Решение № 595 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 267872/10.02.2022 г. – п.к. 09.02.2022 г., подадена от „Моушън Кетъринг“ ООД, гр. София, гр. София, район „Триадица“, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3 , с ЕИК:200084961 чрез адвокат Л.К. от САК срещу решение № 260245/18.01.2022 г., постановено по гр. дело № 11479/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Маджикленд“ ЕООД, гр. София, район „Триадица“, ул.

„***“ № 7, с ЕИК:130941206 осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 285 ЗЗД за сумата в размер на 26 000 лв., предявена частично от 69 793.38 лева, представляващи разходи, сторени от ищеца за промяна предназначението на жилищна сграда - къща, находяща се в гр. София, ул. „***“, № 7, в ресторант, дължими по договор за поръчка, прикрит със споразумение към договор за наем от 10.09.2013 г., както евентуално съединения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лева, поради неоснователното му обогатяване с нея за сметка на ищеца, изразяващо се в извършване на разходи за промяна предназначението и преустройство на жилищна сграда - къща, находяща се в гр. София, ул. „***“, № 7, в ресторант, извършени след сключване на договор за наем от 10.09.2013 г., както и иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. I-во вр. чл. 9 ЗЗД за сумата от 3 400 евро, представляваща предоставен депозит по договор за наем от 10.09.2013 г.; както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Маджикленд“ ЕООД на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 90.45 лева, представляваща разходи за ползвана от наемателя електрическа енергия в периода 01 - 28.01.2019 г. в наетия по договор за наем от 10.09.2013 г. имот, находящ се в гр. София, ул.

1

„***“, № 7, след изтичане на наемния договор, както и на основание чл. 79, ал. 1, пр. I-во вр. чл. 9 и чл. 233, ал. 1, изр. II-ро ЗЗД сумата в размер на 25 276.50 лева, представляваща разходи, необходими за поправяне на вредите в наетата вещ и възстановяване на състоянието й към момента на отдаването й под наем по договор от 10.09.2013 г., ведно със законната лихва върху горните главници от датата на подаване на насрещната искова молба - 15.03.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 420.67 лева разноски.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно установил фактическата обстановка – неправилно приел, че останали недоказани фактическите твърдения на ищеца относно сключения между страните прикрит договор за възлагане на промяна на предназначението на процесния имот от жилищно в търговски обект – ресторант; че нямало извършена от ищеца процедура по промяна на предназначението на имота като неправилно се обосновал с удостоверение, видно от което към 18.09.2018 г. нямало подадени документи в НАГ-СО за издаване на акт за въвеждане в експлоатация на строителния обект и така заключил, че такава процедура изобщо не била осъществена; че ищецът демонтирал голяма част от монтираните от него съоръжения във връзка със смяната на предназначение на имота преди да предаде същия на ответника. Така неправилно възприетата фактическа обстановка закономерно довела до неправилни правни изводи, които довели до неправилност на цялото съдебно решение. Първоинстанционният съд не съобразил, че по издаденото на ищеца съдебно удостоверение, представено в НАГ-СО, но общинският орган не издал исканите от ищеца документи, а било заявено, че те ще бъдат изпратени на съда служебно, което не било сторено. Неправилно достигнал до извода, че промяната на предназначението на процесната сграда от жилищна в търговски обект - ресторант не се случило по причини, за които страните не отговарят, като жалбоподателят твърди, че напротив - в настоящия случай ищецът положил всички усилия, за да започне, извърши и приключи процедурата по смяна на предназначението в срок, но не успял, тъй като ответникът саботирал тези му усилия предвид наближаващия край на договора и завеждането на настоящата искова претенция като единствената му цел била да не заплати ищеца за извършената от него работа и увеличената цена на имота.

Състоянието на процесния имот, описано от свидетелите и прието от съда, не било такова, а към момента на незаконосъобразното отнемане на владението от ищеца всички съоръжения си били монтирани по местата, което следвало да се вижда на приложения по делото видео материал.

Ответникът обаче не предоставил копие от този видеоматериал за ищеца, а съдът не уважил искането за това на ищеца, при което последният бил лишен от възможност да се запознае с приети по делото доказателства, което било съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност ищецът да упражни правата си в пълна степен. Същите доказателства - видео и снимков материал били оспорени от ищеца, но неправилно и незаконосъобразно съдът ги приел по делото и ги ползва при постановяване на решението си. Тези доказателства били недопустими – не били годно доказателство по смисъла на ГПК, а освен това на самостоятелно основание били и преклудирани към момента на предоставянето им по делото. Също така, жалбоподателят твърди, че всички описани в съдебното решение демонтажи и вреди в процесния имот били извършени след незаконосъобразното отнемане на владението от ищеца, а не преди това. Счита, че насрещният иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. I-во вр. чл. 9 и чл. 233, ал. 1, изр. II-ро ЗЗД бил неоснователен. Ответникът попречил на ищеца да завърши процедурата по смяна на 2 предназначението на сградата с цел да не заплати направените подобрения и след приключване на договора за наем да завърши процедурата сам и да се възползва от извършената от ищеца работа.

Било налице флагрантна злоупотреба с право, упражнено само и единствено с цел да се увреди другата страна в правоотношението, а именно - ищецът по насрещния иск изтеглил документацията от НАГ-СО с цел да може да предяви насрещен иск за вреди в настоящото производство, а след приключването му да се ползва от извършената от ищеца работа и да смени предназначението на имота в търговски обект.

По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Маджикленд“ ЕООД чрез адвокат В.С. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и по изложените съображения за нейната неоснователност моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивното производство.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Моушън Кетъринг“ ООД чрез адвокат Л.К. от САК поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.

От своя страна, насрещната страна „Маджикленд“ ЕООД чрез адвокат К. Л. поддържа отговора си, с който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разглеждайки я по същество, намира следното:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от 27.08.2018 г., подадена от „Моушън Кетъринг“ ООД с ЕИК:200084961 срещу „Маджикленд“ ЕООД с ЕИК:130941206, видно от съдържанието на която ищецът твърди следното:

С ответника сключили договор за наем на 10.09.2013 г. за срок от 5 г., считано от датата на сключването му, а именно: къща в гр. София, на ул. „***” № 7 с двор от 200 кв. м., с РЗП на къщата 240 кв.м. и състояща се от 3 етажа, заедно с ползване на 2 бр. паркоместа пред същата къща.

При сключване на договора ищецът заплатил депозит в размер на 3 400 евро, който подлежал на връщане при изтичане срока на договора.

На по-късна дата страните сключили и допълнително споразумение към първоначалния договор за наем, с което определяли, че началната дата на изпълнение на договора за наем щяла да бъде 01.11.2013 г., като на тази дата ответникът предал на ищеца владението на имота и се съгласил предназначението на имота да бъде променено от жилищна сграда на ресторант.

Тази последна договорка представлявала прикритие на друга, действителна договорка, а именно – ответникът възлагал на ищеца да смени предназначението на къщата от жилищен имот в ресторант. Това било така, тъй като ответникът осъзнавал ясно, че къщата се наемала от ищеца 3 само и единствено с цел да се използва за ресторант (този факт бил коментиран още при първия оглед на имота, преди подписване на договор за наем). А освен това ответникът правил нееднократно опити да смени предназначението на сградата лично преди отдаването му на доверителя ми, но опитите му се увенчали с неуспех, т.е. ответникът искал смяната на предназначението на къщата, но не разполагал със знанията, уменията и необходимите ресурси за да постигне този резултат, въпреки че силно желаел това. Желанието на ответника за смяна на предназначението на сградата било обусловено от факта, че така цената на имота щяла де се повиши значително, тъй като търговските обекти в гр. София имали с около 30 % по-висока цена от жилищните такива. Така че, ответникът натоварил с тази задача ищеца, като това изрично било коментирано между тях. Това била и основната причина с въпросното допълнително споразумение да било предадено владението, а не държането на имота, както би било логично при едно обикновено наемно правоотношение. В случая действителната воля на страните била, наемателят да владее и да може да извърши необходимите правни и фактически действия за смяна предназначението на процесния имот.

В изпълнение на възложената му задача, ищецът за своя сметка изготвил проектна документация, осигурил разрешение от Столична община за смяна на предназначението на сградата и извършил всички необходими строително-монтажни работи с цел да я приведе във вид да изпълнява новото си предназначение. Тъй като процедурата по смяна на предназначението на сграда била сложна и отнемала много време, а от друга страна през годините имало значителни спънки при изпълнение на поставената задача, смяната на предназначението станало факт едва в последните седмици преди изтичане на договора за наем. Поради това и ищецът нямал възможност да се ползва от направените от него подобрения и те оставали изцяло в полза на ответника.

При така твърдените факти ищецът счита, че за него възниквало правото на иск срещу собственика на процесния имот за извършените от него подобрения.

С подписване на допълнително споразумение към договора за наем, ответникът предал владението върху процесния имот на ищеца, поради което същият се явявал недобросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, но поради наличието на хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС, а именно - видно от допълнителното споразумение към договора за наем, владението било предадено с цел главно извършване на процесните подобрения в недвижимия имот, от които ищецът да се ползва, то той имал правата на добросъвестен владелец по чл. 72 ЗС, т.е. имал право на по-голямата сума измежду сумата на направените разноски и стойността, с която се била увеличила цената на имота.