Решение № 770 от 10.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Бургас, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501454 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение № 1525 от 10.07.2023г. по гр.д.№ 507/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, е уважен предявения от Л. П. Н. от гр.Бургас иск против ОДМВР- гр.Бургас и е отменено наказанието му „Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №251-з125 от 9.01.2023г. на Директора на ОДМВР- Бургас, а Дирекцията е осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща направени по делото съдебни - деловодни разноски, както и сумата от 80 лв., представляваща държавна такса.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх.№ 28697 от 31.07.2023г. от юрисконсулт Ана Димчева- пълномощник на Областна дирекция на МВРБургас.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, респективно- за неправилност на обжалвания съдебен акт.

На първо място са изложени доводи, че ищецът няма правен интерес от водене на производството, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 251з1956/24.04.2023г., считано от 12.05.2023г. по желание на ищеца и след отправено от него 30дневно писмено предизвестие. Излагат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения от районния съд, който изобщо не коментирал в решението си искането на ОДМВР- Бургас за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Развити са подробни съображения.

1

На второ място са въведени оплаквания, че обжалваното решение е немотивирано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи се, че правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилно районният съд приел, че заповедта за налагане на процесното дисциплинарно наказание от формална страна не страда от пороци, като в хода на проверката, предшестваща налагането му, на служителя са били осигурени и предоставени всички предвидени в закона средства за защита. Неправилно съдът приел обаче, че дисциплинарното нарушение не е доказано.

Според въззивника, неправилен и краен е решаващият извод на районния съд, че интервенцията върху номера на рамата била видима само с помощта на лупа, с каквато ищецът не разполагал, понеже работодателят му не бил осигурил оборудване с достатъчна увеличителна способност, посредством което при изпълнение на служебните си задължения да може да визуализира незаводското изпълнение на номера на рамата. В тази връзка въззивникът сочи, че в случая е без значение дали номерът е бил видим само с лупа, тъй като по делото е било безспорно, че ищецът е ползвал в работата си лупа, поради което този въпрос /както и въпроса за увеличителната й способност/ не е бил поставян за разглеждане от страните в първоинстанционното производство, а е повдигнат едва в решението, служебно от съда. Освен това районният съд интерпретирал неправилно съдържанието на т.4 от писмо рег.№ 769р-226/6.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“, което касаело специализирани устройства, позволяващи да се открие заличения номер като например компютърен анализ, ултраред детектори и ултравиолетови детектори /последните два вида били предоставени по- късно на служителите видно от т.2 на писмото/. Неправилен и доведен до крайност бил и извода на съда за невъзможността ищецът да изпълни задълженията си по идентификация на автомобила поради липса на обучения във връзка с установяване на отличителните знаци и евентуални интервенции върху оригиналните свидетелства за регистрация, както и липсата на актуална версия на базата с данни EuVID.

Видно от цитираното писмо, служителите се запознавали практически в процеса на изпълнение на задълженията като системен оператор или механик технически контрол, т.е. били практически обучавани от по- опитен служител. Обратното означавало, че ищецът не е наясно със същността на работата си и от назначаването си през 2011г. до напускането си през 2023г. да не е разбирал въобще как да изпълнява длъжностните си задължения.

Въззивникът намира за несъществен изследвания от съда въпрос за актуалността на базата с данни, тъй като небрежността при изпълнение на служебните задължения на ищеца била допусната при проверката на идентификационния номер, поставен върху рамата, а остА.лите проверки- на документите за собственост и на базата данни EuVID имат допълващ характер.

Развити са подробни съображения, че предвид характера на работата, която изпълнява техникът и въздействието й върху обществения ред, работодателят е възложил определени изисквания за изпълнение на трудовите задължения, на които работникът следва да отговаря, а именно- да познава свидетелствата, издавани от различните държави, техните защити и отличителни белези- така Технологичен ред, раздел I, част Работно място 2 /РМ 2/, подчаст II Идентификация на превозните средства, буква А Идентификационен номер, т.5 и Технологичен ред, раздел II, част Работно място 2 /РМ 2/, подчаст I Идентификация и 2 технически контрол, т.7. В заключение се сочи, че районният съд е провел повърхностно изследване на представените по делото доказателства, вследствие на което е изградил решаващите си изводи върху неправилни логически връзки, поради което решението е необосновано и неправилно.

Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде прекратено. При условията на евентуалност се иска същото да бъде отменено, а на въззивната страна да се присъдят разноски. В случай, че решението бъде потвърдено прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Овагемова – процесуален представител на Л. П. Н.. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият намира за неоснователно оспорването на допустимостта на обжалваното решение поради липса на правен интерес. Сочи, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ, а за производството е ирелевантен фактът, че трудовото правоотношение е прекратено в хода на първоинстанционното производство.

