Решение № 669 от 06.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 4686/2026
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Мая Петрова Величкова, Ралица Александрова Райчева, Красимир Любомиров Кирилов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, буква "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. София, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая П. Величкова
Членове:
Ралица Ал. Райчева
Красимир Люб. Кирилов при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора С. Б. А. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604686 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1 от НПК.
С протоколно определение по Протокол рег.№ 11484/05.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав и с протоколно определение по Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав, на осъдения Т. е определено общо наказание по НОХД № 6694/2024 г., по НОХД № 14119/2024 г., по НОХД № 15927/2024 г., по НОХД № 82/2025 г., по НОХД № 6592/2024 г. и по НОХД № 6363/2026 г., всички по описа на СРС, и му е наложено най-тежкото измежду тях, а именни три години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание с една година, като е постановено да се търпи едно общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер на четири години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание четири години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК е присъединено към определеното общо наказание четири години лишаване от свобода наказанията глоба, наложени на Т. по НОХД № 6694/2024 г. – 2000 лева, по НОХД № 14119/2024 г. – 200 лева, по НОХД № 15927/2024 г. – 500 лева, по НОХД № 82/2025 г. – 2000 лева. На основание 1 чл.59, ал.1 и чл. 25, ал.2 НК, е приспаднато от определеното общо най-тежко наказание времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е изтърпявал наказание лишаване от свобода по делата от съвкупността.
Недоволен от определението е останал осъденият Т., който го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред СГС. Счита, че определението на първата инстанция е несправедливо. Осъденият не е посочил кое определение обжалва.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. и служебният му защитник адв.Д., се явяват лично. Защитата моли да се уважи жалбата на осъдения в частта, с която е увеличено с една година определеното общо наказание.
Счита, че така наложеното увеличение прекомерно много утежнява положението на осъденото лице и е несъразмерно тежко, а Т. има добро поведение в местата за лишаване от свобода. Пледира да се отмени увеличението на общото наказание, като отново не се посочва кое конкретно определение се атакува.
В лична защита осъденият Т. иска да се отмени приложението на чл.24 от НК и да му се определи само общо наказание без увеличение.
Представителят на СГП намира определението на първоинстанционния съд (не посочва кое определение) за правилно и законосъобразно. Счита, че разпоредбите на НК и НПК са приложени правилно и правилно е приложен чл.24 от НК, съобразно данните за личността на осъдения, многократните осъждания и обстоятелството, че наложените наказания не са изиграли превъзпитателна роля.
В последната си дума осъденият моли да не бъде прилаган чл.24 от НК, а само да се определи общо наказание без увеличение.
СГС, след цялостна проверка на определението, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за допустима.
Настоящата въззивна инстанция след извършване на служебна проверка установи, че по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, 133 състав, има постановени два съдебни акта, с които делото е решено по същество, а именно протоколно определение по Протокол рег.№ 11484/05.06.2026г. и протоколно определение по Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав. Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав, е приложен на хартиен носител по делото и на хартиения екземпляр са налични положени подписи с химикал на районен съдия и съдебни заседатели, а в края на протокола са налични подписи на председател и секретар. Видно от приложения протокол, същият е електронно подписан в ЕИСС само от председателя на съдебния състав и секретаря, съдебните заседатели не са подписали в ЕИСС с електронните си подписи протоколното определение.
2
При извършената служебна проверка от въззивния съд се установи, че в ЕИСС е наличен още един протокол - Протокол рег.№ 11484/05.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с почти идентично съдържание като Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г., но с положени електронни подписи от председател, съдебни заседатели и секретар, който не е приложен на хартиен носител по делото.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото са налични два протокола, като единият е подписан от всички членове на състава на първоинстанционния съд, а другият – не е подписан от съдебните заседатели в ЕИСС, а е приложен на хартиен носител, в който са положени подписи с химикал от районен съдия, съдебни заседатели и секретар. Съобразявайки това обстоятелство – наличие на два акта, с които е решено делото по същество, като единият, приложен на хартиен носител, не е подписан електронно от всички членове на съдебния състав, въззивният съд намира, че съдебният акт по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, 133 състав е постановен от незаконен състав, а това винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от НПК, което води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното и като намери, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, въззивният съд следва да се отмени протоколно определение по Протокол рег.№ 11484/05.06.2026г. и протоколно определение по Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г. и следва да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.3 от НПК, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение по
Протокол рег.№
11484/05.06.2026г. и протоколно определение по Протокол рег.№ 10843/01.06.2026г. по ЧНД № 1318/2026г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3