Определение № 4287 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4287 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505401 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. И. Д. чрез адв. Г. срещу определение № 20129546/19.09.2024 г., постановено по гр. д. №16071/2018 г., СРС, 119 състав, в частта, с която е оставена без уважeние молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение №26959/28.01.2020 г. досежно дължимото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба. Моли същото да бъде отменено, като на длъжника бъдат присъдени още 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Насрещната по молбата страна оспорва същата в депозирано в срок становище.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По делото въз основа на заявление от кредитора „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 02.07.2018 г. срещу длъжника В. И. Д..

1

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Г.. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 29.09.2019 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си. Разпореждането е получено на 04.11.2019 г.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК.

В тази връзка с Определение №26959/28.01.2020 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, а производството прекратено.

След депозирана молба по реда на чл. 248 ГПК от длъжника в производството с обжалваното определение от 19.09.2024 г. съдът е присъдил на адв. Г. 100 лв. адвокатско възнаграждение, като е оставил молбата й за горницата над тази сума без уважение.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение), какъвто е настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености.

Досежно размера съдът намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. чл. ал. 2, т. 2 Наредбата минимум, относим към настоящия казус, като приема, съгласно разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, че подобна правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. СЕС стига дори по-далеч в решението си по преюдициално запитване от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което при установяване, че наредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна наредба, противоречи на посочения член, националният съд е длъжен да откаже прилагането й.

Именно с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от общо 300 лв., каквото се цели с настоящата частна жалба, не е съответно, предвид извършените от адвоката процесуални действия, Тази преценка кореспондира със заложените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии за отчитане на фактическа и правна сложност, както и извършените от процесуалния представител процесуални действия. които се изразяват само в депозиране на възражение по чл.414 ГПК по нормативно установен образец, утвърден от Министъра на правосъдието а с Наредба №6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер а е предпотавка за за прерастване на заповедното производство в състезателно.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение за депозираното възражение в заповедното производство в размер на сумата от 50 лв., т. е. дори по-малко от присъденото от заповедния съд, но предвид липсата на жалба от насрещната страна, съдът не може да влоши положението на жалбоподателката Д., а само следва да остави нейната частна жалба без уважение.

2

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на В. И. Д. чрез адв. Г. срещу определение № 20129546/19.09.2024 г., постановено по гр. д. №16071/2018 г., СРС, 119 състав, в частта, с която е оставена без уважeние молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение №26959/28.01.2020 г. досежно дължимото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3