Определение № 49 от 25.01.2021, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 101/2020
- Вид
- Определение № 49
- Подписан
- 25.01.2021
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА БЯНОВА НЕЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал.2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал.2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 27а · Закон за правната помощ
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49/25.1.2021г. гр. Ямбол
Ямболският административен съд, пети състав, в закрито заседание на 25.01.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА при секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 101 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба вх.№49/08.01.2021г. с искане от Председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на жалбоподателя Д.К.Р. в производството по настоящето дело.
Иска се на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП/, присъждане на сумата, определена с Решение №ЯБ-1201-18996/04.11.2020г. и издаване на изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
В определения от съда срок становище по молбата е постъпило от Директора на ТП Държавно горско стопанство „Тунджа-Ямбол“ с изявление, че претенцията на лицето, което е получило правна помощ е оставена без разглеждане и не са налице основания за осъждане на ТП Държавно горско стопанство „Тунджа-Ямбол“ за заплащане на разноски, като ако съдът счете искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за основателно – същите да се възложат в тежест на лицето Д.К.Р..
От участващите по делото Д.К.Р., чрез процесуалния му представител адв.С.Д. ***, и от Общинската служба по земеделие „Тунджа-Ямбол“ не е постъпило становище.
За да се произнесе по молбата съдът установи следното:
Адм.д.101/2020г. на Административен съд Ямбол е било образувано по нередовна жалба, оставена от съда без движение. По молба на жалбоподателя Д.К.Р., с Определение161/04.06.2020г. съдът е предоставил на същия правна помощ, с Определение №173/16.06.2020г. е назначил адвокат С.Д. *** за негов процесуален представител.
Делото е приключило с Определение №221/13.07.2020г., с което съдът е оставил без разглеждане молба вх.№815/13.05.2020г., уточнена във вид на жалба с вх.№1188/29.06.2020г. от Д.К.Р. ***, чрез адвокат Д. *** по чл. 256, ал. 1 от АПК, срещу бездействие на Общинска служба по земеделие “Тунджа-Ямбол“ и ТП Държавно горско стопанство „Тунджа“-Ямбол за извършване на необходимите действия имот № 841112 да се премести в имот № 841127, находящ се в горска територия в землището на с. М., община „Тунджа“, съотв. и производството по делото е прекратено. По реда на инстанционния контрол с Определение №14358/19.11.2020г. по адм.д.№11987/2020г.
ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Д.К.Р. против Определение №221/13.07.2020г. по адм.д.101/2020г. на Административен съд Ямбол.
С Решение №ЯБ-1201-18996/04.11.2020г. на Председателя на НБПП на осн. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ е определено възнаграждение на адвокат С.Д. ***, осъществил правна помощ на лицето Д.К.Р., в размер на 200лв.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. По делото правна помощ на Д.К.Р. е предоставена на основание чл. 23, ал.2 и ал. 3 от ЗПП по преценка на съда, а не в хипотезата на ал. 1, поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл. 78, ал. 7. Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – жалбата на лицето, което е получило правна помощ, е оставена без разглеждане. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице.В настоящия случай не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ. Освен това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото противната страна, като участник в производството, който извод се налага както от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между останалите алинеи на чл. 78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото на Административен съд Ямбол, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и жалбоподателя са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са неприложими.
След като в случая не са налице хипотезите по чл. 78, ал. 7 от ГПК, при които е предвидена възможност за възстановяване на разноските в полза на НБПП, то направените за правната помощ разноски, в случая представляващи изплатено възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП, което, по арг. от чл. 94 ГПК и чл. 2 и чл.23, ал.2 от ЗПП, осигурява безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата на лицата, които отговарят на изискванията за това.
Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия правна помощ жалбоподател на направените разноски за адвокатско възнаграждение и претенцията на Националното бюро за правна помощ е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба вх.№49/08.01.2021г. с искане от Председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане в полза на НБПП на разноски за възнаграждение на адвокат С.Д. ***, определено с Решение №ЯБ-1201-18996/04.11.2020г. на Председателя на НБПП в размер на 200лв. за осъществена правна помощ на жалбоподателя Д.К.Р. в производството по адм.д.101/2020г. на Административен съд Ямбол.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Върховния административен съд от съобщаването му.
Препис да се връчи на жалбоподателя чрез назначения му процесуален представител, Общинската служба по земеделие „Тунджа-Ямбол“, ТП Държавно горско стопанство „Тунджа-Ямбол“и на Председателя на НБПП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете