Определение № 3738 от 25.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3738 гр. София, 25.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002100145 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. К., Й. Н. К., И. Н. К. и Д. Н.

К., чрез адв. А. против решение № 169/11.10.2023 г. по в.гр.д. № 264/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което като е потвърдено решение № 479/18.04.2023 г. по гр.д. № 1936/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. Д. Д. и Яно Д. Я., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.07.1996 г., обективиран в нот.акт № 29, том XXV, дело № 6642/1996 г. по описа на нотариус Ганчев с район на действие Районен съд Варна, по силата на който Й. Й.ов К. е прехвърлил на съпругата си Христина Василева Станчева, собствената си ½ ид.ч. от жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Ружа“ №20, към улицата с идентификатор № *** с предназначение жилищна сграда, със застроена площ от 61 кв.м., както и 137/630 кв.м. ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 630 кв.м. с идентификатор ***, с начин на трайно ползване:ниско застрояване съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп.директор на АГКК, при твърдения, че договорът е без основание, тъй страните са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 11.03.1997 г., до 1/24 ид.ч. от 1 жилищната сграда и 137/7560 ид.ч. от поземления имот, за всеки от ищците / или общо до 4/24 ид.ч. или 1/6 ид.ч.:, както и евентуален иск с правно основание чл.34 ЗЗД за връщане на същите идеални части, като дадени по нищожен договор.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се нарушение на нормата на чл.26, ал. 2, предл.4 ЗЗД по отношение на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане; допуснати процесуални нарушения - мотивната част на решението е хаотична и в противоречие с правилата на логиката, поради което и изводите на съда са погрешни, като не са изложени мотиви за съществените въпроси; нарушени са принципите на а чл.12, чл.8 и чл.9 ГПК, тъй като съдът не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на всички доказателства по делото и доводите на страните; нарушение на нормата на чл.273, във вр. чл.236, ал.2 ГПК, тъй като съдът не е изложил мотиви, в които да е посочил исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Твърди се и необоснованост на решението, тъй като преценката на доказателствата е направена неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по множество материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със задължителна и казуална практика на ВС и ВКС. Бланкетно се поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение. Първата група въпроси /от 1 до 5/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради привидност /относителна или абсолютна/ на договора за прехвърляне на имот в частта за минали грижи и издръжка; за подлежащите на доказване факти и обстоятелства; чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че грижите и 2 издръжката за минало време са били предоставени - на ищеца, претендиращ нищожността на договора поради привидност или на ответника – приобретател по договора, както и относно обема на дължимите грижи и издръжка при липса на конкретна уговорка в договора, респ. дължат ли се както грижи, така и издръжка. По тази група въпроси не се сочи задължителна или казуална практика на ВС и ВКС, на която въззивното решение да противоречи, а и самите въпроси очевидно не са във връзка с настоящия казус, чиито предмет са единствено главен иск по чл.26, ал.2, предл. 4 ЗЗД и евентуален по чл.34 ЗЗД. Втората група въпроси /от 6 до 12/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради липса на основание на договор за издръжка и гледане в частта за бъдещите грижи и издръжка в хипотезата на предстояща, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя и последната действително да е настъпила; за значението на характера на заболяването, момента на възникването му, прогнозата за преживяемост от медицинска гледна точка и здравословното състояние на прехвърлителя; за правното значение на знанието на прехвърлителя и на приобретателя за предстоящата близка и неизбежна смърт на прехвърлителя с оглед поставената му диагноза и дадената прогноза за преживяемост; за значението на периода от време, който е изминал от сключване на договора до настъпване на смъртта на прехвърлителя; за значението на субективната убеденост за излекуване у прехвърлителя или у приобретателя по договора и приравнява ли се тя на незнание за предстоящата, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя, която в действителност е настъпила и какво е значението на полагането на т.нар. „палеативни грижи“ за пациента – прехвърлител при преценка налице ли е знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя. По тези въпроси се поддържа допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на IV г.о. и решение № 384/10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на III г.о. Третата група въпроси /от 13.1 до 15/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност на нотариалното действие поради нарушение на чл.579, ал.1 и ал.2 ГПК и води ли то до нищожност на сключения договор за издръжка и гледане; до задължението на нотариуса при прилагане на тази разпоредба да посочи в нотариалния акт изрично дали се касае до неграмотност или до недъгавост и в какво се изразява тя и поради 3 която лицето не може да се подпише и да изпише имената си; за характера на физическото увреждане /вродено или придобито/ - дали то следва да води до невъзможност лицето изобщо да не може да положи подпис или само до невъзможност да положи идентифицируем такъв и дали причината за недъгавостта следва да е трайна, за да има основание да се приложи чл. нормата на 579 ГПК и може ли последната да се прилага в нотариалното производство по свободна преценка на страните или нотариуса. И по отношение на тази група въпроси, не се сочи, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС. Четвъртата група въпроси /от 16.1 до 18.3/ са във връзка със задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелна преценка на същите; да обсъди всички доводи и възражения на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; за преценката на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК, ведно с всички други доказателства по делото и излагането на мотиви, обосноваващи извод за заинтересованост на конкретен свидетел и мотиви защо се кредитират или не се кредитират показанията на конкретен свидетел. Поддържа се, че по така повдигнатите процесуалноправни въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тази, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 260/30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о., № 123/30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г., III г.о., № 380/02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г., III г.о., № 232/20.03.2009 г. по гр.д.

