Решение № 868 от 31.10.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Шумен, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630103223 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.229 ЗЕС, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба подадена от “****” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. **** срещу С. М. М., ЕГН **********, адрес: гр.****, в която е посочено, че въз основа на подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ЧГД 2056/2024 г. по описа на Районен съд - Шумен, по което длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което в едномесечния срок на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява иск за установяване на вземането.

Твърди, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер №504746047/06.03.2020 г. със системен партиден номер М5166279, към който договор на същата дата било подписано приложение 1 за пакет услуги интернет 101002187504 и телевизия 201002187503 с план „А1 Премиум 200 А1Нет 200 Mbps + ТВ Премиум за срок от 24 месеца.

За периода от 11.05.2022 г. до 27.11.2022 г. (период на изискуемост) е било извършено изпълнение от страна на дружеството и ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на ****“ ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период, както и за предходни такива. В тази връзка на 13.10.2022 г. договорът бил прекратен бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка за невърнато оборудване в размер на 300 лв. Предвид изложеното ответникът дължал на ищцовото дружество сума в общ размер на 720.40 лв., от която 420.40 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 300 лв. - общ размер неустойки, върху 1 която сума в размер на 720.40 лв. била начислена мораторна лихва в размер на 133.76 лв. За тези задължения били издадени следните фактури: Фактура №0448828695/11.05.2022г. за такси и потребление за период 09.04.2022г. до 08.05.2022г., Фактура №0450321738/13.06.2022г., за такси и потребление за периода 09.05.2022г. до 08.06.2022г.,Фактура №0451833948/13.07.2022г., за такси и потребление, за периода 09.06.2022г. до 08.07.2022г., Фактура №0453482609/11.08.2022г., за такси и потребление, за периода 09.07.2022г. до 08.08.2022г., Фактура №0454989469/12.09.2022г., за такси и потребление за периода 09.08.2022г. до 08.09.2022г., Фактура №0456512757/12.10.2022г., за такси и потребление, за периода 09.09.2022г. до 08.10.2022г., Фактура №0559653394/13.10.2022г.

– неустойка устройство

013903614728,

00582489545,Фактура №0559653395/13.10.2022г. – неустойка устройство 013906295483, 00743217198, Фактура №0559653396/13.10.2022г. – неустойка устройство 013905613520, 00708448762.

Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца посочената сума в общ размер на 720.40 лв., представляваща 420.40 лв.

- неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 300 лв. общ размер неустойки за невърнато оборудване, сумата 133.76 лв. - мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.08.2024 г., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда - 06.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и да присъди направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска.

Заявява, че процесният договор е изтекъл на 06.03.2022 г. (с изтичане на срока на договора), не е анексиран и продължаван, следователно е прекратен.

Твърди, че клаузата в договора за „Срок на ползване, прекратяване“, гласяща, че операторът ще счита договора след изтичане на срока, за който е сключен за безсрочен, ако преди изтичането на уговорения срок, потребителят изрично не представи едномесечно предизвестие за прекратяване създава неравноправност в отношенията, което води до неоснователно обогатяване като операторът не предоставя реално услугата, а претендира увеличена месечна такса. На отделно основание ищецът се възползвал от правото си едностранно да прекрати договора без да спази общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД - да даде подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение, че след изтичане на срока, договорът ще се счита развален, каквато покана липсва.

На следващо място ответникът счита, че искът е неоснователен и поради проведена кореспонденция по електронна поща с ищеца, в която изрично посочва, че срокът на договора е изтекъл и не дължи издадените фактури, за период, за който реално услугите не са предоставени и ползвани.

Следващ аргумент за неоснователност на договора е фактът, че ответникът е сезирал КЗП, извършена е била проверка и било издадено Наказателно постановление на дружеството, обжалвано от същото и с Решение №239/13.07.2023 г., постановено по АНД №902/2023 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено с Решение №170/06.11.2023 г. по КАНД №165/2023 г. по описана Административен съд - Шумен наказателното постановление е 2 потвърдено и е прието, че ищецът по настоящото дело е действал в „пълен дисосанс с разпоредбата на чл. 62б от ЗЗП, изискваща да бъде постигнато допълнително писмено споразумение между доставчика на услугата и съответния потребител“. В тази връзка ответникът оспорва представените фактури от ищеца като едностранно съставени документи, които не удостоверяват дължимостта на посочените в тях суми, респ. не доказват прекратяване на конкретен договор, нито обстоятелството, че ответникът действително е ползвал посочените в тях услуги, в размера и на стойността, посочена в тях.