Интересът на въззиваемия да иска отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание не е отпаднал, тъй като наказанието „предупреждение за уволнение“ има морално съдържание, налага се от работодателя за укоримо по смисъла на закона, виновно поведение на работника, а за бъдещите му работодатели не е без значение дали в миналото работникът е нарушавал трудовите си задължения или е бил изряден при изпълнението им. Развити са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.

На следващо място се оспорват като неоснователни и оплакванията в жалбата за неправилност на съдебния акт. Изтъква се, че едно от основните задължения на работодателя е да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата по ТПО в съответствие с характера на работата- чл.127, ал.1, т.2 КТ. В хода на първоинстанционното производство било изяснено, че работодателят не е осигурил никакви условия за ефективно изпълнение на вменените на работника задължения. От събраните по делото писмени доказателства- писма, било установено, че към датата на извършване на вменените на въззиваемия дисциплинарни нарушения в група РОППСС не е имало налични образци на регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен анализ с представените от собствениците за регистрация, не е имало проведени обучения за установяване на защитите и отличителните знаци и евентуалните интервенции върху оригиналните свидетелства за регистрация, работните места не са били обезпечени с технически средства за проверка на защитите и отличителните белези за регистрация чрез ултравиолетово осветление или по друг начин. Служителите разполагали с необновената версия на EuVID от 2018/2019г., а едва на 31.03.2022г. било разпоредено да се запознаят с възможността за достъп до новата версия от 2020/2021г. От свидетелските показания на св.Железаров също се установявало, че наличната към процесните дати версия на системата липсвали данни, които да ползват въззиваемия при осъществяване на служебните му задължения. Този свидетел установявал също, че при идентификацията се извършва оглед на евростикер, за което е необходимо служителят да разполага с ултравиолетова лампа, каквато 3 към този момент не била осигурена на служителите, а неговите показания кореспондирали на изложеното в писмата. Акцентира се и на обстоятелството, че при извършената експертиза незаводското изпълнение на номера на рамата е било установено от експерта при ползването на лупа, като потвърждаването на резултата е стА.ло след премахване на боята върху номера, когато вече са били установени следите от механично въздействие, а впоследствие, след въздействие с химични разтвори е бил установен и оригиналния номер на рамата. Развити са съображения, като е изведено заключение, че в случая се касае за неизпълнение задълженията на работодателя по смисъла на чл.127 КТ, което освобождава работника от последиците на неизпълнението на общото основание, намиращо се в разпоредбите на чл.96 вр. чл.95, предл. второ ЗЗД.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

При условията на евентуалност, в случай на прекратяване на производството моли разноските да се възложат на работодателя, чиято незаконосъобразна заповед е станала повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора. Не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок. Същата е насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Л.П.Н. против Областна дирекция на МВР-Бургас, за отмяна на Заповед № 251з- 125/9.01.2023г. на Директора на ОД на МВР- Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Изложени са оплаквания, че наложеното наказание е незаконосъобразно.

Твърди се, че с процесната заповед на ищеца, в качеството му на лице по чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР- лице, работещо по трудово правоотношение на длъжност „техник, механик технически контрол на МПС“ в ОД на МВР, е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения от категорията по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 КТ /“неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на ТПО“/.

На първо място се сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ, тъй като от нейното съдържание е невъзможно да се установи по несъмнен начин какво е било дължимото от служителя поведение, респективно- в какво се състои от фактическа и правна 4 страна осъщественото чрез бездействие нарушение.

В заповедта било посочено, че наказанието е наложено във връзка действията на ищеца по заявление № 210769045118 от 19.11.21г. и по заявление № 220769003560/27.01.2022г., с които е извършена първоначална регистрация в страната на лек автомобил с марка „Лексус“, модел „РХ450Х“, като при идентификацията на превозното средство ищецът сверил номерата на рамата и двигателя, сравнил е съответствието на марка, модел, кубатура, мощност и брой места, товароносимост, цвят и др. данни, характеризиращи ППС, с тези в представените документи, но не е изпълнил в пълен обем изискванията на раздел II- работно място 2, точка II- идентификация на превозните средства, б. „А“, т.-4 от Технологичния ред, като е проявил небрежност и не е изследвал в пълен обем начина на изписване на идентификационния номер за различия в шрифта и размера на символите, отстоянията между тях, вида на гравиране (точково, лазерно, линейно, механично щамповане или др. в зависимост от марката и типа/модела/) и съответните защити против подправяне с образците, налични в EuVID.