Решение № 225 от 29.11.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Кърджали, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200141 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200255 от 29.12.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „**” ЕООД гр.Кърджали, **, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.

Жалбоподателят „**” ЕООД гр.Кърджали намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че необосновано била ангажирана отговорността на дружеството като работодател. Констатациите на проверяващите органи били необосновани и неясни. Неправилно наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. В действителност жалбоподателят не бил приел на работа лицето М. А. Х. без разрешение на ДИТ. Контролните органи не установили кои от заварените в момента на проверката лица действително работели при работодателя. М. Х. била в обекта, но не работела за жалбоподателя, нито извършвала трудова дейност като продавач-консултант. Фактическите констатации, отразени в акта за установяване на административно нарушение се опровергавали от доказателствата по преписката. В случая не можело да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Контролните органи не извършили обстойна проверка относно наличието на всички елементи от състава на 1 нарушението. Наказващият орган нарушил императивната разпоредба на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като преди да издаде наказателното постановление не проверил възраженията и спорните обстоятелства, не събрал всички относими доказателства. Неправилно се позовал на декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена от М. Х. по време на проверката, без съгласието на нейните родители, тъй като същата представлявала негодно доказателствено средство. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски по делото. Сочи, че събраните доказателства не установявали нарушението, за което е издадено обжалваното постановление. Твърденията за нарушението се поддържали и подкрепяли единствено от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които се явявали заинтересовани като служители на ДИТ-Кърджали, а и показанията им били противоречиви и нелогични. Приетото по делото заключение на вещото лице установявало, че в текста на декларацията думата „месечно“ не била изписана от декларатора М. Х.. Това разколебавало показанията на актосъставителя и свидетеля, опорочавало и доказателствената стойност на попълнената декларация по чл.402 от КТ. Към датата на проверката М. Х. била непълнолетна и попълването на декларацията следвало да стане със съгласието на неин законен представител. Отделно, въпросната декларация представлявала частен документ, който няма материална доказателствена сила. Не било установено и мястото на извършване на нарушението, грешно в акта и наказателното постановление се сочело, че обектът се намира на ул.„**“, а обектът, който стопанисвало дружеството на практика се намирал в гр.Кърджали на ул.„**“.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че по безспорен и категоричен начин се установило извършеното дружеството-жалбоподател нарушение на чл.303, ал.3 от КТ. От приетата експертиза било видно, че само една дума от целия текст не е изпълнена от лицето М. Х.. Всички останали елементи на трудовото правоотношение били попълнени от лицето, а именно работно време, работно място, длъжност, почивки в работния ден, почивки в работната седмица. Това не било и единственото писмено доказателство, което установявало извършеното нарушение от дружеството, имало и редица други доказателства. Неоснователно било и възражението за местоизвършването на нарушението, тъй като ул.„**“ и ул.„**“ № 1 били съседни улици, пресичали се на мястото, където точно се намирал магазинът. Жалбоподателят регистрирал видно от касовата бележка обекта именно на ул.„**“ № 1, т.е. провереният магазин безспорно се намирал на този адрес. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

2

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2022 г. около 14.00 часа свидетелите Е. Ю. и Н. Н. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка в обект - магазин за бельо, намиращ се в гр.Кърджали, ул.„**“ № 1, стопанисван от „**“ ЕООД гр.Кърджали. Установили в магазина да работят две момичета, които при влизането те попитали дали работят там и получили положителен отговор. Свидетелите Ю. и Н. били консултирани по отношение на предлаганата стока от момичетата, които се намирали в магазина. След това закупили един брой чорапи, за които заплатили и им бил издаден фискален бон от едно от момичетата, които заварили в обекта.

