Решение № 353 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Борислава Ив. Барболова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600881 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба, вх.№33064/18.03.2025 година,допълнена надлежно,подадена от а. Н. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Б. С. Ф.,с установена самоличност, ЕГН ********** против присъда №34/06.03.2025 година,постановена по нохд №1661/2024 година по описа на Софийски градски съд.

С присъда №34/06.03.2025 година съдът е признал подсъдимия Б. С. Ф., роден на *** година в гр.Враца,българин, български гражданин, неженен,с основно образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес в ***,с настоящ адрес ***,понастоящем в Затвор гр.София,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 10.02.2023 година около 18.30 часа до около 19.00 часа,в къща в *** направил опит умишлено да умъртви С. Н. М.,ЕГН ********** като й нанесъл четири на удара с нож в областта на тялото,довели до нараняване на гръдния кош под лява лопатка,проникващо в гръдната кухина, нараняване на левия бял дроб с излив на около 100 мл. кръв и наличие на въздух в лява гръдна кухина,порезно нараняване по задната повърхност на шията и порезно нараняване на дясното рамо, с което й причинил травматични увреждания /проникваща прободно-порезна рана в областта на гръдния кош в ляво, минимален хемопневмоторакс в ляво на гръдния кош, като се ревизира проникваща рана с дължина около 2 см. в лява гръдна половина отзад, разположена в 4-то междуребрие по скапуларната линия, без активно кървене, като в дъното 1 на раната се набелязва оскъдно отделяне на газови мехурчета - минимално наранен белодробен паренхим, прободно - порезно нараняване на гръдния кош, под лявата лопатка, проникващо в гръдната кухина, което нараняване само по себе си е реализирало критериите на медико - биологичният признак нараняване, което прониква в гръдната кухина, нараняване на левия бял дроб, излив на около 100 мл кръв и наличие на въздух в лява гръдна кухина, което е наложило извършването на хирургична интервенция-поставяне на торакален дрен, причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота, порезно нараняване на задната повърхност на шията с порезна рана с дължина 5 см, засягаща кожа в задна латерална част на шията в ляво с продължаваща кървене, порезно нараняване на дясното рамо/, които травматични увреждания в съвкупност и по отделно са реализирали критериите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а освен това Д.ието е извършено в условията на домашно насилие, предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие осъществявано от Ф. спрямо М.,включително и пред непълнолетните им деца,с която се е намирал във фактическо съпружеско съжителство,датиращо от 2005 година до 21.06.2022 година,като на 21.06.2022 година в *** я е хванал за гушата и я блъскал, на 07.07.2022 година по телефона я е заплашил с убийство с думите „ще те убия, ще пребия и запаля всички ви, не ме е страх от полицията“,на 20.11.2022 година в *** е държал в ръката си тръба,и косвено е заплашил пострадалата с думите „ще те убия“,като Д.ието е останало недовършено,поради независещи от дееца причини - оказана на пострадалата М. своевременна квалифицирана медицинска помощ,поради което на основание чл.116 ал.1, т.6а, вр.чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.54 НК го е осъдил на 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода“.

Съдът е определил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг режим“ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето,през което подсъдимият Б. С.

Ф. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.02.2023 година.

Съдът е осъдил подсъдимият Б. С. Ф.,с установена самоличност, ЕГН ********** да заплати,на основание чл.189 ал.3 НПК,направените разноски по делото в размер на 3393,97 /три хиляди триста деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ по сметка на СГС, 5110,03 /пет хиляди сто и десет лева и три стотинки/ по сметка на СДВР и на повереника на частния обвинител адв.М.а Б., съгл.чл.38 от Закон за Адвокатурата ,вр.чл.13,т.5 от Наредба №1/09.07.2004 година за възнаграждение за адвокатска работа,в размер на 3000 лева (три хиляди лева), както и на основание чл.190 ал.2 НПК, 15 /петнадесет/ лева за служебно издаване на три броя изпълнителни листове по сметка на СГС.

С въззивната жалба и с допълнението към нея се твърди по същество,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован.

Сочи се,че действията на подсъдимото лице неправилно са квалифицирани като „опит за убийство“ при условия на домашно насилие,доколкото се касае единствено за битов скандал 2

,определен като „битов инцидент“.Твърди се,че подсъдимият е посетил мястото, където живее пострадалата,за да се срещне с децата си по личен повод,след като е лишен от възможност да ги вижда,а макар и да е влязъл с „взлом“ в дома и,то не е налице предумисъл в действията на подсъдимия и умисъл за убийство,като от съда е сторена неточна оценка на събраните и проверени по делото доказателствени източници.

Намира,че причинените увреждания по пострадалата /определени от защитата като „три драскотини“/ не сочат на извод за „опит за убийство“,а единствено за причинени телесни повреди. В тази насока защитата твърди,че съдът е повярвал на „нереално и абсурдно обвинение“.Релевират се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,найвече по повод събиране и проверка на доказателствени източници.Сторено е оплакване, касателно размера на наложеното наказание на подсъдимия Ф.,като се твърди,че е несъответно на стореното от него /прави се анализ и сравнение с други наложени наказания за други престъпления,извършени от трети лица/. Акцентира на събрани добри характеристични данни за подсъдимия Ф. и възможност за ресоциализация.

