Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5337 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9219/2025
Вид
Решение № 5337
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.116 б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18 ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5337 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100509219 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 7474/28.04.2025 г. по гр.д. № 65306/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38-и състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 439 ГПК на Л. Г.

М., ЕГН **********, чрез адв. И. Н., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:831609046, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 88,23 лв., представляваща разноски в съдебно производство, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по гр. д. № 70250/2014г., по описа на СРС, 26 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020854041210 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№ 858, поради погасяване на вземането по давност.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от Л. Г. М., чрез адв. И. Н., с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че са неправилни изводите на решаващия съд относно момента, от който е прекъсната погасителната давност и започнал да тече нов срок. Излагат се твърдения, че искането за прилагане на изпълнителни способи, както и прилагането на такива, които реално не са довели до събираемост на дълга, не прекъсват давността. Твърди се, че от влизане на решението, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, в сила на 28.06.2016 г., не са предприемане действия, годни да прекъснат давността, тъй като в резултат на нито едно предприето действие не се е стигнало до осребряване на имущество.

Твърди се също несъобразяване със задължителната практика на ВКС, в т.ч. възприетото с ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не са 1 изпълнителни действия по прекъсване на давността образуването на изпълнително дело, изпращане на ПДИ, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на книжа и документи и др.

Предвид гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът по чл.439, ал.1 от ГПК предявен от ищеца да бъде уважен. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Г.Н., с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, включително, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., погасителната давност за вземането не е текла, поради спирането й въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с което давността за него се е удължила с 67 дни. Твърди, че взискателя е бил активна страна през цялото време на висящност на изпълнителното дело и е поискал от съдебния изпълнител, а последния осъществил множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземането. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение на СРС. Също претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че Л. Г. М. не му дължи сумата от 88,23 лв., представляваща припадаща се на ищеца част от съдебните разноски, присъдени в полза на ответника с решение № I-26-100/17.11.2015 г., в хода на гр.д.

№ 70250/2014 г. по описа на СРС, 26 с-в, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020г. въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020854041210 на ЧСИ У.Д., с рег.№ 858 в КЧСИ, като погасено по давност.

Не е спорно между страните, че решение № I-26-100/17.11.2015г. по гр.д. № 70250/2014г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, въз основа на което е издаден описания по - горе изпълнителен лист, послужил като основание за образуване на 2 изпълнително дело № 2020854041210 на ЧСИ У.Д., с рег.№ 858, е влязло в законна сила на 28.06.2016г. Доколкото е налице влязло в сила решение, с което е установена дължимостта на сумите, то спрямо същите се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, независимо от вида и характера на вземанията. По молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 28.07.2020 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20208580401210 по описа на ЧСИ У.Д., книжата по което са приобщени от първоинстанционния съд към доказателствения материал. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, давността е прекъсната за първи път, доколкото в същата взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи, които моли съдебния изпълнител да предприеме – да извърши справки за банкови сметки и сейфове, да се наложи запор върху откритите такива, да се извърши опис и оценка на движими вещи и същите да се изнесат на публична продан. Със същата молба, взискателят изрично е упълномощил ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, да извърши справки, набавя документи, книжа и др. както и да определи начин на изпълнение.

От този момент - 28.07.2020г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която към датата на подаването на исковата молба - 29.11.2023г. не е изтекла.

Въззивният съдебен състав съобразява, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител, след възлагане от взискателя, съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/, като изброяването не е изчерпателно, както следва: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т.н - т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС.

Установява се по делото, че в хода на образуваното изпълнително производство, в което като наследник на длъжниците Б.М. и И.М., е конституиран и ищеца по реда на чл.429 от ГПК, са извършвани изпълнителни действия по см. на чл.116 б. „в“ от ГПК през период не по -малък от 5 години и същите са прекъсвали давността, след всяко от което е започвала да тече нова 5-годишна давност. /сп. постановките на ТР № 2/26.06.2015г./. Такива действия са налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжниците от 08.09.2020г. в „Юробанк България“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. М., изпратено до работодателя й „Якин Трейдинг ЕООД, изпращане на запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника Б.М. и др. Съдът не споделя възраженията на въззивника, че запорите, при които не са открити реално авоари, не са годни да прекъснат давността, а имат характер на действия по проучване имущественото състояние на длъжника. Напротив, практиката е константна по отношение на действията по налагане на запори, като приема, че достигането на запорното съобщение до третото задължено лице е достатъчно, за да се счита запора наложен, респ. давността прекъсната.

Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в 3 качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело от взискателя, в която се съдържа овластяване на съдебния изпълнител, по см. на чл. 18 ЗЧСИ, която молба е годна да прекъсне давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК се съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Давността е била прекъсната освен при образуване на делото /на 28.07.2020 г./, но и след това с наложените запори на 08.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 25.09.2020 г., както и с извършените запори на вземания на конституираните на мястото на починалите първоначални длъжници, техни наследници от 19.07.2024 г. и 23.07.2024 г. /съгласно приетото Удостоверение за извършените изпълнителни действия по изпълнителното производство, издадено от ЧСИ Димоларова, на л.89-91/.

Между всяко от тези изпълнителни действия не е изминал период по-голям от 5 години, поради което не може да се възприеме за основателно възражението на ищеца, че процесното вземане от 88,23 лв. е погасено по давност към датата на образуване на исковото производство.

Според съдебната практика (обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. В мотивите на задължителното за прилагане ТР 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Това становище е поддържано и с каузалната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането (в този смисъл са: Решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др. ).