Фискалният бон бил издаден за сумата от 1.50 лв. за закупени чорапи на 20.07.2022 г. в 14.13ч. След контролната покупка свидетелите Ю. и Н. се легитимирали и уведомили двете момичета, че ще бъде извършена проверка. По този повод им раздали декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, които да попълнят. Свидетелката М. А. Х., която била едно от момичетата намиращи се в обекта и консултирали проверяващите, декларирала писмено, че работи за фирма „**”, на обект магазин за бельо, на длъжност продавач, без сключен трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с почивни дни събота и неделя, при трудово възнаграждение в размер на 710 лв., като още не била получила пари. По-късно на място пристигнала дъщерята на управителката на дружеството-жалбоподател, а след това и самата управителка, на която контролните органи връчили призовка за представяне на документи в ДИТ гр.Кърджали. Проверката продължила впоследствие и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При направена справка в регистъра на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, в информационната система на ИА „ГИТ“ било констатирано, че на работодателя „**” ЕООД не е издавано разрешение от ДИТ гр.Кърджали за приемане на работа на непълнолетното лице М. А. Х.. По повод така установеното от контролните органи, на 15.08.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.303, ал.3 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството - Г.А., която отказала да подпише в графата за нарушител, но получила препис. На 18.08.2022 г. Директорът на ДИТ гр.Кърджали изпратил административнонаказателната преписка по съставения АУАН на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.192а от НК. По този повод била образувана прокурорска преписка вх.№ 2482/2022 г. по описа на РП-Кърджали. По преписката била възложена проверка с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 03.11.2022 г. било отказано образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.192а, ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 29.12.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на работодателя „**” ЕООД гр.Кърджали е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.

По искане от страна на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-почеркова 3 експертиза, от която се установява, че в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 20.07.2022 г. на М. А. Х., цифрите срещу ЕГН са изпълнени от М. А. Х., а думата „месечно“ в т.5 не е изпълнена от това лице.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.

Ю ., Н. Н., К. С. и Х.Ч., кредитирани изцяло; показания на свидетелите М. Х. и Е. И., кредитирани отчасти; заключение по назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза;

Акт за установяване на административно нарушение от 15.08.2022 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2224098 от 20.07.2022 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 20.07.2022 г. от М. А. Х.; Справки от информационната система на ИА ГИТ-3 бр.; Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК от 20.07.2022 г.; Фискален бон от 20.07.2022 г.; Обяснение от 21.07.2022 г.-2 бр.; Възражение от 19.08.2022 г.; Становище по подадено възражение от 02.09.2022 г.; Постановление на РП-Кърджали от 03.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ 2482/2022 г. по описа на РП-Кърджали, както и другите приети писмени доказателства.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Е. Ю., Н. Н., К. С. и Х.Ч., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Първите двама свидетели са очевидци, извършили проверката по работни места и установили М. Х. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя. Двете не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството /изпълнявайки функции, характерни за длъжността продавач-консултант/, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелите М. Х. и Е. И. в частта им, в която твърдят, че не са работили в проверявания обект на процесната дата. Същите са изолирани от другите гласни и писмени доказателства, а и са противоречиви. М. Х. и Е. И. дават различни показания досежно факта на закупуване на стока от проверяващите служители Ю. и Н., както и издаването на фискален бон за това, въпреки, че е безспорно установено, че именно намиращите се в обекта момичета са издали фискалния бон, защото по това време не е имало никой друг в обекта, освен тях и двете проверяващи. Твърденията на свидетелите М. Х. и Е. И., че служителите на ДИТ им диктували какво да пишат в декларациите са голословни и несъстоятелни и не намират опора в приетия доказателствен материал. Заради всичко изложено настоящият състав прие за установено, че отношенията между М. Х. и санкционираното дружество са били трудовоправни, поради което е трябвало жалбоподателят да се снабди с разрешение на инспекцията по труда и едва тогава да приеме непълнолетния на работа.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в 4 законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административното нарушение, тъй като на 20.07.2022 г. е приел на работа 17-годишната М. А. Х., преди да има издадено разрешение за това на инспекцията по труда. Установи се, че М. Х. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Въпреки това, „**” ЕООД в качеството му на работодател не е поискал разрешение на инспекцията по труда преди да допусне до работа непълнолетният. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание . Следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Жалбоподателят „**” ЕООД гр.Кърджали е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.