По същество се претендира атакуваната присъда да бъде „променена“,като се намали определеното му „…незаслужено наказание…“.Доказателствени искания не са правени.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия Ф. и самият подсъдим са поддържали подадената въззивна жалба по основанията,посочени в нея,а представителят на държавното обвинение и частния обвинител С.М. са оспорили обосноваността на подадената въззивна жалба. Повереникът на частния обвинител не е участвал във въззивното съдебно производство и делото е разгледано в отсъствието му след изрично съгласие на частния обвинител.

По повод изразено желание на подсъдимия да даде обяснения пред въззивния съд и след инициатива на въззивния съд за събиране на нови доказателства /свързани с начина на определяне на съдебния състав по делото и конкретно начина на определяне на съдебни заседатели-протоколи от избор на заседател разширен състав,препис от деловодната система /ЕИСС/ на съдебен протокол от 10.04.2024 година,касателно съдебния състав,разгледал наказателното дело и провел съдебно заседание на посочената дата,вкл.препис от срочната книга на СГС за състава на съдебното заседание от същата дата/ съдът е провел въззивно съдебно следствие,като е приобщил писмени доказателства и е изслушал обяснения на подсъдимия Б. Ф..

След проведено въззивно съдебно следствие,в хода на съдебните прения,представителят на Апелативна прокуратура гр.София заявява становище за неоснователност на подадената жалба от защитата на подсъдимото лице.Намира,че по делото основните факти и обстоятелства са категорично изяснени и последователно анализирани от решаващия съд.Оспорва тезата на защитата,че става въпрос за „битов инцидент“ без умисъл от страна на подсъдимото лице да извърши престъплението „убийство“,доколкото и чрез гласни доказателствени средства,и чрез експертни изследвания е установено,че „…подсъдимият е нанесъл на пострадалата животозастрашаващо нараняване…“ и без своевременна медицинска помощ е било възможно да се стигне до летален изход за пострадалата.

3

Акцентира събраните доказателства в подкрепа на тезата за упражнявано домашно насилие от страна на подсъдимия към майката /пострадалата З.М./ и децата на подсъдимия.

Обобщава се,че фактите и обстоятелствата по чл.102 НПК,свързани с предмета на доказване в наказателното производство,са еднозначно установени и коректно анализирани от първия съд.Оспорва да са налице условия за намаляване на определеното наказание по размер,с оглед степента на обществена опасност на Д.ието и конкретните действия от подсъдимия към пострадалата З.М.,като е изразено становище,че решаващият съд обосновано и законосъобразно е обсъдил както смекчаващите,така и отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Частният обвинител С. М. е изразила несъгласие с твърденията на защитата, предоставяйки на съда решаването на наказателния правен спор.

Защитата е поддържала тезата,изразена във въззивната жалба,свързана с твърдение за обикновен битов инцидент,при който са причинени порезна рана и няколко драскотини на пострадалата. Намира,че у подсъдимото лице не е наличен умисъл за убийство,а се касае единствено за телесно увреждане.Акцентира на много добри характеристични данни за подсъдимото лице,трудолюбието му,помощта,която е оказвал на трети лица и факта,че е осигурявал напълно пострадалата и децата си, работейки единствено той.Акцентира на чисто съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството,че случилото се в резултат на поведението му е изключение в живота му.Претендира справедливо решаване на наказателния спор,като намира наложеното наказание по размер за прекомерно завишено.

Съдът е осигурил възможност подсъдимият Б. Ф. да се изкаже последен в хода на съдебните прения като е заявено становище,с което подсъдимият съжалява за постъпката си,обяснява поведението си с невъзможността редовно да се вижда и да се чува с децата си,намира,че си е взел поука от стореното.Поддържа тезата на защитата си, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,заявеното от представителя на САП,становището на частния обвинител,изложеното от защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимия Б. Ф.,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема следното:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Б. С. Ф.,с установена самоличност,ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1,т.6а, вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК.

С атакуваната присъда съда се е произнесъл по посочения по-горе начин.

В хода на проведено съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,като при изпълнение на задълженията си по чл.12,чл.13 и чл.14 НПК, решаващият съд е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, изграждайки вътрешното си убеждение по фактите на основа надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно изяснена,и ясно изложена в 4 мотивите на първоинстанционния съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез оценката им фактическа обстановка,включително и при установени отчасти противоречия в доказателствения обем,се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Не са нарушени правилата разписани в Закона,които регламентират дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства,като събраните по делото доказателства са ценени съобразно доказателствената им обоснованост,без някое от тях да е подценено или надценено. На доказателствата не е придавана предварителна доказателствена установителност от първият съд ,нито се констатира превратно тълкуване и оценяване на доказателствените източници.Доколкото, обаче,приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия Ф.,правната квалификация на Д.ието и наказателната отговорност,те следва да се подчертаят отново,без да се налага преразказ на заявеното от всеки от свидетелите или експерти.В мотивите си първият съд е бил изчерпателен,както при посочване на доказателствените източници,на основата на които е изградил фактическите и правните си изводи,така и в анализа на тези доказателствени факти и обстоятелства.