Решение № 266 от 18.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Карлово, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И.ов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100267 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от И. М. Ц., ЕГН: **********, адрес: с. В., обл. П., ул.

„Г.“

№**, представляван от адв.

С.

Г. против

„******************************“ ЕАД – гр. С., със седалище и адрес: гр.

С., ул. „И. В.“ № *представлявано от И. С. – И. д..

Ищецът твърди, че по трудово

„******************************“ ЕАД - С. длъжността „И. П. С.“ в отдел „С.”. правоотношение с

(*******) изпълнявал

Твърди, че със Заповед № УЧР-24-384 от 30.01.2024 г., връчена му на същата дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, с посочена причина – поради престой продължил повече от 15 работни дни – от 09.01.2024 г. до 29.01.2024 г.

Твърди, че уволнението му е незаконно, като излага следните аргументи:

Липсвало спиране на работата, липсвал престой, липсвало преустановяване на дейността на предприятието, като обективен факт определящ посоченото основание за уволнение. Не било налице изискуемото 1 условие за прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ (Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г., IV ГО на ВКС).

Липсвала сочената от закона и съдебната практика невъзможност на работодателят – „*******“, да генерира продукция и от там доходи, с които да заплаща трудовото възнаграждение на работниците и служителите си.

Напротив, „*******“ ЕАД било във възход – производството било увеличено, разкривали се нови работни места, търсели се нови работници и служители, генерирали се доходи и огромни печалби, непрекъснато се увеличавали трудовите възнаграждения и материалните облаги за персонала като бонуси, добавки, премии.

Налице било умишлено и целенасочено поведение от страна на съответните длъжностни лица при работодателя, да не бъде давана на ищеца работа, въпреки, че дейността, за която е сключен трудовият му договор в качеството му на с., п. по С. – с обобщено съдържание: планиране, прогнозиране, анализиране и осъществяване на логистична дейност по осигуряване на основани и спомагателни материали, продукти, съобразно потребността им по производствената програма на дружеството – продължавала да съществува и се изпълнява активно от други служители и работници на ответника. (Решение № 26 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2021 г., IV Г. О. на ВКС).

Ищецът твърди, че с цел формално създаване на условия за прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ спрямо него, работодателят го изолирал в една отделна стая, не му се давала работа, като се чакал удобен момент да се монтира и приложи правната конструкция на уволнение, поради спиране на работа повече от 15 дни, персонално за него. (Решение №39 от 20.01.2006 г. по гр. д. № 1805/2003 г., III Г.О. на ВКС). Причина за подобно поведение на работодателя било явно неприязненото, субективно, дискриминационно и неоснователно отношение на част от ръководния персонал спрямо ищеца.

Хронологията на дефектите в позицията на ответника в трудовите отношения и незаконното му поведение, била следната: неоснователно налагане на дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“, отменено с окончателно съдебно решение 1206/11.10.2018 г. по в.гр.д. 1985/2018 г. на О. с. - П.;

- незаконно уволнение на 15.08.2019 г., отменено с Решение от 2

23.09.2020 г. на Р. с. - К., потвърдено с Решение 260126/28.01.2021 г. на О. с. П. и недопуснато до касация с Определение 60740/01.11.2021 г. на В. к. с..

Ищецът бил член на синдикат „Подкрепа“ във ******* ЕАД. Сключен бил колективен трудов договор на 10.06.2022 г., влязъл в сила на 01.07.2022 г. и със срок на действие две години (чл. 75, ал. 1 от КТД). Съгласно чл. 14 от конкретния КТД - 2022 г., работодателят можел да реализира правото си да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 4, след изчерпване на хипотезата на чл. 173, ал. 4 от КТ, а именно: първо да му предостави за ползване платения годишен отпуск, дори и без негово съгласие, а след това да пристъпи към изпълнение на замисленото.

Видно от издадена след уволнението му заповед № УЧР-24-394 от 30.01.2024 г. било, че ищецът имал следния неизползван платен годишен отпуск: за 2022 г. – 14 дни; за 2023 г. – 24 дни и за 2024 г. – 2 дни, или общо 40 дена неизползван годишен отпуск, който съгласно чл. 14 от КТД във вр. с чл.

173, ал. 4 от КТ, работодателят следвало да му предостави за ползване преди уволнението му.

Ищецът твърди, че след уволнението останал без работа и се регистрирал като безработен.

С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което:

- да признае уволнението му на основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, със Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024 г., на И. С. – И. д., за незаконно и на основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;

- на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –„И. П. С.“ в отдел „С.“;

- да осъди работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му заплати сумата от общо 9000 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца – от 31.01.2024 г. до 31.07.2024 г.

Претендира разноските по делото.

В с. з. от 04.07.2024 г. е допуснато реда на чл.214 ГПК изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като ищецът е намалил претенцията си до сумата от 8179.20 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през 3 което е останал без работа поради уволнението, за период от датата следваща уволнението – 31.01.2024 г., до даване ход по същество на делото – 04.07.2024 г.

Ответното дружество, чрез И. д. И. С., счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Не оспорва факта, че И. М. Ц. е бил в трудови правоотношения с „*******“ ЕАД – гр. С. по силата на Трудов договор № 3507/12.12.2015г.

