Решение № 1489 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2777/2023
- Вид
- Решение № 1489
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1489 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Неткредит“ ООД против Решение № 3512/28.07.2023г., пост. по гр.д.№ 17691/2022, ПРС, с което е обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.6, ал.1 от договор за потребителски кредит № ***от 23.11.2021г., сключен между К. Д. Ж. и „Неткредит“ ООД, като противоречаща на добрите нрави; жалбоподателят е осъден да заплати на К. Д. Ж. сумата от 53,43лв., представляваща получена без основание сума по клауза за неустойка по чл.6, ал.1 от договор за потребителски кредит № ***от 23.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2022г. до окончателното изплащане, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Неткредит“ ООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички правнолеревантни факти и събрани доказателства по делото. Сочи, че не е обсъдена приетата експертиза, от която се установява, че действителните разходи на дружеството, направени във връзка с неизпълнение на задължението на кредитополучателя са в размер на 68,47лв. Този факт обуславя, според жалбоподателя, извода, че договорената неустойка не излиза извън 1 присъщата й обезщетителна функция. Прави оплакване и че съдът не е посочил защо не възприема изводите на приетата експертиза, както и по какъв начин достига до изводите си за излизане на договорната неустойка извън присъщите й функции. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Д. Ж. е подла отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва. Поддържа, че клаузите за неустойка в договорите за потребителски кредит са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни съгл. чл.143, т.19 от ЗЗП. Същите нарушават принципа на добросъвестността и справедливостта. Обосновава неравноправността с оглед предвиждането на необосновано високи неустойки. В същото време кредитора има задължение за предварителна оценка на платежоспособността и при отрицателна такава следва да откаже кредита. На следващо място поддържа нищожност на клаузата поради невключването й в ГПР, като по този начин потребителят е въведен в заблуждение, както и води до заобикаляне на законоустановения максимум на ГПР. Позовава се на съдебна практика и на практиката на ЕС. По тези съображения счита, че решението е правилно по отношение на установителния иск, а от там и по отношение на осъдителния – за връщане на даденото на основание недействителната клауза. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът относно действителността на клаузата за неустойка в потребителския договор, респ. дължимостта на платеното по тази клауза. За да уважи иска за нищожност на неустоечната клауза, съдът е приел, че същата излиза извън присъщите функции на неустойката-обезпечителна, обезщетителна, санкционна. В случая чрез тази клауза кредиторът цели да обремени неоснователно длъжника, като уговорената неустойка не е свързана с изпълнение на задълженията по договора за връщане на заетата сума, а е обвързана с предоставянето на гаранция. Приел е, че това е скрито оскъпяване на 2 кредита и по съществото си съставлява скрито възнаграждение. Така се достига до неоснователно обогатяване за кредитора, което е противоречие с добрите нрави. По тези съображения е приел, че е налице нищожност на клаузата на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД и я е прогласил за нищожна. С оглед на този извод е приел, че заплатеното на това основание подлежи на връщане и е уважил иска по чл.55 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че страните са сключили процесния договор за заем, съгл. който е предоставен заем от 400лв. В чл.6 път е записано задължение на кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 384лв. при непредставяне в срок от един ден от сключване на договора на гаранция от банкова или небанкова институция в размер на 440лв.
Съдът намира по отношение на договорната неустойка, че същата практически е била изискуема от сключване на договора, доколкото поставените условия за дължимостта й в общия случай са неизпълними за потребител, който е принуден да сключва договор при подобни условия. На практика се изисква към момента на сключване на договора гаранция от банкова или небанкова институция в размер повисок от размера на предоставения кредит. Уговорена при посочените условия на практика тази неустойка съставлява скрито възнаграждение , което освен това е почти равно на предоставенатата сума. То не е включено в разходите по кредита и поставя длъжника в неравностойно положение.
По тези съображения, съдът намира че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. Следователно същите са неравноправни по смисъла на чл. 134 от ЗЗП и на това основание са нищожни. Тази уговорка е нищожна и поради противоречия с добрите нрави, доколкото е в явна вреда за потребителя и цели неоснователно обогатяване на кредитора, който още към момента на сключване на договора осигурява второ и то прикрито възнаграждение за дадения кредит. Ето защо е налице нищожност и на осн. чл.26 от ЗЗД.
С установяване на недействителността на клаузата и доказване на платените по нея суми се установява, че платеното е недължимо и подлежи на връщане. Така се доказва основанието на предявения иск – за връщане на платеното без основание по реда на чл.55 от ЗЗД. По размера на платеното не е въведен спор пред настоящата инстанция, за да се излагат допълнителни съображения. Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва изрично да посочи, че няма да коментира приетата по делото ССЕ, т.к. първият поставен й въпрос е правен и в този смисъл е недопустимо ползването на експертиза , вместо съдът да направи собствен анализ на съдържанието на договорната уговорка. Вторият поставен въпрос на експертизата е неотносим към предмета на делото, т.к. какви вреди е целял кредиторът да репарира чрез процесната 3 неустоечна клауза е без значение. В самия договор са формулирани условията на дължимост и именно тези условия следва да бъдат подложени на коментар и оценка. В случая тези условия са изрично посочени в чл.4, ал.3 от договора между страните.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА жалбоподателят ще следва да заплати на адв.М. М., пълномощник на въззиваемата страна сумата от 480лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3512/28.07.2023г., пост. по гр.д.№ 17691/2022, ПРС.
ОСЪЖДА “Неткредит“ ООД, ЕИК ***, да заплати на адв. М. В. М., АКПловдив, личен № **********, да оказана плавна помощ и съдействие на въззиваемата К. Д. Ж., сумата от 480лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4