Решение № 2223 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2223 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100106871 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от М. Е. М. против П. на Р.Б. осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 1800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.11.2019г. до изплащането.

Твърденията на ищеца са за образувано и водено против него ДП № 1622/2016г. по описа на 08 РУ-СДВР, по което бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.198, ал.1 НК. Бил задържан за срок от 72 часа, а впоследствие за период от осем месеца с наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С присъда от 22.04.2019г. по НОХД № 16165/2017г. по описа на СРС, 104 състав, бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 19.11.2019г. Твърди като последица от наказателното производство да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени добро име, чест и достойнство, ограничаване правото на придвижване поради взетите мерки за неотклонение, негативно отражение върху семейния и социален живот, за които претендира заплащането на неимуществени вреди. Твърди също да е заплатил възнаграждение на адвокат за защитата му в наказателното производство, съставляващо имуществена вреда, обезщетяването на която също претендира от ответника.

1

Ответникът оспорва исковете по съображения за липса на причинна връзка между заявените вреди и оправдателната присъда, прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и доказателства за направен разход за адвокат, поради което не е налице имуществена вреда. Сочи, че наказателното производство се е развило в разумен срок, а наличието на минало осъждане определя по-нисък интензитет на търпените вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не е спорно образуването на 23.11.2016г. на досъдебно производство № 3383ЗМК-1622/2016г. по описа на 08 РУ-СВДР, по което с постановление от 28.11.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 НК за това, че на 22.11.2016г. в асансьор на вх.А, бл.22 в гр.София, ж.к.Дружба отнел чужда движима вещ-златен пръстен от владението на Р.К.-ДиМ.а с намерение противозаконно да я присвои чрез употреба на сила. С последващо постановление от 02.08.2017г. за привличане на обвиняем е конкретизиран предмета на престъплението и неговата стойност.

С постановление от 28.11.2016г. на СРП ищецът е задържан за срок от 72 часа, а по искане на прокурора образувано НЧД № 20815/2016г. на СРС, 93 състав, по което с определение от 30.11.2016г. спрямо него взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

С определение от 08.12.2016г. по ВНЧД № 5426/2016г. на СГС първоинстанционното е отменено, вместо което наложена мярка „задържане под стража“.

С определение от 22.01.2017г. по НЧД № 982/2017г. на СРС, 6 състав, потвърдено с определение от 31.01.2017г. по ВНЧД № 328/2017г. на СГС, е оставена без уважение молба на ищеца за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

Въз основа последваща молба с определение от 26.04.2017г. по НЧД № 7087/2017г. на СРС, 122 състав, потвърдено с определение от 04.05.2017г. по ВНЧД № 1999/2017г. на СГС, отново е оставено без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение.

Поради изтичане М.ално предвидения в закона срок по отношение мярката за неотклонение на основание чл.63, ал.5 НПК прокурор при СРП разпоредил на 28.07.2017г. освобождаване на ищеца.

По внесен на 19.09.2017г. от СРП обвинителен акт е образувано НОХД № 16165/2017г. по описа на СРС, 104 състав. След проведени десет съдебни заседания на 22.04.2019г. съдът постановил присъда, с която ищецът признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. След протест на прокурора присъдата е потвърдена с решение № 950/19.11.2019г. по ВНОХД № 3496/2019г. на СГС и влязла в сила на 19.11.2019г.

2

При горното са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез процесуалния субституент П. на Р.Б., за причинените на ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно поведение на длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.

Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление от общ характер-грабеж по чл.198, ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода /тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/.

Спрямо него е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, търпяна за период от осем месеца, в който е бил възпрепятстван във възможността да се придвижва свободно.

Наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза е продължило 3 години, което е в границите на разумния срок.

По делото са разпитани свидетелките Й. М.а /майка на ищеца/ и Д.Е., видно от които живял на съпружески начала с последната от 2013г. и от съвместното си съжителство имат едно родено през 2014г. дете. Малко след като го задържали през м.11.2016г. се разделил с Е.. В периода на задържането бил посещаван в ареста само от майка си. В този период не могъл да полага грижи за детето си. Преди задържането работел. Свидетелката Е. сочи, че ищецът не се чувствал добре поради делото и считал, че е несправедливо обвинен, страдал от това, че не може да вижда детето си.

От представената справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан с влязла в сила присъда през 2008г. за идентично престъпление-грабеж по чл.198 НК, извършено като непълнолетен; през 2008г. за кражба по чл.194 НК, отново извършена като непълнолетен и през 2011г. за престъпление по чл.354а НК за държане на наркотични вещества.

3

Съдът обоснова извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания като притеснение от повдигнатото обвинение, несигурност от възможността за постановяване на осъдителна присъда с налагане предвиденото в закона наказание лишаване от свобода,чувство на накърнени добро име, чест и достойнство, общи смущения в социалното общуване, семейни проблеми, които са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност и се намират в причинна връзка с наказателното производство, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.

Интензитетът на тези страдания обаче не може да бъде приет за завишен.

По делото се установи, че в миналото е бил осъждан за идентично и други престъпления от общ характер, което е от значение за преценката размера на дължимото обезщетение, тъй като е несъмнено, че негативните изживявания свързани с обвинението по процесното наказателно дело са се отразили на ищеца в значително по-малка степен спрямо лице, което не е било обект на наказателно преследване. От друга страна, показанията на разпитаните свидетели не доказват личните му права на добро име и достойнство да са били засегнати в по-голяма от обичайната степен в подобни ситуации, доколкото не установяват твърдението да е бил поставен в унизително отношение пред близки и приятели, съответно в социална изолация в обществото. От тях е видно, че скоро след задържането се разделил с жената, с която живял на съпружески начала, но не установяват причината за това да е наказателното производство.

Ето защо и при съобразяване посочените обстоятелства съдът приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 4000лв., до който предявеният иск следва да се уважи.

Върху така определеното обезщетение се дължи лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-19.11.2019г. до окончателното изплащане.

По отношение иска за имуществени вреди:

Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения за адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение.

Видно от материалите по приложеното наказателно дело на досъдебното производство ищецът е бил представляван от адв. Д. Г. въз основа писмено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 674652 от 28.11.2016г.

Същият адвокат въз основа същото пълномощно и договор го е представлявал в производството по НОХД № 16165/2017г. по описа на СРС, 104 състав. В договора не 4 е посочен размер на възнаграждение за адвоката, респ. не са представени доказателства за плащане, както и липсва посочване защитата да е поета безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА.

Посоченият адвокат го е представлявал по ВНОХД № 3496/2019г. по описа на СГС въз основа сключен на 25.10.2019г. договор № 852162 за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 1000лв. В него е удостоверено плащане на сумата в брой, в тази част с характер на разписка.

Предвид това съдът намира иска за имуществени вреди за основателен и доказан до сумата 1000лв., до който следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за платена държавна такса от 10лв. Представляван е от адвокат безплатно по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Д. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 490.67лв. съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. на Р.Б., гр.София, бул.****, да заплати на М. Е. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ж.к.****, сумата от 4000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 16165/2017г. по описа на СРС, 104 състав, и сумата от 450лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди по заплащане адвокатско възнаграждение за защита по наказателното дело, ведно със законната лихва от 19.11.2019г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 30 000лв. и иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 1800лв.

ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на М. Е. М., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.

ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на адв.Д. Г.-САК с адрес гр.София, ж.к. ж.к.****, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 490.67лв.

5

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

6