Същият бил назначен на длъжност „И. П. С.“ в отдел „С.“.

С негова

Заповед

№УЧР-19-2537/15.08.2019г., трудовото правоотношение на И. М. Ц. било прекратено, поради престой, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.

Неоснователно било твърдението на И. Ц., че уволнението е незаконосъобразно. Самото прекратяване на трудовия договор с ищеца било с продължила в години назад история. През 2017 г. на основание Решение на Съвета на директорите на „*******” ЕАД, взето с протокол №113/03.07.2017г. със заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г. били въведени изменения в структурата на дружеството. С тези въведени изменения, длъжността на ищеца престанала да съществува и още от тогава, а и към датата на настоящото уволнение, в щатното разписание на отдел „С.“ липсвала длъжност „И. П. С.“. Поради настъпилото изменение, на ищеца било предложено изменение на трудовото правоотношение в новообразувания отдел, но същият отказал. Именно поради причината, че ищецът не приемал нито едно предложение направено от работодателя за преназначение на друга длъжност, било то в новообразуваното или в друго структурно звено на дружеството, същият през годините не полагал никакъв труд, а бил само в тежест на дружеството, тъй като въпреки всичко получавал трудово възнаграждение. Това, че лицето е в престой, ясно личало от рапортите изготвени от ръководителя на звеното на И. Ц. и утвърдени по създадения в дружеството ред, съгласно приета и утвърдена заедно със социалните партньори процедура и Вътрешни правила за работната заплата.

В процесния случай нямало никакво значение в какво финансово съС.ие е дружеството, дали е във „възход“ или не, поради причината, че ищецът не полагал труд, не приемал изменение на трудовия си договор и същият нямало как да участва в производствения процес. Съгласно 4 константната съдебна практика, в престой можело да бъде само едно лице, като не е задължително структурното звено, в което то работи, да е в престой и да няма работа, достатъчно било само едно лице да престоява и да бъде в престой.

Следвало да се отбележи, че не е основателно и твърдението, че работодателят не изпълнил и разпоредбите на действащия в дружеството Колективен трудов договор. Ищецът Ц. нееднократно в годините бил изпращан на помощ, т.е. работодателят използвал възможността, поради производствена необходимост, да измени мястото и характера на работата му, но след като му бъде връчена заповед за преместване, същият започвал да отсъства и ползва законоустановени неприсъствени дни. В същото време подавал жалби до областна дирекция Инспекция по труда П., че бива привеждан по чл. 120 от КТ на работни места, които не отговарят на квалификацията и здравословното му съС.ие, във връзка с което имало извършвани проверки в дружеството.

Ответникът твърди, че не е доказано наличието на нито една от твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на уволнението, поради което главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следвало да бъде отхвърлен.

Неоснователността на този иск водела до неоснователност и на акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ.

С оглед на гореизложеното, предявеният иск срещу „*******” ЕАД гр.

С., следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Ответникът посочва, че видно от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 328, ал. 1, т. 4, прекратяването се извършвало с отправяне на предизвестие. Съгласно нормативната уредба и константната съдебна практика, предизвестието можело да бъде отработено, а ако не бъде отработено, същото следвало да бъде заплатено. На ищеца на основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда било изплатено едно брутно месечно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието в размер на 1903,44 лв.

5

В случай, че съдът признае уволнението за незаконосъобразно и възстанови И. Ц. на заеманата до уволнението длъжност, на основание чл. 103 от Закона за задълженията и договорите, ответникът прави възражение за прихващане за сумата от 1903,44 лв., както и за сумата от 1738,80 лв. – изплатено обезщетение по чл. 44 от Колективен трудов договор, от дължимата сума на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като с признаването уволнението за незаконно, отпадало основанието за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие и всякакви други обезщетения.

Също така, при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, следвало да се има предвид, че на ищеца е изплатено обезщетение за оставане на работа за 1 месец, равняващо се на 1738,80 лв., т.е. ищецът бил получил обезщетение за оставане без работа за един месец.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 3507 от 12.12.2015 г., като ищецът е изпълнявал длъжността „И. П. С.“ в отдел „С.“ в ответното дружество.

В т.3, предложение последно от представения трудов договор /л.236/ е отразено, че същият е връчен и подписан от служителя, след като е получил документите по чл. 63, ал.1 от КТ и се е запознал с длъжностната характеристика, която също му е била връчена. Съгласно последната, основните му задължения са свързани с осъществяване планиране на материалните ресурси на дружеството, базирайки се на производствената програма, складовата наличност; подготвя необходимото за сключване на договори с контрагенти; осъществява офертно проучване и множество др.

От представената служебна бележка от 04.06.2024 г. /л.174/ е видно, че ищецът до 31.01.2024 г. е бил член на Синдикална секция „Подкрепа“ при „*******“ - ЕАД, гр. С..

Приложен е в заверен препис колективен трудов договор /л.107-л.113/, сключен на 10.06.2022 г. между „*******“ - ЕАД и синдикатите „КНСБ“ и „Подкрепа“, от друга. Съгласно чл.14 от същия „Работодателят може да реализира правото си да прекрати трудов договор /ТД/ на основание чл.328, ал.1, т.4, след изчерпване на хипотезата на чл.173, ал.4 от КТ.“.