Определение № 306 от 28.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Ловеч, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500101 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 3563/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1241/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.

З. М..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от районния съд е изграден извод за неизпълнение на дадените указания, че от съдържанието на уточняващата молба, заявлението и приложените към него документи е налице ясно означения на всяко от вземанията, че размерът на отпуснатия ресурс съставлявал сбор от предоставените заемни средства на длъжника и сумите, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. В частната жалба се излагат съображения, според които застрахователните премии не са взети предвид при изчислението на ГПР, като се поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, декларирал избора на тази допълнителна услуга. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (06.01.2025 г.), същият е изтекъл на 13.01.2025 г. - в който ден частната жалба е подадена. За частния 1 жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу М. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, в качеството на кредитополучател, за следните суми: 14404,20 лв. – главница; 2124,57 лв. – договорна лихва и 251,70 лв. – обезщетение за забава, както и за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 28.11.2024 година; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-декларация за установяване на договорни отношения; общи условия; уведомление за 2 предсрочна изискуемост, известие за доставяне.

С разпореждане № 3438/10.12.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 18.12.2024 година на пълномощник на заявителя. Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 7967/20.12.2024 година, в която на първо място е направено възражение, че не са налице нередовности на заявление, но са направени следните уточнения: главницата по кредита е в размер на 14 979,40 лева, съгласно чл. 7, формирана от 10000 лв. сума по кредита и избрана застраховка – 4 979,40 лева. Посочено е още, че общата сума по кредита е 23005,49 лева, като в нея освен финансовия ресурс 14 979,40 лева, влиза и уговореното между страните възнаграждение в размер на 18,37 % ГЛП съгласно чл. 9.1 от процесния договор. Посочено е, че по договора са извършени плащания в общ размер на 383,43 лв. (154,08 лв. – главница и 229,35 лв. – договорна лихва).

С разпореждане № 3563/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1241/2024 г. на Районен съд Тетевен, заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени, не са разграничени сумите включени в главницата, върху какво са начислени договорните лихви и законните лихви за забава. Не е конкретизирано има ли просрочие, на кои вноски в какъв размер и за какъв период, върху какви сума е начислена лихвата за забава.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница и каква част са договорна лихва, застрахователни премии, върху какво за какъв период е начислена претендираната законна лихва. Следва да се отбележи, че в молбата за отстраняване на нередовностите са посочени различни суми от заявлението, договора и извлечението от сметки, като главница и лихви.

Неотстраняването на посочените нередовности не позволява и на заповедния съд да изпълни вмененото му по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължение да провери за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

При тези съображения е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението подлежи на отхвърляне. При тези съображения разпореждане № 3563/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1241/2024 г., е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3563/23.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1241/2024 г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ПЛАМЕН ПЕНОВ

Не съм съгласен с мнозинството на състава за потвърждаване на обжалваното разпореждане на районния съд и считам, че в случая заявлението би следвало да се уважи за част от главницата по следните съображения:

От приложения към заявлението договор за кредит е видно, че означеният в него размер на главницата от 14404,20 лв. включва както сумата от 9600 лв., отпусната като кредит, така и разликата от 4804,20 лв., означена като общ размер на застрахователна премия. Това е заявено и в уточняващата молба, като наред с него от кредитора е направено и твърдение за предложено от длъжника изпълнение по договора в общ размер на 383,43 лв., отнесено за погасяване към съответните части от дълга (154,08 лв. – главница и 229,35 лв.

– договорна лихва).

Клаузата в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. Установявайки поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга (застраховка), е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с 4 договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитане на сумите по застрахователните премии като несъмнен разход, действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии. С оглед дължимостта на чистата стойност на кредита, от нейния конкретен размер (9 600 лв.) следва да се приспадне предложеното от длъжника изпълнение (плащане на 383,43 лв.), при което се формира непогасената й част от 9 216,57 лв. За последната сума като главница заявлението се явява основателно и следваше да бъде уважено, ведно със законната лихва от подаването му до окончателното й изплащане.

5