№ 2716/2008 г., IV г.о., № 27/22.04.2019 г. на IV г.о., № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г., IV г.о., № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о., № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г., IV г.о., № 422/3.06.2010 г. по гр.д.

805/2009 г., I г.о. и № 251/27.07.2015 г. по гр.д. № 6970/2014 г., IV г.о.

Ответната страна по жалбата – Я. Д. Я., чрез адв. Г., в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че голяма част от формулираните в изложението въпроси, са неотносими към конкретния случай, тъй като не са били предмет на разглеждане в процеса и се отнасят до искове, които не са били предявени по делото. Друга част от въпросите не са правни, а фактически и касаят правилността на решението, поради което не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. По 4 същество се поддържа, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. Г. безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Ответната страна по жалбата - М. Д. Д., чрез адв. П. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поддържа, че голяма част от формулираните в изложението въпроси, са неотносими към спора по делото и съответно въззивният съд не се е произнасял по тях. По останалите въпроси се поддържа, че не са налице сочените допълнителни селективни критерии. По същество поддържа, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД, въззивният съд след пълен анализ на събраните по делото писемени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел че процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между съпрузите Й. Й.ов К. и Христина Василева Станчева на 23.07.1996 г., не е нищожен поради липса на основание. За да достигне до този извод съдът е съобразил и кредитирал заключенията на двете съдебно-медицински експертиза, че заболяванията на прехвърлителя са с хроничен и прогресиращ ход, но от медицинска гледна точка няма възможност да се определи при така наличните заболявания какво би била продължителността на живота, съответно кога може да настъпи смъртен изход. От събраната по делото медицинска документация и от експертните заключения е установено, че смъртта на прехвърлителя е настъпила повече от седем месеца след сключване на договора, но не от счупването на тазобедрената става, а от настъпил втори инсулт, който обаче не е бил медицински прогнозируем към датата на сключване на договора, че със сигурност ще настъпи, вкл. като се има предвид наличната хипертонична болест, III стадий, сърдечно-мозъчна форма.

Въззивният съд е съобразил изцяло и трайната съдебна практика на ВКС, според която предпоставките за приложението на основание за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание, е наличието на заболяване, 5 предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите инсулти, сърдебносъдови инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание, като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец. Посочил е също така, че допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и неговото влошено здравословно състояние, при липса на видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и при липсата на диагноза за неизлечима болест, именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаван на здравето, е основанието за сключване на договор за издръжка и гледане. В конкретния случай съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред за прехвърлителя, предвид здравословното му състояние след преживян, макар и по-лек инсулт, две години преди сключване на договора, наличната хипертонична болест на сърцето, а впоследствие и счупването на тазобедрената, е основанието за сключване на процесния алеаторен договор, поради което съдът е приел че искът по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е неоснователен и съответно и обусловения от него иск по чл.34 ЗЗД също е неоснователен.