Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2369 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2626/2023
Вид
Определение № 2369
Подписан
11.10.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2369 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502626 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "ИВ-БОДИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 121146810, срещу Определение № 9271/15.08.2023г., постановено по ч.гр.дело № 6656/23г. по описа на ПРС, с което е обезсилена Заповед № 3276 от 19.5.2023г., издадена по ч.гр.дело № 6656/23г. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на атакувания акт. Сочи се, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по релевираните възражения и становища на страните. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че съществуването на вземането е неустановено и е обезсилил заповедта за изпълнение. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.

1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „ИВ-БОДИ България" ЕООД срещу "Селт" ООД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение № 3276/19.05.2023г. за следните суми: 6656,11 лева /шест хиляди 1 шестстотин петдесет и шест лева и единадесет стотинки/ с ДДС – главница, дължима във връзка с доставка на стоки по фактура № 0000120837 от 05.10.2022 г.; 2510,22 лева /две хиляди петстотин и десет лева и двадесет и две стотинки/ с ДДС – главница, дължима във връзка с доставка на стоки по фактура № 0000121645 от 08.11.2022 г.; 769,85 лева /седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ с ДДС – главница, дължима във връзка с доставка на стоки по фактура № 0000121648 от 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението в съда – 11.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 198,72 лева /сто деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ – държавна такса и 800 лева /осемстотин лева/ – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414а, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от длъжника „Селт“ ООД, с което се заявява изпълнение на цялото задължение по заповедта за изпълнение в 1-месечн срок от връчването й.

На основание чл. 414а, ал.4 от ГПК възражението заедно с приложенията към него са изпратени на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като са посочени последиците от неподаването на становище – обезсилване изцяло или частично на издадената заповед за изпълнение.

В предоставения срок е постъпило становище от заявителя „ИВБОДИ България“ ЕООД, в което се сочи, че дължимите суми по заповедта за изпълнение са изцяло погасени от страна на длъжника, включително и разноските във връзка с производството. Заявено е, че „ИВ-БОДИ България“ ЕООД не поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист за главните вземания, както и за разноските по заповедта.

С обжалваното определение № 9271/15.08.2023г. ПРС е обезсилил Заповед № 3276 от 19.5.2023г., с мотиви, че исковото производство е прекратено, без да е установено съществуването на вземането на заявителя.

Настоящата инстанция намира, че определението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

След постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение.

2

Възражението по чл.414а от ГПК има суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, т. е. до произнасянето по него от заповедния съд. Той може да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/, без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал. 4 на чл. 414а ГПК не постъпи становище от заявителя.

В случаите на своевременно подаване на становище от заявителя, съгласно чл. 414а, ал. 5, изр. ІІ от ГПК заповедният съд дължи произнасяне по същество по възражението-дали го приема за основателно или не, като и по становището на заявителя. В случай, че установи, че е извършено плащане, заповедният съд следва да приеме възражението по чл. 414а ГПК за основателно и да обезсили заповедта за изпълнение (изцяло или частично в зависимост от приетия размер на заплатената част от вземането). Ако установи, че не е извършено плащане, следва да отхвърли възражението.

В случая с обжалваното определение заповедният съд не се е произнесъл изрично по направеното възражение по чл.414а и по изразеното от заявителя становище, но е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Настоящата инстанция счита, че с оглед заявеното становище, че всички задължения са погасени, е безпредметно съществуването на заповедта и по-нататъшно развитие на производството. Дори и разпоредбата на чл.414а, ал.5 от ГПК да не предвижда изрично, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта да бъде обезсилена при приемане на възражението по чл. 414а ГПК за основателно, то постановяване на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи плащане.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9271 от 15.08.2023г., постановено 3 по ч. гр. дело № 6656/23г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е обезсилена Заповед № 3276 от 19.5.2023г. по ч. гр. дело № 6656/23г. на ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4