Решение № 1625 от 09.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1625 гр. В., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110107450 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от И. С. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Х. М.“ № 30 срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш.” № 67А иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 8950лева/след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 10.04.2024г./, частичен иск от целия в размер на 11000лева , представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Тойота 4 Рънър», с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 08.12.2022г. около 10,40ч. в гр. В., бул. Х. С. в района на ВМА по вина на водача на л.а «Фолксваген Пасат» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност» по полица №BG/22/122002811476, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Собственик е на л.а. «Тойота 4 Рънър», с рег. № ***. На 08.12.2022г. около 10,40ч. в гр. В., бул. Х.

С. в района на ВМА бил ударен от движещия се в същата пътна лента по булеварда «Фолксваген Пасат» с рег. № ****, който с несъобразена скорост го застигнал и блъснал в задната част. За ПТП били уведомени МВР, чийто служители след посещение на произшествието съставили протокол за ПТП, а на водача на «Фолксваген Пасат» с рег. № **** бил съставен АУАН №836125/08.12.2022г.

Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие. Образувал щета № 0003-5000-22-001980, в описа по която след извършен оглед били описани уврежданията по автомобила. Твърди, че през м.март е получил уведомление от ответното дружество, че е налице тотална щета и следва да бъде прекратена регистрацията на автомобила, за да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че страните не са постигнали извънсъдебно споразумение съответно на действителната стойност необходима за ремонт на 1 автомобила. Това обосновава заявяване правата му пред съда, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а «Фолксваген Пасат» с рег.

№ ****, в срока на която е образувал щета № 0003-5000-22-001980. Твърди, че претенцията била одобрена за сумата от 2361,98лева, съответстваща на 75% от действителната стойност на увредения л.а., който бил с дата на регистрация 22.06.1988г. Сочи, че е изискал удостоверение за прекратяване на регистрация на МПС, което не било постъпило. Вместо това постъпила молба от ищеца с искане да извърши ремонт на л.а. Сочи, че ищецът не е изпълнил императивната норма на чл. 390 ал.1 КЗ, респ. исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите.

Счита, че обезщетението следва да се определи по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС приета с Наредбата по чл. 499, ал.2, КЗ. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа.

Ответното дружество в с.з. чрез процесуален представител оспорва исковата претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.

380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч. възражението си за наличие на определящо наличие на „тотална щета“.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: че между собственика на л.а «Фолксваген Пасат» с рег. № **** и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност полица №BG/22/122002811476; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 08.12.2022г. ПТП с 2 участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за което е изготвил опис по щета № 0003-5000-22-001980.

Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик л.а «Тойота 4 Рънър», с рег. № *** , което обуславя извод за материалната му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на увреждащото МПС л.а «Фолксваген Пасат» с рег. № **** по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП - 08.12.2022г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На 08.12.2022г. е настъпило ПТП с участието на л.а «Тойота 4 Рънър», с рег. № *** и л.а.

«Фолксваген Пасат» с рег. № ****, последният. Произшествието е било посетено от служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР В., които са съставили констативен протокол за ПТП.

За събитието, ответното дружество е било уведомено и е образувало щета № 00035000-22-001980. Изготвени са 2 бр. описи на уврежданията. С писмо с изх. № от 02.03.2023г., застрахователят е уведомил ищеца, че щетата по л.а се определя като „тотална“, поради което и за да се пристъпи към изплащане на обезщетение, следва да му бъдат представени доказателства за прекратена регистрация на л.а.

Механизмът на ПТП се установява от ангажираните писмени доказателства, в частност- протокол за ПТП, които биват кредитирани в цялост като отразяващи преки и непосредствени впечатления относно релевантните за спора факти. Несъмнен е изводът, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. «Фолксваген Пасат». Освен това, определянето на застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен риск. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Уврежданията по автомобила са документирани в описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в своето основание.

За установяване вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото са изслушани и приети заключение на назначена единична и тройна САТЕ.

Според заключението на САТЕ, изготвена от в.л. Д.В. е налице причинно следствена връзка между настъпилите увреждания и процесното ПТП. Общата стойност за възстановяване на л.а. и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд, части и боя възлиза на 10418,20лв. Пазарната стойност на МПС към датата на събитието експертът е определил на 18552,94лв. При тези стойности експертът е приел, че не е налице „тотална щета“.

Заключението на експерта е оспорено от ответника, с оглед на което съдът е 3 допуснал тройна САТЕ. Същата съдът кредитира като компетентна, изготвена въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията по средни пазарни цени към датата на събитието е 10936,55лева. Тази стойност следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение. Няма основание изчисленията да се извършват на база методиката по реда на Наредба № 49/2014г. или при съобразяване възрастта и амортизацията на автомобила. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. От експертното заключение се установи, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 9574,71лева. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в случая е налице тотална щета, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на автомобила съобразно експертното заключение на тройната САТЕ надвишава себестойността на самото имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно и налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. От изслушваното експертно заключение на тройната САТЕ се установи, че реализирането на пазара на части за втора употреба би донесло максимална сума на собственика от 576лева. При липса на твърдения за наличие на конкретни годни части от страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от в.л., то от стойността на автомобила към датата на увреждането - 9574,71лева, следва да се приспадне сумата от 576лева, като сигурна стойност, която би могло да се реализира от собственика на увредената до степен „тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. В заключение, исковата претенция се явява доказана до размера от 8998,71лева, т.е. е изцяло основателна в заявения частичен размер от 8950лева.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът приема следното:

Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като 4 тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Тоест, началната дата на обезщетението за забава ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това. условие (в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а именно: