Решение № 5451 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5451 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110141838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С П. А. срещу ЗД „Б.И.” АД, с която e предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане за сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за причинени по лек автомобил „М. Е*** ***“, рег. № ******** имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане вследствие на ПТП от 14.07.2023 г., причинено от застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Х“, рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2025 г. до окончателното плащане.

В открито съдебно заседание от 24.02.2026 г. е допуснато изменение в размера на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 9672.28 лева или 4945.36 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът С П. А. твърди, че на 14.07.2023 г. се движил по АМ Т със собствения му автомобил – лек автомобил „М. Е*** ***“, рег. № ******** в посока от гр. С към гр. П, където около 120 км. на един от разклоните за гр. П, имало униформени полицаи, които правели знаци на преминаващите автомобили да намалят скоростта. С П. А. се движил в лявата пътна лента и веднага предприел действия за намаляване на скоростта чрез задействане на спирачната система. В този момент усетил внезапен удар отзад от лек автомобил „Х“, рег. № *******, управляван от Т. П.. Внимателно се престроил в дясно и отбил на няколко метра след униформените полицаи, както и другия автомобил, където изчакали КАТ. След като ги тествали за алкохол и наркотици и всички проби били 1 отрицателни ги посъветвали да съставят протоколи за ПТП. Ищецът твърди, че при ПТП се счупили очилата му за близко виждане, поради което помоли другия участник да попълни протокола. Присъстващите катаджии ги уверили, че протоколът е попълнен коректно и си тръгнали. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по гражданска отговорност при ответника. Бил изготвен опис-заключение по щета № ************. Предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за по доброволен ред пред ответника, но той отказал, тъй като в протокола за ПТП липсвали дата, час на инцидента и къде е настъпил. Поради изложеното, ищецът предявява иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 2100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица „ГО“ между деликвента и ответното дружество.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на С П. А., евентуално прави възражение за съпричиняване. Поддържа, че претенцията на ищеца за имуществени вреди е силно завишена. Моли за отхвърляне на иска и присъждането на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.

2

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил „Х“, рег. № *******, както и наличието на специалната процесуална предпоставка, че ищецът . С П. А. е сезирал извънсъдебно ответника по процесната щета, който на 07.08.2023 г. отказал да плати, поради неспазване на изискванията за попълване на ДКПТП, в който имало празни полета.

Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции по същество.

В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.

Спорен по делото е въпросът за механизма на настъпване на ПТП и по чия вина е настъпилото процесното ПТП от 14.07.2023 г.

Механизмът на процесното ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателства, представения констативен протокол за ПТП и изслушаното заключение на съдебна – автотехническа експертиза.

От показанията на свидетеля Т. П. се установява, че участвала в ПТП на 14.07.2023 г. на магистрала „Т“. Станала верижна катастрофа от три автомобила, в която тя била средна кола. Първата кола набила рязко спирачки в лява лента, при което свидетелката не можала да реагира бързо и го ударила. Следващата кола ударила нейната. Оказало се, че на място имало двама полицаи, които подали сигнал да се намали скоростта, тъй като напред имало задръстване. Случило на прав участък от магистрала, времето било хубаво. Скоростта им била около 100-120 км/ч. Имало много автомобили и тапа отпред. Тримата се движихме в лявата лента. Посъветвали ги да си попълнят двустранни протоколи. Тя съставила с човека когото ударила, а този който удари нея съставил с нея протокол. Тя съставила и двата протокола. Не си спомня кой посочили като виновен, но предполага, че на първия е тя, а на втория - третия водач. Нямали разногласия, тъй като имало полицаи. Идентично ги попълвали. Няма спомен да отбелязвали дата и час. Водачът на първата кола участвал при съставянето на протокола и той и диктувал, тъй като и казал, че не може да пише. Помолил я да го напиша и казал, че ще и диктува. Собственоръчно ги попълнила и двата протокола. Не си спомня дали той се е подписал.

От приетата и изслушана по делото САТЕ се установява, че на 14.07.2023 г., лек автомобил „Х", с рег. № *******, се движи по АМ „Т“, с посока от гр. С към гр. Б и в района на км 120 водачът реализира ПТП с предно движещият се и намаляващ скоростта пред него, лек автомобил „М Е***", с рег.№ ******* От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, вещото лице заключава, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Х”, с рег. № *******, който се е движил със 3 скорост и дистанция, при които не е имал техническа възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи удар с намиращия се пред него, лек автомобил „М Е***", с рег. № **********. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „М Е***", с рег. № *********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9672,28 лв.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място, между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗД, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Поведението на водача на лек автомобил „Х”, с рег. № *******, е в противоречие с предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД.

В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 ЗЗД, ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил „Х”, с рег. № *******, по отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно произшествие.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „М Е***", с рег. № **********, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д.

44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, напротив – установява се, че водачът на лекия автомобил „М Е***", с рег. № ********** се е движел при спазване на необходимата дистанция и със скорост, която му е позволила да спре аварийно без да реализира удар с движещия се пред него автомобил, освен това предприетите действия по намаляване на скоростта са свързани с наличие на полицаи, подали сигнал за това поради наличие на предстояща тапа в пътния участък.

Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е, че при застраховка 4

„Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл.

477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. Видно от заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „М Е***", с рег. № *********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9672,28 лв. Така мотивиран, съдът приема, че предявеният иск е основателен в цялост и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 9672,28 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2025 г. до погасяване на задължението.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4824645-3a53-423a-b797-c240ef670bc6