По отношение на неустоечната клауза на договора, на която се позовава ищецът - чл. 54.12 от ОУ не е индивидуално уговорена, същата е неравноправна, тъй като налага на потребителя приемането й, без същият да има възможност да се запознае с нея преди сключване на договора и следователно е нищожна.

Относно сумата 133.76 лв., представляваща мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащан по всеки отделен документ, до датата предхождаща депозиране на заявлението в съда, същата като акцесорна и обусловена от главния иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, зависи от основателността на главния иск. Доколкото счита главния иск за неоснователен, то счита и този акцесорен иск също за неоснователен.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По подадено от “****” ЕАД, Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2056/2024г. по описа на ШРС и е издадена Заповед №935/07.08.2025г., с която е разпоредено на длъжника С. М. М., да заплати на заявителя 420 лева- неплатени суми по предоставени електронни съобщителни услуги и 300 лева- неустойка за невърнати устройства, както и 75 лева- деловодни разноски.

Поради подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, на заявителя е указано, в едномесечен срок от съобщаването си да предяви иск относно вземането си, което той е сторил с предявяване на настоящата искова молба.

Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1. вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по процесния договор за мобилни услуги, по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът-на потребител на мобилни услуги; реално предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения в исковата молба период; настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащането на цената за ползване на мобилните услуги; едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.

От приетите по делото писмени доказателства се доказва, че между ищеца, в качеството на доставчик на електронни съобщителни услуги и ответника като потребител на тези услуги е сключен Договор за електронни 3 съобщителни услуги с УИН 504746047/06.03.2020г, със системен партиден №М51166279. Към горепосочения номер, на 06.03.2020г. е подписано Приложение №1 за пакет услуги интернет и телевизия с план А1 Премиум 200, за срок от 24 месеца.

Въпреки, че не е изрично посочено в исковата молба, доколкото договорът е сключен за срок от две години, т.е. до 06.03.2022г., а ищецът претендира суми след тази дата, очевидно се позовава на клаузата в договора, предвиждаща, че ако преди уговорения срок, потребителят не представи едномесечно предизвестие за прекратяване, договорът ще се счита за безсрочен. Ответникът възразява, че тази клауза е неравноправна, т.к. нарушава принципа на равнопоставеност между страните в гражданските правоотношения. Поради това счита, че договорът е прекратил своето действие с изтичане на първоначално договорения срок от две години, т.е. след 06.093.2022г. вече не е действал между страните, затова и не дължи заплащане на процесните суми.

Съдът намира възражението за неравноправност на посочената клауза за неоснователно. В гражданското право съществуват редица диспозитивни разпоредби регламентиращи подобни хипотези и същите не накърняват принципа на равнопоставеност. В ЗЗП също е предвидено, че срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие, но при липса на такова, той се преобразува в безсрочен при същите условия- чл.62а ЗЗП.

Независимо от горното, съдът намира, че ответникът не дължи сумата 420.40 лева, начислена като такси по фактура №0448828695/11.05.2022г., фактура №0450321738/13.06.2022г., фактура №0451833948/13.07.2022г., фактура

№0453482609/11.08.2022г.,фактура

№0454989469/12.09.2022г., фактура №0456512757/ 12.10.2022г.

Ответникът твърди, че за процесния период не имал достъп до услугите по договора. Всъщност между страните не е налице спор, че действително ответникът не е употребявал договорените услуги, това е видно и от представените фактури, т.к. сумите в тях съставляват само такси. Предвид тези възражения, тежестта на доказване, че ищецът е изпълнил основното задължение по договора- да предостави достъп до услугите, е негова. В тази насока, от него е поискано и допуснато от съда извършването на СТЕ, но поради неплащане на определения депозит, определението за допускане на това доказателствено искане е отменено. Други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство не са представени. Поради изложеното съдът приема, че по делото не е проведено главно и пълно доказване на изпълнението на договорните задължения на ищеца, с което отпада задължението на потребителя да плати цената на услугата, в случая претендираните такси.

Относно претенцията за 300 лева- неустойка по Фактура №0559653394/13.10.2022г.

– неустойка устройство

013903614728,

00582489545, фактура №0559653395/13.10.2022г. – неустойка устройство 013906295483, 00743217198 и фактура №0559653396/13.10.2022г. – неустойка устройство 013905613520, 00708448762- за невърнати устройства, съдът намира претенцията за неоснователна, т.к. ищецът заявява, че съответните устройства са върнати от ответника.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника извършените деловодни разноски в размер на 480 лева.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “****” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. ****, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че С. М. М., ЕГН **********, адрес: гр.**** му дължи сумата 420 (четиристотин и двадесет) лева- неплатена стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, по фактура

Разпечатката съдържа 42 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4859592-620d-43de-90e4-cc090356a254