много тежко преживява смъртта на своя брат. Той е съкрушен и няма желание да се вижда с приятели и близки. Посочват, че за л.а. „Ауди” с per. № ******има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „ЕВРОИНС” АД, за която е издадена полица №BG/07/519003156270, валидна към датата на ПТП. Твърдят още, че предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но ответникът не определил и не изплатил такова в тримесечния срок. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати сумите, както следва:

- 180 000 лева на първия ищец - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 14.03.2020г.

/датата на ПТП/ до окончателното изплащане на сумите;

- 26 000 лева, част от 180 000 лева на втория ищец - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 14.03.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 329.

След изтичане на определения от съда срок, процесуалният представител на ищеца – В.М. е депозирал по делото писмена защита.

Ответникът - ЗД „ЕВРОИНС” АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:

- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена със ЗД „ЕВРОИНС” АД относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4”, с per. № ******и

- настъпилото на 14.03.2020г. ПТП.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП

– то, както и наличието на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорва наличието на описаните в исковата молба неимуществени вреди, тъй като по делото не са представени доказателства за това. Счита, искът на втория ищец за неоснователен за сумата над 5 000 лева на основание чл. 493а от КЗ във връзка с § 96 от ПЗР на КЗ. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е бил без поставен обезопасителен колан. Поддържа, че пострадалато лице е допуснало и други нарушения на ЗДвП, но моли да му бъде дадена възможност да конкретизира това си възражение след снабдяване с материалите от досъдебното производство. Оспорва и акцесорната претенция, като заявява, че на 11.06.2020г. е заведена претенция по чл. 380 КЗ от ищците. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като му се присъдят направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В направения доклад по делото с определение от 09.05.2022г. съдът е дал възможност на ответника най – късно в насроченото съдено заседание да депозира писмена молба с препис за ищците, в която да се съдържа конкретизация на направеното от него възражение, че пострадалото лице е нарушило ЗДвП при управление на лекия автомобил, преди настъпване на процесното ПТП. Във връзка с предоставената възможност на ответника му е издадено и съдебно удостоверение на 13.05.2022г. /л. 116 от делото/. Насроченото първо съдебно заседание по делото е отменено, тъй като с определение от 31.05.2022г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на нохд №231/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник. С определение от 21.09.2023г. производството по делото е възобновено и първото проведено редовно съдебно заседание е на 09.10.2024г. /тъй като е имало частно производство пред САС/. С молба от 12.12.2023г. с вх. №293089 ответникът е конкретизирал направеното от него още в отговора му възражение за съпричиняване като е посочил, че пострадалото лице при предприемане на маневра навлизане в лява пътна лента, преди да навлезе, не се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците в движението /нарушил е чл. 25, ал. 1 от ЗДвП/, не е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /нарушил е чл. 25, ал. 2 от ЗДвП/ и не е подал ясен сигнал за предприемане на маневра /чл. 26 от ЗДвП/. Съдът като взе предвид, че конкретизацията на направеното възражение за съпричиняване, е направено в определения от него срок, счита, че същото следва да бъде разгледано в настоящото производство. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е представил списък съгласно чл. 80 от ГПК на претендираните от тази страна разноски /л. 331/.

По делото /л. 168/ е представен препис - извлечение от акт за смърт на ищеца С.М.С., починал на 04.05.2022г. С определение от 21.09.2023г. на основание чл. 227 ГПК е конституирана като ищец по делото А.Л.Й. – дъщеря на починалия му син Л.М., а с определение от 17.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 479/2024г. по описа на САС, на основание чл. 227 ГПК е конституиран и В.М.С. като ищец по делото, в качеството му на наследник – син на С.С..

Ищецът – А.Л.Й. също в последното съдебно заседание по делото е представила списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /л. 324/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- сключване на договор застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и - настъпване на процесното ПТП.

По делото на л. 7 е представено удостоверение съпруг/а и родствени връзки на втория ищец, издадено на 14.05.2020г., с изх. №РВЕ20 – УГО01 – 2697 от Столична община, район Възраждане, от което се установява, че първият ищец е баща на починалото лице, като към датата на настъпване на процесното ПТП е бил на 93 години, вдовец, а вторият ищец – негов брат /няма други братя или сестри/, към датата на настъпване на процесното ПТП е на възраст – 67 години, има семейство – съпруга и две деца – син и дъщеря, а починалото лице към датата на ПТП е бил на възраст – 66 години.

По делото е представена и приета писмена претенция от ищците изпратена до ответното дружество, в която те са направили искане за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди относно процесното ПТП. Същата е входирана при ответника на 11.06.2020г. /л. 99 - 100/ С присъда № 19 от 19.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 231/2021 . по описа на Окръжен съд – Перник, е признат за виновен М.И.М. в това, че на 14.03.2020г. на АМ „Струма", на км.38+500 с посока на движение от гр. Перник към гр. Дупница, при управление на лек автомобил марка „Ауди", модел „А4", с рег.№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - превишил максимално допустимата скорост на движение на моторни превозни средства от категория „В" на Автомагистрала -140 км/ч, като се движел със скорост от 171 км/ч, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на Л.С.М.. С решение № 146 от 27.05.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 30/2022 г. по описа на САС, НО, 4-ти състав е потвърдена присъда №19 от 19.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 231/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник. С решение №181 от 17.05.2023г., постановено по н.д. №246/2023г. по описа на ВКС е оставено в сила решение №146 от 27.05.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 30/2022г. по описа на САС, НО, 4-ти състав. На л. 193 – са представени мотиви към присъдата, в която е описан механизма на настъпване на процесното ПТП.

Подсъдимият, който се е движел със скорост от 171 км/ч, при добра видимост, е забелязал движещият се пред него лек автомобил, управляван от Л.М.. М.е предприел маневра „изпреварване“, като за целта се е преустроил в лява пътна лента. В момента, в който управляваният от него автомобил се е намирал на 55 метра от другия лек автомобил, управляван от пострадалия, последният е променил посоката си на движение като е започнал да се изнася от дясната към лявата пътна лента. М.възприел това и веднага, преди още другият лек автомобил да навлезе в неговата пътна лента, задействал аварийно спирачната система на управлявания от него автомобил, отклонявайки го незначително на ляво. Но предвид скоростта и на двамата автомобили и малкото място между тях е последвал удар, леко кос, между предната част на управлявания от М.автомобил и задната част на управлявания от пострадалия автомобил. В мотивите е посочено, че ограничението на скоростта за този пътен участък е 140 км/ч. В мотивите е прието, че смъртта на Л.М. е настъпила от тежката съчетана черепно – мозъчна, шийна, гръдна и коремна травми. Посочено е, че действително М. е предприел внезапна маневра /без подаване на мигач/ за престрояване от едната лента в другата, в която се е движел М.. Но същевременно е прието, че ако М.се е движел с разрешената скорост от 140 км/ч при този механизъм на ПТП е могъл да спре, без да настъпи удар.

По искане на ищците е разпитан свидетелят С. В.М. – син на ищеца В.С.М.. Свидетелят посочва, че приживе между дядо му С.С. и неговите синове – В. и Л.съществува близка връзка. Живели на близко разстояние един от друг /С. в кв. Борово, Л.– кв. ******/. Събирали се в апартамента на дядо му. Свидетелят описва, че приживе чичо му – Л.имал прекрасно семейство, но съпругата му починала, а дъщеря му след това се омъжила в гр. Ямбол и той живеел сам. Най-близките му хора в София останали неговият баща– С.С. и брат му В.С., като всеки имал ключ за дома на другия. Относно дядо си посочва, че той също е живеел сам, след като преди 13 години е починала баба му. Отношенията между братята били повече от близки. След като разбрал за ПТП, В.С. е бил човекът, който е трябвало да го разпознае. Той рухнал физически и психически. Отслабнал драстично. С.С., след като научил за загубата на детето си, отказвал да излиза от апартамента си повече, спрял да се храни и не успял да го преживее. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищците съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него са описани телесните увреждания, получени от Л.С.М., в резултат на процесното ПТП. Вещото лице посочва, че предвид травматичните увреди на пострадалия Л.С.М., охлузвания ожулвания, аутопсионен протокол няма външни следи по тялото на починалия от поставен предпазен колан. Вещото лице посочва, че поставеният предпазен е ефективен при челен удар и скорост до 70 км/ч. В случая първия удар е отзад, колана е неефективен, силата на удара е 171+ 82 км/ч.